Заводът за боклук – черната дупка на София

През юли се очаква да стартира процедурата за изграждане на завод за твърди битови отпадъци, с който ще бъде намерено трайно решение на проблема с отпадъците на София.”

Обещание на кмета Стефан Софиянски, дадено пред протестиращите суходолци, април 2005.

„Искам да оставя на следващия кмет ключа на завода, а не проблеми с отпадъците.”

Заявление на кмета Бойко Борисов по повод предложението на кабинета „Станишев” заводът да се строи чрез публично-частно партньорство, 23 октомври 2008 г.

Коментар на Лилия Христова, вестник „Строител”

Припомняме тези думи, защото историята на завода за боклук в София прилича на приказка без край, в която се преплитат политически скандали и корпоративни интереси. Началото беше поставено през 2001 г. с първите обсъждания и проучвания за изграждането на завода със средства от предприсъединителната програма ИСПА. Краят непрекъснато се отлага, като последната причина е новият търг за избор на строител.

За това време като в черната дупка потънаха над 110 млн. лв. за балирането и разселването на отпадъка на столичани из страната. Поне още 10 млн. лв. се дадоха на консултанти за подготовката на калпав проект, върнат от Брюксел заради съмнителната му ефективност и надута цена. С тези пари досега София можеше да е построила завода, твърдят експерти.

Вместо това обаче такса смет на столичани за изминалите 10 години скочи от 30 на 80 лв., а за жилище от 50 кв. м – от 100 на 200 лв. в зависимост от местоположението на имота. Това доведе до увеличаване на приходите в общинския бюджет с близо 5 пъти и те достигнаха 183 млн. лв. годишно. Дали София стана петкратно по-чиста, оставяме на публиката да реши.

Безспорно е обаче, че виновни за безхаберието за липсващия завод за боклук няма, но всички столичани плащаме кривите сметки на поредица от кметски власти.

„Милоре, ти само ми намери дупка и останалото остави на мен”. Така говореше Бойко Борисов на бившия зам.-кмет по екологията Милор Михайлов, малко след като спечели частичните местни избори за столичен градоначалник през 2005 г. и трябваше спешно да се заеме с боклука. От предшественика си Стефан Софиянски Борисов наследи затворено сметище в Суходол и няколко площадки за балиране на отпадъците, които от временно, засега се превърнаха в постоянно решение на въпроса. След близо пет години на политически престрелки между тогавашния кмет Борисов и управляващата тройна коалиция „дупката” прерасна в интегрирана система за преработка на битови отпадъци.

Срещу 2,3 млн. лв. се намери и мястото й – местността Садината край софийското село Яна. Тук ще се строи инсталацията за механично-биологична обработка на отпадъците, както и инсталацията за получаване на т.нар. RDF гориво. На това място ще бъде изградено и депо за боклук. Край Долни Богров пък се предвижда да бъде направена компостираща инсталация за биоразградими отпадъци.

Прекалено скъп завод

След като Станишев правеше сечено на Борисов, през април 2010 г. правителството на ГЕРБ най-после изпрати апликационната форма на завода за одобрение в Брюксел. Но интегрираната система за преработка на отпадъците се видя прекалено скъпа на Европейската комисия.

„Проектът е към 190 млн. евро и им се вижда прекалено скъп – искат да го поевтинят”, каза премиерът Бойко Борисов през декември 2010 г., когато Брюксел го върна на поправителен. „Понеже това е най-скъпият завод, те (Европейската комисия – бел.ред.) казват: не може да си направите най-скъпия завод в Европа, защото сте най-бедни”, обясни Борисов. Основното подозрение на Брюксел обаче беше, че проектът защитава корпоративни, а не обществени интереси. Поводът за съмненията дойде от факта, че RDF горивото трябва да се кара до другия край на България, за да се гори в циментовите заводи край Девня и Плевен. Така Брюксел препоръча да се проучи дали произведеното гориво не може да се изгаря в столичната „Топлофикация”. По предварителни разчети за модернизацията на столичното парно, така че в ТЕЦ „София” да може да се гори преработеният отпадък, ще са необходими около 90 млн. евро. Този проект вероятно ще се финансира със средства от Брюксел след 2014 г. Възможно е обаче, ако Столичната община защити един добър проект, Брюксел да даде пари за когенерацията в „Топлофикация”, още сега, допусна през лятото говорителят на еврокомисаря по регионална политика Ван Лийроп.

Дали общината се е справила отлично, предстои да разберем до 4 февруари 2012 г. Тогава София очаква да чуе финалното „да” от ЕК.

Рисков проект

Междувременно обаче стана ясно, че ще има нов търг за избор на строител. Това прави проекта изключително рисков. Причината е, че съгласно европейските правила той трябва да бъде завършен до края на 2014 г. Това означава, че бъдещият строител ще трябва да се справи за две-две и половина години. И то при условие че няма обжалване на процедурата и общината успее да избере изпълнител най-късно до есента на 2012 г. Ако се съди от натрупания опит досега, е малко вероятно и този търг да мине без обжалване, защото в случая става въпрос за много пари в условията на криза и липса на поръчки и работа.

Чуждият опит показва, че необходимото време за изграждане на такова съоръжение е между три и пет години. Въпреки това от Столичната община и Министерството на околната среда и водите са оптимисти, че заводът ще бъде построен в срок и няма да загубим европейското финансиране.

