Няма да е Нова година без приветствие на президента

Княз Александър Батенберг пренася в България обичая държавният глава да честити Новата година. Княжеският манифест е бил прочитан от глашатая на площада. По-късно въпросният документ започнал да се отпечатва като афиш. През 1931 г. традиционното обръщение на цар Борис ІІІ, правено на офицерския бал във Военния клуб, било отразено от репортер на „Родно радио”.

Събитията от 9-ти септември не засягат тази традиция. Първото новогодишно телевизионно поздравление в България е от 1959 г. Отправя го ректорът на политехниката проф. Саздо Иванов, който го прочита в експерименталното телевизионно студио на тогавашното МЕИ.

През следващата 1960 г. българите са поздравени за Новата година по радиото и по телевизията от Димитър Ганев, който тогава е председател на президиума на Народното събрание. Тодор Живков поздравява нацията от 1971 до 1989 г.

Традицията оцелява и след промените през 1989 г. Вече покойният Петър Младенов имаше възможността да прочете само едно приветствие – за новата 1990 година. Първият пряко избран държавен глава Желю Желев отправи цели шест приветствия. Наследилият го на президентския пост Петър Стоянов прочете с едно по-малко, но пък успя да отбележи новото хилядолетие два пъти през 2000 г. и през 2001 г.

Настоящият държавен глава Георги Първанов, който е на финала на втория си мандат, ще има възможността да отправи десетото и последно новогодишно обръщение към народа. Макар че повечето от нас живеят с убеждението, че всяка година президентът повтаря едно и също слово, разчитайки, че опиянените от шампанското няма да забележим, се оказва, че не е точно така.

31.12.2002

Първото новогодишно обръщение на Георги Първанов е истинско вдъхновение. За новоизбрания президент отминаващата 2002-а е била лишена от „драматизма от последния период, лишена от остри идеологически противоборства, година на сериозни успехи в изчистването на образа на България и утвърждаване на нейния международен авторитет”. В същото време държавният глава признава, че е имало и „много нереализирани надежди и очаквания”.

Акцентът в словото на Първанов е поставен върху направените от България „решаващи стъпки към завръщането си в голямото европейско семейство, към което исторически принадлежи от векове”.

Президентът с гордост отбелязва ясната европейска перспектива пред страната ни и окуражаващите признания за България, за мястото и ролята й в укрепването на сигурността и стабилността в региона и на континента като цяло.

Радостта обаче не може да бъде пълна, тъй като предстои по-трудната част от пътя, а ние трябва да отстояваме националния си интерес, да съхраним и развием националната си идентичност.

Очертавайки още тогава щрихите на бъдещия си образ на „социалния президент”, Първанов подчертава, че за да бъдем добри европейци, трябва да бъдем солидарни и съпричастни със „социално слабите, бедните, безработните, изстрадалите”. Именно решаването на социалните проблеми трябва да „формира дневния ред на институциите през 2003 г.”, смята той.

В първото си новогодишно обръщение към нацията като президент Първанов създаде и прецедент – спомена имена на хора за пример на нацията. Тогава той посочи като достойни българи бившия ректор на Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов проф. Делчо Порязов и селския учител от Долни Цибър Славчо Цеков.

31.12.2003

Върху президентската равносметка за 2003 г. е хвърлила тъжната си сянка „прясната и остра  болката от смъртта на българските военнослужещи в Ирак”. Държавният глава не пропуска социалния елемент, като пожелава една „по-справедлива България, в която нашите майки и бащи живеят достойно, а децата ни получават повече шансове за работа и живот в родината”.

В обръщението си Георги Първанов философски разсъждава, че „в старо време хората са създали обичаите, а сега те формират нас”. „Застанали пред сияещата новогодишна елха, приобщена към българската обредност от западноевропейските традиции, нека изразим своята увереност, че през 2004 г. ще направим решаващата стъпка за членство в Европейския съюз, съхранявайки българския дух и развивайки своята национална културна идентичност, по която винаги са ни разпознавали в Европа”, пожелава той.

31.12.2004

2004 г. е била нееднозначна в очите на Георги Първанов – „година – и важна, и богата на събития, но и изпълнена с трудности за мнозина”. Тревогите на президента са свързани с дадените скъпи жертви, с опазването на децата на България от многобройните нови предизвикателства, със сънародниците ни в чужбина, които мъчително чакат завръщането си в страната.

Дори две от най-важните събития в най-новата ни история, случили се през 2004 г. – влизането на страната ни в НАТО и успешното завършване на преговорите за членство в ЕС, не успяват да разведрят леко меланхоличния държавен глава. “Тези успехи не ни бяха дадени даром. Заслужихме ги с усилията на всички български граждани”, настоява той.

Повод за радост и национална гордост президентът Първанов открива в културните, научните и спортните постижения на българите през годината. Именно те тласкат страната ни напред и допринасят за престижа ни по света, отбелязва той и пожелава да “бъдем единни и сплотени не само в бедата”, а “успехите на България да станат успех на всеки наш сънародник”.

31.12.2005

„Можем да постигнем много, да стигнем далеч, ако сме единни в националните си усилия. Само така можем да реализираме решаващия за десетилетия напред проект за модерна България в обединена Европа”, заявява президентът новогодишното си обръщение в края на 2005 г. Добрите новини през изминалата година са свързани с подписването на Договора за присъединяване към ЕС, запазването на икономическата динамика и политическа стабилност на страната в една сложна ситуация. Президентът не пропусна и постиженията на българската култура и спортисти.

