Политиците наука не ядат

Науката в България е онова екзотично нещо, за което всеки чува по телевизията, но малко хора искат да се докоснат до него. И за какво им е? Тя не може да се пипне, не може да се усети и най-важното – не може да се яде! С наука не можеш да задоволиш основните първични нужди, с нея магистрали и метро не се строят.

Политиците ежегодно показват позицията си - бюджетът, който се отделя годишно, е минимумът, за да се поддържа палиативното състояние на научната общност. Той гарантира мизерното съществуване. А защо просто не я убият? Причините са две. Никой не иска да остане запомнен като убиеца на науката. По-лесно е всяка година да се отделя една минимална издръжка и всички да си траят. Понякога обаче населението трябва да бъде убедено, че един или няколко мегаломански проекта трябва да се случат. Тогава науката се използва като инструмент за легитимиране на един абсурд, защото "учените казаха, а това значи, че е вярно". Наука на повикване. И хората остават с отвратителното чувство, че научната общност просто изпълнява една поръчка, за да не остане и без малкото финансиране, което има, пише "Капитал".

Преди седмица Менда Стоянова, която е председател на Комисията по бюджет и финанси, изрази своето недоумение за какво се харчат парите по научни проекти. "За сгради ли? За коли ли? За какво?" Този коментар показва политическото невежество, което не трябва да се представя публично. Коментарът всъщност показа и нещо по-притеснително – тя знае как некоректно се харчи държавно финансиране и смята, че същият маниер се прилага в научната сфера.

За какво наистина се харчат парите

Хората трябва да разберат, че сериозна наука се прави с пари, много пари. В природните направления инфраструктурата, аналитичната апаратура е изключително скъпа, а тя се закупува чрез проекти. Искате например някой да осъществи национален проект, който да определи риска от наличие на опасни микотоксини в храната в търговската мрежа - нужната аналитична апаратура може да достигне над $100 000, а нужните чисти, референтни материали може да надхвърлят $500 за количества под 1 грам. Прецизността е необходимост, за която не се пести. Дори за извършване на най-елементарни ДНК/генетични анализи, които в световен мащаб са вече една рутина, са нужни апаратурно обзавеждане и консумативи за минимум $25 000-50 000.

Може би би било добра идея да създадем библиотека с геномите на всички уникални за България видове. Най-подходящите и най-качествени апарати за "четене" на геноми (Illumina) струват над $500 000, а стойността на консумативите за анализ на материал от един индивид варира от $200 до над $1000. Тук трябва да се спомене, че Китай има цели "фабрики" за секвениране на геноми, а в България има не повече 3 или 4 подобни апарата, които са съсредоточени в София и Пловдив и най-вероятно не се ползват пълноценно.

Политическият аргумент е, че през 2018 г. увеличението на парите за наука ще е невиждано досега. Ще бъдат инвестирани около 350 млн. лв. за създаване на научни центрове за върхови постижения. Това, което ще се случи обаче, е, че ще се построи безцелно инфраструктура, която по подобие на "София тех парк" ще остане празна. Не е ясно кой ще работи в тези центрове, кой ще плаща заплати и кой ще финансира проучвания. Това ще е обикновено харчене на публични средства без ясна визия. Просто да бъдат "усвоени". Сякаш това е движещата сила през последните години. "София тех парк" е една красива сграда с няколко високотехнологични лаборатории, които обаче никой не иска да наеме и логично центърът търпи загуби. Апаратите трупат прах, докато морално остаряват и се амортизират от бездействие. Липса на пари все пак.

Фундаменталната наука произвежда знание, което някой да приложи, а не продукт, който някой да си купи.

Предвидените пари за научни изследвания са смешно малко. Но не това е най-лошото. През годините държавата доказа, че те не отиват при учените, а в подходящи фирми и неподходящи лица. Когато през 2015 г. беше спряна дейността на Фонда за научни изследвания, никой не можа да обясни как са изхарчени 23 млн. лева през предходната година. Корупцията и неясното раздаване на финансиране прави изследователската дейност изключително несигурна и нестабилна, което означава, че гарантираният бюджет от 83 млн. лева за БАН е единственото нещо, което дава известна сигурност на учените.

