Русия и Азербайджан развалят хубавия бой с лоша караница

В рамките на последните няколко дни напрежението между Азербайджан и Русия получи своя нова форма от публичен характер. Властите в Баку разпространиха кадри как задържат две групи от хора - едната, агенти на руската ФСБ, функциониращи под прикритието на журналисти в местния офис на "Спутник", другата - на руснаци, обвинени в трафик на наркотици и киберпрестъпления.

Целта на кадрите, на някои от които се вижда как местните правоохранителни органи действат с твърда ръка, в рамките на което се стига до унизителни за арестуваните моменти, не бе толкова да документира задържането и обработването на съответните провинени, колкото да направи заявка.

А тази заявка на властите в Баку е следната: президентът на Азербайджан Илхам Алиев не е доволен от своя руски колега Владимир Путин и се чувства достатъчно сигурен, за да го покаже.

Поводът за тези действия на силите за сигурност на Азербайджан е, че правоохранителните органи на Русия бяха задържали преди това в Екатеринбург обвинени в криминални дейности етнически азери. Двама от арестуваните умират. Според Баку - след като са били измъчвани.

Но още преди да се стигне до тази размяна на показни силови акции между Москва и Баку напрежението между двете столици къкреше на бавен огън. В началото на годината азербайджанските власти затвориха местния клон на агенцията за културен обмен Россотрудничество, "Руски дом", под чиято шапка Кремъл традиционно извършва пропагандни и шпионски дейности. Баку отне и лиценза на местния клон на руската новинарска агенция "Спутинк", а тези дни задържа нейните изпълнителен директор и главен редактор.

Това накара руското министерство на външните работи да свика за обяснения азербайджанския посланик в Москва и да определи действията на Баку като "неприятелски" и "незаконни". Въпросното ведомство разкритикува и "русофобската кампания, стартирана в азербайджанските медии по инициатива на властите".

Но ако все още не се знае как ще приключи тази ескалация между Азербайджан и Русия, то поне е ясно кога започна тя.

В края на миналата година азербайджански пътнически самолет, обслужващ линията Баку - Грозни, бе свален от ракета "земя-въздух". Баку еднозначно адресира отговорността за този инцидент към Москва, поиска извинение, компенсация за семействата на загиналите и наказание за извършителите. Без да признае официално вина, по-късно в същия месец на инцидента Владимир Путин е изразил съжаление за случилото се в разговор с Илхам Алиев. Доколко азербайджанският държавен глава е бил удовлетворен от реакцията на руския си колега обаче се видя, когато Илхам Алиев не отиде в Москва по случай парада на 9 май.

Има редица причини, поради които Илхам Алиев смята, че геополитическата тежест на Азербайджан е нараснала през последните години, така че той да може да отговаря на предизвикателствата, отправени от традиционно по-големи държави. Победата на Баку във войната за Нагорни Карабах, постигната с подкрепата на Турция и Израел, е една от тези причини.

Още повече, че азербайджанската военна кампания на територията на Арцах провокира релативизирането на съюзническите отношения между Армения и Русия. Ереван обвини Москва, че не е направила достатъчно, за да защити арменския контрол върху съществуващата република в Нагорни Карабах, вследствие на което замрази членството си в доминираната от Москва Организация на Договора за колективна сигурност. Москва пък оттегли своите мироопазващи сили от Нагорни Карабах, давайки още свобода на действие на Баку. Въпреки това, Русия продължава да има добре въоръжена и оборудвана база на арменска територия в Гюмри, близо до границата с Турция.

Именно в контекста на войната в Нагорни Карабах Москва показа, че двустранното ѝ сътрудничество с Баку е оценявано като по-полезно от това с Ереван.

Ако Армения под ръководството на Никол Пашинян увеличава политическото си сътрудничество с ЕС, Азербайджан мисли Европа по руски - като източник на приходи, но не и на практики. Вътрешната политика на Баку е и сходно на руската авторитарно организирана. Баку, отново в отлика на Ереван, е и платежоспособен, от което традиционно се възползва руския военно-промишлен сектор (макар че делът на Москва като източник на военен хардуер за азербайджанската отбрана да намалява, за сметка на този на Турция и Израел).

Наличието на въглеводороди и разположението по маршрута на Международния транспортен коридор Север - Юг, свързващ Русия с Индия, са други конкурентни предимства на Азербайджан, поради които Москва преоценява положително стратегическите активи на Баку. Властите в азербайджанската столица си дават ясно сметка за всичко това. И го използват.

Втората причина, поради която Илхам Алиев демонстрира по-твърда политика спрямо Москва в така създалия се казус, е изграждането на турско-азерската ос, която е едновременно част и от тюркския вектор Централна Азия - Западни Балкани, и от Средния коридор (Транс-каспийски), свързващ Китай с Европа.

