Асоциацията на прокурорите доволна от избора на новия министър

Асоциацията на прокурорите ще работи много добре с Министерство на правосъдието. Лично аз съм оптимист, имайки предвид това, което се случва в Министерство на правосъдието, защото си мисля, че то ще стане малко по-диалогично. Определено ще има полза от непосредствения диалог с неправителствените организации. Това прогнозира в интервю пред Факти.бг Камен Михов, председател на УС на Асоциацията на прокурорите в България и завеждащ отдел "Международно правно сътрудничество" към Върховна касационна прокуратура.

Миналата седмица стартира сп. „Теза”, едно списание на Асоциацията на прокурорите в България. Каква е тезата на изданието? Ваши колеги  призоваха и антитезата да присъства в изданието. Ще има ли сблъсък на мнения? Защо излиза точно в този момент?

Много на дълго и на широко мога да кажа какви са причините да стигнем до това списание и какви са ни идеите да работим в бъдеще, както и в каква посока ще работим. Една от реализациите, които ние търсим чрез това списание е да дадем трибуна на колегите магистрати да се изявят пред обществото. Списанието е място, където могат да изразят свободно мнения и те да са независими – мнение на тема: „Какво трябва да стане със съдебната реформа”, „Има ли съдебна реформа, какво е бъдещето й?”; „Как да се промени към добро работата на правосъдната система”. Все ми се струва, че магистратите към момента са поставени в положението повече да се защитават, да се бранят от нападки, а не толкова да излагат мнения и становища. Така че, идеята е това списание да даде трибуна за мнения, мнения на нашата магистратска общност - съдии, прокурори и  следователи. Ще даваме право и на други мнения, т.е. няма да се крием от хората, които имат други идеи за мястото на прокуратурата, за състава на ВСС, за структуриране на съдебната власт по различен начин. Ние ще дадем и на тези мнения трибуна в списанието. Тоест, идеята за теза и антитеза стои, ще имаме възможност полемично да водим дискусии на страниците на списанието. Другото, което е много важно - пазарът  имаше нужда от подобно издание. Ние не търсим пазар от гледна точка на печалба, ние търсим място на пазара на печатните издания като едно специализирано издание в областта на наказателното право. Разбира се, аз не отричам ролята на „Правна мисъл”, на  „Общество и право”, но ние, като колегия, която се занимава с наказателно право, чувствахме нуждата от списание, което да наблегне и на неговите проблеми. Освен всичко останало, това списание ще е трибуна и на неправителствените организации, които работят в тази сфера, т.е. включително и в моментите, когато се налага защита на социални права, социални придобивки. На страниците на списанието ние можем да мотивираме какво и защо искаме. Да не забравяме, че има неразривна връзка между списанието и сайта. Такова издание със специализирана общност нямаше и се надявам, че ние ще предложим нещо ново и по-различно.

Точно каква теза ще представите пред новия министър на правосъдието? 

Ние познаваме НПО „Прозрачност без граници” и лично г-жа Диана Ковачева и съм сигурен, че ще успеем да работим добре с Министерство на правосъдието. Още повече, че имаме традиционно добри отношения с нея в качеството й на председател на „Прозрачност без граници”. Ние успяхме да се преборим още по времето, когато Маргарита Попова беше министър на правосъдието, да бъдем включени в Съвета, който обсъжда законодателните промени. Аз разчитам, че сега тази добра традиция, това добро взаимодействие, което имаме с Министерство на правосъдието да бъде продължено, и дори поставено на по-високо ниво. Не смятам, че г-жа Ковачева ще остави на задна линия миналото си като част от НПО сектора. Имайте предвид, че в България ние някак си не дооценяваме колко голяма роля имат неправителствените организации. Самото това назначение на г-жа Ковачева е много показателно. Лично аз съм оптимист, имайки предвид това, което се случва в Министерство на правосъдието, защото си мисля, че то ще стане малко по-диалогично. Определено ще има полза от непосредствения диалог с неправителствените организации. Каква теза ще поставим на министър Ковачева? Присъствах на един форум, на който се обсъждаше бъдещето на съдебната система, на който присъстваше и министър Ковачева. Това послание, което ние там отправихме, ще бъде последователно отправено и пред Министерството на правосъдието. Това е посланието, че прокуратурата трябва да остане част от съдебната власт. Защото нашето мнение е, че това гарантира нашата независимост. Всякакви опити да бъде извадена прокуратурата и да бъде сложена в отделна агенция или като част от изпълнителната власт е един експеримент, който освен, че е обречен на неуспех, от друга страна ще повлече невъзвратими вреди на държавата, на държавния и обществен ред. Т.е., тази теза ние ще отстояваме и на страницата на списанието. Разбира се, това не е означава, че няма да приемем и друга теза, т.е. антитеза, противна на нашата, да обсъдим, да чуем аргументите, но категорично смятаме, че всякакви подобни опити ще бъдат драматични не само на прокуратурата, но и дори за развитието на България.

