Възраждането на националната държава

Един от основните митове на нашата ера е, че глобализацията направи националната държава неудачна. Революцията в транспорта и комуникациите, чуваме, изпари границите и „сви“ света. Новите модели на управление, вариращи от международни регулаторни мрежи до транснационални граждански организации и международни институции, изместиха националните законотворци. Твърди се, че глобалните пазари диктуват вътрешните правила.

Коментар на New Europe

Световната финансова криза разтърси този мит. Кой спасява банките, кой въвежда стимули за фиска, кой надува ликвидността, за да осуети катастрофата? Кой поема лъвския пай от вината, че всичко върви в грешна посока?

Отговорът е същият: правителствата, Г-20,Международния валутен фонд, Базелският комитет за наблюдение над банките ...

Дори в Европа, където европейските институции са относително силни, националните интереси и отделни политици – в лицето на канцлера Меркел – доминират правеното на политика и вземането на решения. Ако тя не беше толкова влюбена в налагането на спасители планове за закъсалите страни, ако бе убедила вътрешните си партньори в нуждата от друг подход, то може би кризата в Еврозоната щеше отиде в друг път.

Дори и националната държава да оживее, нейната репутация ще лежи върху дрипи. Първо идва критиката от икономистите, които виждат правителствата като спънка пред по-свободното движение на стоки, капитал и хора по света. Принципът laissez-faire (бел.ред. - в икономиката  - „да се остави сам на себе си“) и международните технократи не предлагат приемлива алтернатива на националната държава.

Второ, има универсално възприятие за „универсална етика“,  и която отрича националните граници. Тя е формирана именно въз основа на глобализацията.

Въпреки теориите, проучванията показват, че сантиментът към националната държава остава доста силен.

Истината е, че въпреки притегателната сила на „глобалната мрежа“, хората остават предимно граждани на своята държава.

Проблемът е, че митът за разпада на националната държава все още е в сила.  Политическите лидери пледират импотентност, а мозъчните тръстове мечтаят светът да се управлява от шепа експерти. За сега, хората все имат нужда от националните си държави за намирането на дадено решение. 

Националната държава може и да е реликва от Френската революция, но е всичко, което имаме.