Положителните тенденции в турско-арменските отношения от последните месеци, предполагащи поне частичното отваряне на границата между двете държави, както и все по-сериозните индикации в медиите, че Ереван, Баку и Анкара са близо до това да се разберат за изграждането на коридора Зангезур, са знаци в посока на нарастващото влияние на Баку в региона на Южен Кавказ и кореспондиращото с това намаляване на руското такова.

Не на последно място, Илхам Алиев знае, че страната му играе важна роля в политиката за енергийна диверсификация на ЕС.

При това, двояко: един път, като източник на природен газ за европейските държави през Южния газов коридор, втори път, като потенциален маршрут за доставката на въглеводороди към ЕС от Централна Азия (и конкретно Туркменистан и Казахстан посредством Каспийския коридор). Липсата на инфраструктура с достатъчен капацитет, както и войната в Нагорни Карабах, обаче със сигурност сложиха известни спирачки пред разширяването на икономическите отношения между ЕС и Азербайджан.

Интересно е, че това напрежение между Азербайджан и Русия се случва на паралелно такова между Баку и Техеран. Ескалацията между Израел и Иран от миналия месец даде нов повод за разногласия между Азербайджан и Иран. Този път режимът на аятоласите поиска разяснение от своите колеги в Южен Кавказ дали територията и военно-въздушното пространство на Азербайджан са били използвани от израелската бойна авиация при извършените от нея удари срещу Иран (и конкретно Техеран).

Това повишаване на градусите между Техеран и Баку се реализира на вече периодичното обтягане на отношенията между двете столици. За подобен развой допринасят както използването на азербайджанската територия за инфилтрация и разузнаване спрямо Иран от страна на Израел, така и опитите на Техеран да използва споделения шиизъм като инструмент за формиране на мрежи за влияние в Азербайджан (макар азербайджанското общество, включително покрай съветския си период, да е силно секуларизирано).

Въпреки натрупаното самочувствие и активи на Илхам Алиев, би било твърде рисково от негова страна да е в едновременна ситуация на ескалация с двата си по-големи и силни съседи: Русия и Иран.

Ако тази криза в азербайджанско-руските отношения продължи, то тя ще спомогне много бързо на Москва и Техеран да преодолеят натрупалите се различия, които се развиха между тях по време на войната за Нагорни Карабах. Ако в рамките на въпросния военен конфликт Русия промени ролята си от съюзник на Армения с преки отговорности спрямо сигурността на Ереван към развиването на все по-близка до Азербайджан позиция, то Иран споделяше арменските опасения от предефинирането на статуквото в Южен Кавказ.

Именно Техеран ще е и от губещата страна на обстоятелствата, ако коридорът Зангезур между Нахичеван и Азербайджан бъде изграден през арменската провинция Сюник. Това би означавало, че трафикът между Баку и въпросната азербайджанска територия, а в по-голям план и този между Турция и Азербайджан, ще спре да минава през иранска територия, както е в момента (тук става дума за южния вектор на този трафик, а не за онази част, която ще продължи да се движи през Грузия). Такъв развой на събитията ще донесе редица загуби на Иран: на транзитни такси и на евентуално "отрязана" граница с Армения. Материализирането на тюркската ос, минаваща през Турция - Нахичеван - Азербайджан, а оттам - през Каспийско море - до Туркменистан и Централна Азия, ще заобиколи значението на Иран като транспортен и търговски коридор.

Геополитическото набъбване на влиянието на Азербайджан в Южен Кавказ е функция на три неща.

Първото е победата на Баку във войната за Нагорни Карабах, придружена с усилването на хоризонталния тюркски вектор, минаващ през Южен Кавказ. Второто е смекчаването на руско-арменските съюзнически отношения, а оттук и преоценката на значението на Армения като пост за проекция на руско влияние в региона. Третото е способността на Илхам Алиев да води това, което тук ще бъде определено като релсова политика - гъвкавостта на страната да променя железопътната стрелка спрямо посоката на преминаващия товар, бил той по руско-иранския коридор или по европейско-турско-китайския.

Успоредно на това, Русия губи влияние в Армения (от Европа, САЩ, Индия, Иран) и в Азербайджан (от Турция, Китай, Израел). Като реакция на последното Москва извършва компенсиращо движение, развивайки отношенията си с благоприятната за нея политическа конюнктура в Грузия.

Русия обаче остава прекалено силна за Баку, а Азербайджан - твърде важен за Москва.

Затова двете страни ще развалят хубавия бой с просто лоша караница.