„Прозрачност без граница” оповестиха, че сме първи в ЕС по ниво на корупция. По колко дела ние си сътрудничим с ЕС?

Сътрудничеството с други държави в ЕС на нашата държава и прокуратурата в частност, говорим за сътрудничество в областта на наказателното право, стои на едно от първите места, т.е., ние работим отлично, имаме признанието на чуждите служби, даваме това, което те искат и искаме от тях това, което на нас ни е нужно. Аз мога да твърдя, че прокуратурата в тази област е вече в Шенген. Ние сме пълноправна, достойна част от ЕС в областта на наказателното правораздаване. Визирам всякаква форма на сътрудничество, имаме доказателства в това отношение, имаме няколко успешни операции, за които имаме признанието на Европол, на министри на други държави, на чужди прокурорски служби и т.н. Това, разбира се, е само една част от борбата с корупцията в България – международното наказателно право. Що се отнася за тази част, обществото може да бъде напълно спокойно. Работим прекрасно, работим отговорно и имаме признанието на чуждите служби. Ние всяка година имаме не по-малко от 1500 случая, когато искаме сътрудничество и получаваме съответни молби за правна помощ. Тук е може би по-важно да се очертаят съответните полета на взаимодействие. Имаме наистина няколко много тежки случаи на трансгранична организирана престъпност, свързани с трафик на хора, свързани с измами с банкови карти и скиминг, с трафик на наркотици, няколко успешни операции.

А антиките и борбата с незаконния им трафик, позамряха ли?

Това е един постоянен процес, има специализирани органи, които се занимават с това. Определено не е приоритет на международното правно сътрудничество в тази област. Това е донякъде задача на службите в България, които да противодействат на експорта. Ние успявахме да приберем антики от Канада, Италия, Австрия. Проблемът при антиките е най-вече превенцията. Трябва да се противодейства тук, в рамките на България.

Тази година имаме ли нови спогодби сключени с отделни страни за сътрудничество?

Основните документи, на които се опира международното наказателно правно сътрудничество не са двустранните договори. Това са международните конвенции. Но принципно имаме и такива двустранни споразумения – например, най-съществените през последните години в тази област са споразуменията със САЩ  за правна помощ и за екстрадиция. Те са най-значителните напоследък, защото последния ни договор със САЩ за екстрадиция беше от 1929 година. Преди две години го подготвихме и миналата година беше одобрен. А това е наистина крачка напред. С ЕС всичко е уредено, а що се отнася до страните извън него, имаме добри отношения с държави като Русия, Украйна и там се опитваме да търсим директно сътрудничество на база прокуратура с прокуратура. Имаме сключени споразумения за сътрудничество и работим много добре с всички държави на Балканите. Участваме в регионални сдружения, специализирани в областта на правното сътрудничество, на прокурори. Така че в това отношение се развиваме, но не на базата на двустранни споразумения.

Какво прави прокуратурата със случая Гълъбин Боевски?

Проблемът с Гълъбин Боевски все още не е опрял в прокуратурата, защото, за да имаме правомощия да се намесим в този проблем, освен образуваното тук досъдебно производство, знаете, че СГП има такова, образувано за престъпление извършено в чужбина, ние не можем да се намесваме в процеса, който върви в Бразилия. Нито можем на този етап да бъде предаден на българските власти под някаква форма, нито пък да представяме доказателства . Т.е., отношенията на този етап се развиват с бразилската държава на дипломатическо ниво, това е нормалният ход на нещата. Ако, и при положение, че в бъдеще има някаква присъда, по-добре да няма осъдителна присъда естествено, тогава бихме могли и наше задължение е да се опитаме да убедим бразилските власти да го предадат на българската държава, за да може да търпи наказанието в България. Това е само хипотеза, защото човекът не е осъден. Това зависи от самите бразилски власти, защото нямаме двустранно споразумение с тях, нито пък Бразилия е страна по Конвенцията за осъдените лица. Разбира се, имаме други случаи с държави, които не са ратифицирали конвенцията и сме имали трансфери и ще се опитаме да приложим добрата практика и по отношение на този конкретен случай. Като цяло се отнасяме много отговорно към подобни трансферни производства.