Учените не работят и затова получават такива заплати? Това е една огромна лъжа. Единствената сериозна научна дейност, която се реализира, е благодарение на европейските фондове. Така например в Пловдив БАН и местните университети са привлекли огромно финансиране за развитие на растителните биотехнологии. Бюджетът може да се конкурира с годишния бюджет за научни изследвания на страната, което е тъжно. Това ни кара да се запитаме: ако не бяхме в ЕС, дали наука въобще щеше да съществува?

За да разберете колко смешно нисък е бюджетът за научни изследвания на фонда, нека спомена, че лабораторията в Гренобъл на известния български епигенетик проф. Стефан Димитров се радва на криоелектронен микроскоп. Подобен апарат струва над 5 млн. лв., а за да оперира, са нужни консумативи в порядъка на десетки хиляди левове. Това трябва да отговори на въпроса ще имаме ли някога български Нобелов лауреат. Не и с подобен бюджет, не и с подобна материална база.

Защо трябва да се инвестира в наука

В края на ноември в България гостува известният футуролог Мичио Каку, който заяви, че страните, които не инвестират в наука и технологии, ги грози неизбежна бедност. Арабският свят очевидно е на същото мнение, защото полага огромни усилия в тази посока. В същото време в България централната догма е, че асфалтът е двигател на икономиката (не е далеч от истината, но има и други фактори).

Предсказанието на д-р Каку от научна гледна точка е изключително точно. Множество проучвания стигат до същото заключение – който не инвестира в наука и иновации, не може да очаква сериозен икономически растеж. В Обединеното кралство са установили, че всеки похарчен паунд за наука води до нови инвестиции от частния сектор. Инвестиция на 1 млн. паунда публични средства в наука и технологии води до 4.5 млн. паунда възвращаемост на годишна база. Това показва, че компаниите имат нужда от работеща научна инфраструктура и са готови да инвестират в нея. Не можеш да привлечеш в България високотехнологични компании, ако няма работещи научни центрове. Технологичните компании инвестират не толкова в празни сгради и апаратура, а в човешкия капитал, който тук не се цени и ще става все по-оскъден.

Инвестирането в наука захранва индустрията с квалифицирани кадри. В страните, които развиват научния сектор, се наблюдава постоянен поток на висококвалифицирани хора към бизнеса в нужда. Много често талантите не просто се насочват към частния сектор, а създават свои компании. Натрупаните от тях знания им дават увереност, че могат да създават конкурентни продукти, а това отново е силен икономически двигател за страната, в която пребивават.

Бизнесът харесва страните с развита наука. Компаниите винаги изграждат своите R&D отдели (за развойна и изследователска дейност) в близост до силни научни институции. Така те си гарантират улеснен трансфер на квалифицирани хора, трансфер на технологии и достъп до неограничени знания. Бизнесът поглъща интелектуалната собственост, за да я превърне в продукт. Но как България да се превърне от изпълнител на технологично производство в производител на технологии за големите компании, когато един модерен аналитичен апарат (споменатия микроскоп) е на стойност 1/16 от годишния бюджет на всичките ни научни институти? За сравнение - институтите Max Planck за 2017 г. имат публично финансиране от 1.8 млрд. евро, без тази сума да включва европейските проекти. Затова е една от водещите научни институции в света.

AstraZeneca си партнира с University of Cambridge, Cisco - с University College London, Jaguar Land Rover - с Warwick University, Boeing - с University of Sheffield, British petroleum - с University of Manchester.

Как да покажем на гигантите в световния бизнес, че можем да сме им полезни, ако държавата демонстрира, че за нея науката не е приоритет? Едва ли е нужно да се обяснява, че добавената стойност от създаването на нови технологии е много по-голяма от това да правиш пластмасови елементи за коли по зададени параметри. Това ни превръща в лесно заменима производствена ръка.

В миналото, в златните години на биотехнологиите, България също е трансферирала множество технологии от научната лаборатория към производството. Така проф. Илия Пашев създава един от най-известните ензимни препарати (E-30), съдържащ термостабилен протеолитичен ензим от бактерията Bacillus mesentericus. По характеристиките си препаратът е превъзхождал тогавашните чуждестранни алтернативи.

Тъжното е, че България пари за наука не дава, но в същото време се гордеем с постиженията на своите сънародници. Бием се в гърдите какво сме дали на света. Не, колективно ние нищо не сме дали. Само можем да предполагаме дали д-р Ночев би оставил следа в световната авиация и космонавтика, ако бе решил да работи в България. Един талант показва своя потенциал само ако средата е благоприятна.