Търси се нов строител

До избора на нов строител на завода се стигна след настояването на Брюксел. Причината е преработеният проект и променените технически параметри. В новото задание депонираният отпадък пада от 150 хил. на 113 хил. тона годишно. Рециклираният отпадък пък е увеличен от 5000 на 14 000 т. Произведеното RDF гориво също е увеличено – от 128 хил. на 154 хил. тона годишно, обясни зам.-кметът по екология Мария Бояджийска. По думите й търгът ще бъде обявен през януари. Това обаче е малко вероятно да се случи. Причините са, че може би този път София ще изчака окончателното „да” на Брюксел и няма да прави процедура на халос. Освен това тръжните документи трябва да минат през комисията за контрол на обществените поръчки в Столичния общински съвет. Според съветници към момента такива документи не са внесени. Задължително трябва да минат и на предварителен контрол през управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда”, което също все още не е станало.

Междувременно участвали компании в първата процедура заявиха, че ще се явят отново. През юни 2010 г. Столичната община избра обединението между българската фирма „Станилов” и германската „Хайлит Умвелтехник” за строител на завода. То спечели търга с цена от 208,8 млн. лева. До подписване на договор обаче не се стигна, защото София чакаше потвърждението от Брюксел.

Втори опит и за компоста

Повтарянето на търга за завода за отпадъците не е единствената поръчка, която отива на поправителен по този проект. В момента се прави втори опит за избор на изпълнител и на компостиращата инсталация. Оферти подадоха пет компании – „Егерсман и Ко”, „Валмекс Атцвангер”, сдружение „Хан Богров”, ДЗЗД „Арге Богров” и „БТА – Афасек – Умвелт електроник и Еко Танк”. Победителят трябва да е ясен най-късно през април съгласно плановете на общината. „В най-лошия вариант, ако има обжалвания – в края на май или началото на юни трябва да има подписан договор с избран изпълнител”, каза Мария Бояджийска.

До повторния търг се стигна, след като единственият допуснат до отварянето на офертите кандидат „Егерсман и Ко” даде цена, значително по-висока от индикативната – 57 млн. лв., при прогноза за 38 млн. лв. Компостиращата инсталация ще преработва 20 000 тона растителни и 24 000 тона хранителни отпадъци. От тях ще се получава компост и биомаса за производството на 4500 мегаватчаса електроенергия на година, съгласно проекта.

Депото като украшение

Така депото за боклук край село Яна към момента е единственият компонент от интегрираната система за отпадъци, която се строи. То се изгражда от консорциум между италианската „Униеко” и „Геотхмин” за 25,1 млн. лв. По договор трябва да бъде пуснато в експлоатация през октомври 2012 г. То обаче ще стои празно до построяването на завода. Причината е, че по проект е заложено, че депото в село Яна ще поема само остатъка от преработения столичен боклук, но не и балите например. Така поне за няколко години депото може да се окаже единственото завършено „украшение” към непрекъснато отлагания проект.

Вече никой не иска софийските бали

В същото време вече никоя община не иска софийските бали. А още 85 000 тона балиран боклук чака да бъде извозен. За разселването му общината е приготвила 2 млн. лв. през 2012 г. До момента София разчиташе на модерните сметища на Ловеч и Карлово, построени също с европейска помощ. Двете депа през 2011 г. погълнаха общо 115 хил. тона софийски боклук. Иначе през годините столичните бали се разнасяха от Харманли през Севлиево до пловдивското сметище в Цалапица. На другите общини обаче явно им писна и вече не искат чуждия боклук. Така сметището в Суходол отново се оказва спасител за столичния боклук. На неизчерпаемия му капацитет би завидял всеки. Въпреки че отдавна трябваше да е престанало да съществува заради изчерпване на своя капацитет, то ще продължава да приема столичните отпадъци до построяването на завода. По думите на Бояджийска няма никакъв проблем с капацитета му, пък и трябва да се отчита фактът, че боклукът, който се вози към него, е значително по-малко заради преработката му. През 2005 г. след вълна от протести сметището беше затворено, за да бъде отворено отново две години по-късно.

Сметки за милиони

Вече години наред разходите за чистота на София продължават да са едно от най-големите пера в столичния бюджет. За чистенето на града за тази година са похарчени 150 млн. лв. Същата сума е планирана и за 2012 г. За сравнение преди бюджетът за 2001 г. е бил 42 млн. лв. Десет години по-късно през 2011 г. приходите от такса смет са нараснали близо пет пъти до над 183 млн. лв. годишно. Това е и единственото перо от собствени приходи, което общината ще изпълни 100% по думите на зам.-кмета Дончо Барбалов. Такива приходи са планирани и за 2012 г. За две години сумата се равнява на стойността на целия интегриран проект за битовите отпадъци. Вместо това обаче разликата между приходи и разходи от 30 млн. лв. продължава да се дава за дейности, свързани с изграждането на завода – като отчуждавания, изграждане на съпътстваща инфраструктура и т.н., по думите на Бояджийска. Тоест капка по капка столичани продължават да пълнят черната дупка, наречена „завод за отпадъци”, и да плащат кривите сметки на Столичната община.