Нинова се обърка, че е Левски

Публикувана: 9 Септември, 2018 17:13
35 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 9895
Нинова се обърка, че е Левски
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Редута
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Кой ще е главният герой на този политически сезон? Според президента Румен Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова – народът. Защото – според президента – народът очаква идеи, идеи, а не скандали. Според Нинова – защото нейната партия ще тръгне сред народа, за да събира идеи. Противоречиво някак се получава. Нямаше да е толкова забележимо – у нас противоречията са под път и над път, – ако не беше между тези двамата за първи път. Какво става – идеите ще се вземат от народа или ще се дават на народа? Или пък ще е като във филма „Възвишение“: от народа – за народа!

А може би греша. Ето изречението от изказването на Нинова, в което процесът „даване на идеи“ се кръстосва с процеса „получаване на идеи“: „Имаме нужда от идеи и се обръщаме към вас, за да ги предложим.“ Я пак: „Имаме нужда от идеи и се обръщаме към вас да ги предложим“. При толкова сложна мисъл човек остава с впечатлението, че съгласуването на словото на президента със словото на Корнелия Нинова или е било много загадъчно кодирано или не е имало никакво съгласуване, защото в момента президентът е по-близко до преживявания с премиера, тъй като на президента му тежи една катастрофа в Харманли, а на премиера друга в Своге.

Да се споменават природни особености на политиците не е нито сериозно, нито възпитано. Но няма как да не спомена как се чувствам, когато слушам президента Румен Радев. Има на бюрото ми една почти празна тубичка със засъхнало лепило, от която с мъка изстисквам останали капки. Ей такава мъка усещам, когато говори президентът. И го казвам не защото е толкова важно как говори един човек или какво усилие ни коства слушането му, а защото някак съм сигурна, че ако президентът ни говореше неща, които мисли самият той, нямаше да е така. Той ни чете политически есета, написани от друг. И витиеватото мислене на този друг до такава степен не пасват на президент, че мислите излизат по-трудно и от засъхналите капки от тубичка с лепило.

Г-н президент, веднъж застанете пред камерите без предварително написан от друг човек текст, не се взирайте в аутокюто, кажете ни какво мислите, че става в тази наша държава и какво предлагате да става. Не е нормално, г-н президент, да ви разгадавам като в литературен анализ от типа „какво е искал да каже авторът“. Ако искате да ни кажете нещо, кажете го. Има хора, за които е много важно дали политиците са автентични. Някои са, други не са. За вас дори това не можем да кажем – сте или не сте, защото до този момент ви виждаме само в затрудняваща говоренето ви роля на сценарий, писан от друг.

Виж, за Корнелия Нинова няма колебание – рядко в българската политика е имало толкова неавтентичен политик. Дори Жорж Ганчев в чудатостите си беше по-верен на себе си. Даже Волен Сидеров, поради някакви вътрешна своя гъвкавост да изповядва ту това, ту онова, изглежда по-автентичен в гнева си от червената лидерка. Представата, че българските социалисти никога няма да имат по-неавтентичен водач от Сергей Станишев се оказа погрешна. Той поне имаше аурата на галеник от червената аристокрация. Корнелия Нинова изглежда като човек, харесан от Бойко Борисов на някое кръстовище за лидер на опозиция, която ще го крепи на власт.

Нинова има идеи, които иска да консултира с народа, сподели тя на откриването на есенната сесия на Народното събрание. Първа сред идеите е да се спре с приватизацията. Това електоратът ще го хареса. Само че го казва човек, който е сред емблемите на провеждащите приватизацията и материално облагодетелствани от приватизацията в един друг период. Нещата изглеждат така: правиш приватизация, устройваш се с приватизация, за да се добереш до властта, от чийто връх почваш да печелиш дивиденти от спиране на приватизацията. Неавтентично е.

Нинова има няколко бутона, които винаги натиска, когато иска асансьорът да я издигне нагоре в очите на избирателите. Един от тях е Истанбулската конвенция, така че тя приключи миналия и отбеляза бъдещия политически сезон с неговото натискане. Дали наистина Корнелия Нинова вярва, че конвенцията би легализирала трети пол и че думата джендър означава страшилище, което ще срине традиционните семейни ценности? Едва ли. Но продължава да го втълпява на ошашавения от чуждицата народ. Как обаче да повярваш, че Нинова пази българските деца от страшилището, след като е пожертвала да прати своето дете в държава, в която джендър е обикновена дума за човешки права на различните два пола?

Как да повярваш, че Нинова сън не я хваща как да не допусне еднополовите бракове в България, като е пратила детето си в държава, в която еднополовите бракове са вече нещо нормално? Как да й вярваш, че смисълът и целта на живота й е да върне младите хора в България, като не може (не иска) да върне своя единствен син? Тук си спомням как децата на лидерите през миналия век са прекратявали учението си, за да заминат на фронта, където да се бият за отечеството. Сега не могат да се преместят дори от тамошна банка в тукашна банка. Неавтентично е.

От няколко месеца Корнелия Нинова има нов бутон в оня асансьор, който се придвижва по вертикала на властта. На него пише „българщина“. Думата вече се превръща в нещо като нервен тик за червената лидерка, употребява я през десетина изречения, понякога и съвсем не на място: „Аз съм председател на „БСП за България“, но ви говоря като българка“. По своята алогичност това изречение надминава дори и онова с идеите. И отново: „Имаме нужда от националната ви енергия, от българщината, от грижата ви за семейство, род и отечество.“

Ако Нинова говори така на своя син и той не се трогва, защо трябва останалите да се трогнем? Тази някога смислена и хубава дума „българщина“ така се омърси от споменаването й на всеки километър, че човек вече да се притеснява да я употреби. И на Нинова очевидно вече й се вижда слаба, недостатъчна. Затова преминава към най-високото обръщение, използване някога в българската история „Народе“. Неавтентично е. Кой е излъгал Корнелия Нинова, че ако изкрещи от парламентарната трибуна „Народе“, това я сродява с Левски? Г-жо Нинова, това обръщение звучи автентично единствено в устата на човек, който си записва в тефтерчето колко бройки маслини си е позволил да си купи с народните пари.

Народе, идваме при теб! Това обяви председателя на БСП. В парламента остават да работят 20 души. Останалите тръгват сред народа да предлагат идеи, защото имали нужда от идеи. За да променят системата. Оглеждам се наоколо. Народът не очаква никакви политици от БСП, нито за да им предложи, нито за да му предлагат идеи. Идеи народът е получавал и давал много дълго време и очаква от политиците да работят, а не да се разхождат из страната, докато времето е все още приятно за разходки. Ако ще става Септемврийско въстание, то няма да стане заради щъкането на червени емисари из народа, а защото народът е наясно, че тази система не може да бъде преборена отвътре, а само отвън с натиск или бунт.

Наясно ли е всъщност?

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Тодор Батков
Президентът на Левски Тодор Батков коментира победата над аутсайдера ФК Сараево с 1:0 в среща от Лига Европа.
Какво да им се плашим на тия?! Ние пътуваме с правителствения самолет, правим разходи за подготовки, а те са дошли с рейс....."

Още бисери