Балканският ребус

Спорът между Турция и Гърция е дългосрочен казус. Той постоянно се активира и няма изгледи да бъде разрешен скоро.Аз смятам, че изявлението на албанския премиер за „Велика Албания” е по-скоро опит за изразяване на позиция и послания, отколкото реална перспектива. Според мен е много трудно да се развие силна дестабилизация в региона в краткосрочна перспектива. Трябва да имаме в предвид и усилията на Балканите и ЕС за стабилизиране.“ Това заяви пред Факти.бг докторът по политология в Нов Български Университет доц. д-р Соня Хинкова.

През последните дни отново избухна напрежение между Гърция и Турция, заради сблъсъка на кораби в спорната зона около островите Имиа и Кардак. Можем ли да видим ескалиране на напрежението между двете страни?

Това е много дългогодишен казус. Той постоянно се активира от 1996 г. насам, в контекста на вътрешни проблеми на самите държави или в контекста на регионални конфликти, в които те са ангажирани пряко или косвено.

Въпреки нарастващото напрежение между Гърция и Турция за островите, има достатъчно лостове на въздействие, най-вече в рамките на НАТО, където те са съюзни държави. Конфликтът се активира, с по- голяма или по-малка интензивност, защото двете държави имат коренно различни интерпретации, относно териториалните води. Според Турция зоната, в която държавите могат да упражняват суверенитет е 6 -милна, а според Гърция е 12- милна.

Различията се формират от позоваване на юридически аргументи от страна на Гърция и на политически съображения от страна на Турция Гръцката страна се позовава на Конвенцията на ООН за морското право от 1982 г. (влиза в сила през 1994). Турската страна смята, че Егейско море е специфична зона и че там трябва да се прилагат политически критерии. Освен това самата страна не е подписала конвенцията. В този спор Турция има подкрепа на страните, които също не са подписали конвенцията, най-вече на САЩ. Поради тази причина постоянно има спор, дали тези острови се намират в зоната, в която Гърция може да упражнява суверенитет. Това е същностна причина за постоянно активиращия се конфликт между Турция и Гърция и тя не може да бъде преодоляна лесно.

За мен това, което е по-важно е, че поводите за неговото активиране са свързани и с външна динамика. Случаят от миналата седмица бих го обвързала с конфликта в Сирия и все по-голямото ангажиране на Турция с него. От една страна Турция експонира външнополититическа активност и в други региони, за да размие международната реакция и най-вече недоволство от военната интервенция в Сирия. Има и друга, по-конкретна причина. Тя е свързана с определено развитие на сирийския конфликт, което може да доведе до укрепването на властта на президента Башар Асад. В една такава перспектива Сирия и Кипър трябва да постигнат споразумение за разграничаване на морските си зони, а то със сигурност ще постави Турция в неизгодна позиция. Защо, защото ще следва нормите, залегнали в международното морско право. Това са външнополитическите измерения. Разбира се има и икономически. Те са свързани с откриването на петрол в Егейско море и сондажите в шелфа. Тук отново има две различни позиции. Гърция, подкрепена от ООН, се придържа към т.нар. Изключителна икономическа зона (ИИЗ). Турция пък настоява, че сделките могат да се разрешават с пряко споразумение между страните, които граничат с ИИЗ. Това са 8 държави от региона, със сложни отношения и практическа невъзможност да стигнат да споразумение. Важно е да се отбележи, че САЩ подкрепят турската позиция.

Виждате ли как политически, юридически и икономически измерения, кореспондират повече със скорошната динамика около островите в Егейско море, от колкото двустранните отношения между Турция и Гърция. Затова и не виждам как скоро ще се намери решение.

През последните дни виждаме ново противоречие между Сърбия и Косово. От Албания идват призиви за обединение с Косово. Може ли ситуацията да стане опасна за региона?

Аз не бих направила такава прогноза. Сегашната динамика на Балканите не води до такава прогноза. От 6-ти януари е обявена Стратегията на ЕС, наречена „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към Западните Балкани”. Тя показва по-голямо внимание към региона и то е насочено към стабилизиране. Потвърдени са и завишените изисквания на европейските институции за реформи и добросъседски отношения между балканските държави. Определено се създават възможности да се въздейства върху страни като Сърбия, Албания и Косово. Между тях споровете също са дългосрочни и едва ли ще намерят решение през следващото десетилетие. Желанието на тези страни да развиват преговорния процес за присъединяване в ЕС обаче може да се използва като средство за въздействие върху политическото им ръководство. Това не значи, че няма да се активират националистически настроения дори по най-високите етажи на властта.

Аз смятам, че изявлението на албанския премиер за „Велика Албания” е по-скоро опит за изразяване на позиция и послания към ЕС, а не реална перспектива. Самото Косово няма интерес от развитието на такава перспектива. Тя ще свие легитимността на косовския политически елит в международната политика. Едно е да си на чело на държава, която е суверенна и съвсем различно при обединение с Албания.

Разбира се, контактите между Косово и Албания са много активни. Има съвместни заседания на правителствата на двете страни. Във всеки политически казус спрямо Косово, Албания заема страната на Прищина. От тук идват противоречията със Сърбия. Тези противоречия обаче имат проекции към Гърция,Турция и другите балкански държави. Това означава, че евентуално обединение на Албания и Косово ще дестабилизира целия регион. Ще постави въпроса за промяна на граници, а това е неприемливо и ще предизвика твърда намеса на извънрегионалните фактори.

Разбира се, ще продължат да се разменят остри реплики и противопоставяне между политическото ръководство на Сърбия и Албания по повод Косово. Но, силна дестабилизация в региона е много трудно да се развие. Срещу това работят не само балканските държави, но и ЕС. Тенденцията към стабилизиране на региона устойчиво се развива от обявяването на Берлинския процес (2014) до срещата в

Триест през миналата година. Тогава бяха заявени и сериозни икономически ангажименти от страна на ЕС. Тези инвестиции няма как да се осъществят в условия на дестабилизация. За мен реално съществуват силни икономически и политически лостове за въздействие на политическите ръководства и на Сърбия и на Албания.

Смятате ли, че присъединяването на Западните Балкани към ЕС е това универсално решение, както всички го възприемат?

Да, това е политика и перспектива, която позволява да се въздейства върху политическите елити. Своеобразна формула на моркова и тоягата, т.е. стимул и натиск. Европейските институции все по-сериозно поставят условието, че при проблеми със съседите, границите и малцинствата, европейската перспектива се затваря. А в страните от Западните Балкани желанието за влизане в ЕС е налице. То е насърчено и от сериозни икономически стимули и реална финансова помощ от ЕС.

Естествено, че има и други сценарии за развитие. Имаме фактори в региона като Русия, Турция и САЩ. Да се прогнозира в по-дълъг период динамиката на всеки един от тези фактори е доста трудно.

Затова и смятам, че през тази и следващата година по-скоро ще надделее тенденцията за стабилизиране на региона. Силно е очакването преговорите с всяка от шестте балкански държави да се придвижат напред, но то е с условие – реални реформи и постигнати резултати.