Само географията ли ще покръстваме

Възродителен процес 2.0

Публикувана: 5 Юни, 2018 19:00
23 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1542
Само географията ли ще покръстваме
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Портал Култура
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Политиката на преименуването е древна като света. Този, който владее словото, създава реалност. Като смениш името, унищожаваш старото и раждаш ново от нищото. Последният патриотичен акт на преименуване у нас беше извършен в Старозагорско, където бяха сменени 838 турско-арабски имена с български.

Това коментира политологът Даниел Смилов за "Портал Култура".

При превода за съжаление винаги има загуба на смисъл: едно е Калпазан баир, друго е Ялов рид. С такава подмяна за историята ще остане загадка дали на този баир са се събирали селските калпазани или просто на него нищо никога не е виреело. Също така понякога се стига до парадокси – заменя се една турска дума с друга турска дума: като "чорбаджия" на мястото на "бей". Патриотичният ефект от подобна подмяна е скромен, но остава доброто намерение.

Географски преименувания са ставали в България и преди, и Старозагорско винаги е било лидер. Най-голямото преименуване е национално и се случва през 1934 г. След толкова масово покръстване на околната среда човек би помислил, че Кимон Георгиев и "звенарите" са изчерпали патриотичния потенциал на политиката на географско преименуване. Затова комунистическият режим през 80-те години на миналия век започна да преименува не географията, а направо хора, което доведе до трагедията с т.нар. възродителен процес.Дано днешните патриоти да са си взели поука от тези събития!

Политиката на преименуването обаче трябва да бъде систематизирана и принципите ѝ да се изчистят. Затова следните въпроси трябва се обмислят и патриотите да излязат с решение по тях:

1. Само география или и предметен свят?

По времето на "възродителния процес" преименуването на хора върви паралелно с опити за преименуване на предмети. Думата "сарми" например е с определено непатриотичен произход и предложенията са били да бъде заместена с родните думи "гушки" или "свитки". Аз лично бих предпочел "гушки", но рискът да изядеш сериозен шамар от сервитьорката, когато си ги поръчаш, е много голям. Трудностите настрана, патриотите трябва да решат какво правим с предметите – например с халвата.

2. Големият въпрос - България

Тук възниква рискът от изхвърляне и на името България, защото има вероятност то да е с тюркси произход и да обозначава "смесен народ". Тюркският произход на българите беше това, което всички учихме в училище през 80-те години на миналия век, макар че етимологията на България от "булгамак" – смесвам – определено е спорна (а пък си е и направо обидна). Днес по-модерна е теорията за иранския произход на името, но това беше преди изострянето на отношенията ни с тази държава по ядреното споразумение и ситуацията в Сирия по-общо.

3. Другият голям въпрос - Балканите

Ако патриотичната политика по географско преименуване остане само на национално ниво, тя ще е определено незавършена. Бихме могли да поставим смяната на името на Балканите като условие за приемането на Западните Балкани в ЕС. Но можем да срещнем и опозиция от страна на Гърция. Компромис може да се постигне с тях чрез наименование на региона от рода на Бивша Византия или Европейска Византия.

4. Партиите

И накрая, пред политиката на преименуването стои и един философски проблем. Дори и да е вярно, че Бог е създал света чрез словото, от това не следва, че и човекът може да създава свят по този начин. Да предположим, че такъв креационизъм е възможен – сменяйки името, сменяте и нещото. Например, кръщавате партия "Обединени патриоти" и тя става патриотична партия. Ако това е възможно, не е ли редно да кръстим по закон всичките български партии "патриотични", за да сме сигурни, че са патриоти?

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.