И през следващата година редица проблеми и предизвикателства ще продължават да ангажират вниманието ни – делото срещу медиците ни в Либия, бъдещото ни участие в подкрепа на усилията в борбата срещу международния тероризъм, вещае държавният глава. „В резултат на последователните усилия на българската държава и общество, с разбирането и подкрепата на нашите приятели по света, постигнахме развитие по делото срещу нашите сънародници в Либия и вярвам, че през следващата година ще имаме справедлив изход. Същевременно ще продължим усилията си за облекчаване съдбата на заразените либийски деца и на техните фамилии“, казва Първанов.

31.12.2006

Четвъртото поред новогодишно обръщение на Георги Първанов минава под знака на официалното ни присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Макар развълнувано да отбелязва, че това е „българският звезден миг”, преминаване на „един исторически вододел”, държавният глава не пропуска – в свой стил, да подчертае, че “европейското членство не ни бе дадено даром – като подарък под коледната елха”.

Много поколения българи – от светите братя Кирил и Методий, през патриарх Евтимий и отец Паисий, та чак до днес – всички те с мисъл и дело са направили възможен този миг, обяснява президентът. “За да си добие, както беше казал Апостола, първата чест и слава нашето мило Отечество българско, за да бъдем и ние равни с другите европейски народи”, припомня думите на Левски той.

Първанов пророчески заявява, че “бъдещите ни успехи като нация ще зависят не толкова от европейските фондове и ресурси, а най-вече от нашата собствена работа”. ”Нужни са ни не лъскави, чупливи, крехки прогнози, които като новогодишните играчки вадим за празника и после скатаваме в раклата. Чакат ни много труд”, настоява той.

И 2006 г. не е лишена от мъка – трагедията край Бяла и съдбата на сестрите ни в Либия са само част от болките на нацията. Радостта и удовлетворението отново се дължат на творците, спортистите и научните работници.

31.12.2007

2007 г. е била “градивна, добра и успешна за България” през погледа на президента, а нацията е продължила да върви напред и нагоре. Но “богатата новогодишна трапеза не може да прикрива проблемите”, защото напредъкът може да бъде истински само когато се почувства от всяка социална група, “когато ще има далеч по-малко наши сънародници, погълнати единствено от грижите за насъщния”.

Първата година на еврочленството ни била белязана от сбъднати надежди и опровергани илюзии. Като сериозен успех държавният глава откроява спечелената битка за изписването на общата европейска валута с българската азбука. 2007-а носи свобода на българските медици в Либия, постигната благодарение на солидарността на партньорите ни и на единството на държавните институции, медиите, гражданите.

Президентският преглед на успехите включва традиционните постижения в областта на спорта, изкуството, науката. “Постигнатото не ни изпълва със самодоволство и все пак то е основание за по-високо национално самочувствие, повод да гледаме по-уверено напред, да чертаем по-амбициозно и за по-далечен хоризонт общите и личните си планове”, изтъква Първанов.

31.12.2008

Нееднозначна е била и 2008 г., изпълнена с много и противоречиви събития и нелеки моменти, но въпреки “проблемите и тежестите на ежедневния живот, нацията ни успява”. “Мъдрецът Йордан Радичков казваше, че човекът е едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки. Вероятно това важи с още по-голяма сила за държавата”, разсъждава президентът.

Изправени пред лицето на световната икономическа криза, трябва да преодоляваме проблемите чрез съгласие, като загърбим безсмисленото противопоставяне, съветва държавният глава. “Нека оставим нихилизма пред прага на новата година и тя да ни зареди с повече самочувствие и доверие и в държавата, и в нас самите”, призовава президентът.

31.12.2009

2009-а година премина под знака на промените в политическия живот и на усилията да се ограничи кризата. “Коледните чудеса ще останат в приказките, а нас ни чакат много проблеми, които трябва да преодоляваме с воля, характер и общи усилия”, вещае държавният глава в новогодишната нощ.

В предстоящата Европейска година за борба с бедността и социалното изключване Георги Първанов иска да види “активна политика на институциите и държавата… не само за подпомагане на хората в неравностойно положение, но и за насърчаване на активните слоеве – лекари и учители, предприемачи и селски стопани; на студентите и младите изобщо”.

След Левски и Радичков този път президентът избира да цитира думите на Валери Петров, че “когато си честитим Новата година, ние вече не се обръщаме назад, не се поздравяваме за придобитото и постигнатото, а изразяваме вярата си, че вървим напред към по-добро” и словата на Вапцаров, “утре животът ще бъде по-хубав и по-мъдър”.

31.12.2010

Изминалата 2010 година бе нелека, но успехът ни е постижим, ако не бъдем заложници на миналото, заяви в новогодишното си слово Георги Първанов. Той, обаче, отказа да направи своя равносметка, защото „всеки от вас има своята".

Държавният глава заяви, че едва ли българският народ може да се обедини в мнението си за изминалата година, но трябва да бъде единен в надеждите си. Той призова да не се гледа на късмета и успехите като на новогодишни подаръци.

Първанов не пропусна и този път социалния елемент в обръщението си. Децата, възрастните хора, бедните хора, хората на духовността, предприемчивите ни сънародници - на всички тях дължим уважение, помощ и подкрепа като справедливо и солидарно общество, каквото трябва да бъдем, подчерта той.

Успехът идва, когато се мисли не от мандат до мандат и от избори до избори, каза още президентът. Той пожела "Мир, стабилност и сигурност на държавата ни; на институциите - разум и отговорност".