Факти, новини, статии - Да извадим фактите наяве

САЩ не дават Африка на Китай и на Русия

Времето се е променило и дори в Африка вече не се страхуват от американците

Публикувана: 18 Декември, 2018 19:00
13 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3134
САЩ не дават Африка на Китай и на Русия
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Поглед.инфо
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Джон Болтън се готви ударно за поредното посещение в Москва – в четвъртък той направи едновременно две важни заявления, насочени срещу Русия. Тук няма никакво противоречие – съветникът на президента по национална сигурност подобно на шефа си обича да повишава залозите и да натиска противника. Ето – позоваванията по повод руската експанзия в Африка само потвърждават общата тенденция за отслабването на влиянието на САЩ – тоест представляват самия Вашингтон като отбраняващ се.

Изказването на Болтън на заседанието на вашингтонския изследователски център Heritage Foundation бе посветено на представянето на нова стратегия на американската администрация по отношение на Африка. Но половината от кратката си реч съветникът посвети на Китай и Русия.

Но дори на това не обърнаха първоначално особено влияние, защото по време на посещението си в центъра Болтън отговори на журналистически въпроси и едно от неговите изказвания веднага затъмни самата реч. Говорейки за това кога може да се проведе срещата между Путин и Тръмп Болтън заяви, че не си представя в обозримо бъдеще обстоятелства, „при които подобна среща може да се проведе, докато корабите и екипажите не бъдат освободени“, имайки предвид задържаните в Керченския пролив украинци. Предвид, че подобно освобождение няма да има до процеса над моряците, под въпрос се поставя и възможността за среща през юни в Япония на срещата на „Г-20“ – най-близкото място, където двамата лидери може да се засекат.

Впрочем, колкото и дълго да не се срещат Путин и Тръмп, на Болтън няма да му се размита срещите с руснаците – именно той стана главният и единствен високопоставен представител на вашингтонската администрация по връзки с нашата страна. За последните четири месеца той проведе вече две срещи с човек „номер две“ в руската външна политика, секретарят от Съвета за сигурност Николай Патрушев и този формат, по договореността на самите президенти, вече стана постоянен. В близките месеци Болтън ще трябва отново да пристигне в Москва, или в някой друга европейска столица, нали самият Патрушев е вече вкаран в санкционните списъци на американците.

Двамата политици ще имат много теми за обсъждане, но едва ли сред тях ще се окаже тази, на която Болтън посвети речта си в четвъртък. Африка, разбира се, безпокои и САЩ, и Русия, но сега има значително повече горещи въпроси за преговори. Но самият факт, че представлявайки концепцията на политиката на Тръмп по Африка, Болтън говори само за Китай и Русия, е много показателен.

Много кратко обозначавайки трите основни интереса на САЩ в Африка - развитието на търговията, сдържането на заплахата от радикален ислямски тероризъм и въоръжени конфликти и гарантирането на ефективното използване на американските средства, изпратени под формата на помощи, Болтън веднага премина в настъпление:

„Нашите конкуренти сред големите държави, а именно Китай и Русия стремително разширяват своето финансово и политическо влияние по цяла Африка. Китай прибягва към подкупи, в собствен интерес използва споразуменията на Опек и дълговите задължения така, че да застави африканските държави да се подчиняват на желанията и изискванията на Пекин. В Африка вече наблюдаваме тревожните последици от стремежа на Китай да засили своята политическа, икономическа и военна мощ.

През 2017 г. Китай разположи военна база в Джибути, само на няколко мили от нашата база „Кемп Лемоне“. През май официалните лица на САЩ обвиниха Китай, че от тази база насочва лазери с военно назначение към американските пилоти, с цел да отвлече тяхното внимание – такива случаи вече са десет. Заради въздействието на лазерните лъчи двама наши американски пилоти получиха увреждания на очите.

Русия на свой ред също се стреми да засили влиянието си в региона чрез икономически отношения, основани на корупция. Тя, както и преди, продава оръжие и енергийни суровини в замяна на глас в ООН – гласове, които позволяват на тираните да остават на власт, да подкопават мира и сигурността и противоречат на интересите на африканските народи. Русия също така продължава в свой собствен интерес да се занимава с добива на природни ресурси в региона.

Хищническите практики, към които прибягват Китай и Русия, задържат икономическия ръст на африканските държави, заплашват тяхната финансова независимост, ограничават възможността за американски инвестиции, организират намеса във военните операции на САЩ и представляват сериозна заплаха за интересите на националната сигурност на Съединените щати“.

В тази реч всичко е прекрасно – и Китай, който заплашва американската военна база, и Русия, която „в собствен интерес“ се занимава с добива на природни ресурси. САЩ, единствената страна на света, която има в състава си свои войски с отделно африканско командване (дори Франция, досега опитваща се да направлява процесите в няколко африкански страни, не е толкова откровена), провеждаща там множество военни операции с различна степен на тежест, се оплаква от малка китайска база. Страната, организирала на континента маса преврати, страната, чиито частни корпорации и правителствени агенции, специални служби и политици се месят постоянно във вътрешните дела в на практика всички африкански страни, без да се стеснява нито от шантаж, нито от санкции, нито от убийства, обвинява Русия, че тя „позволява на тираните да остават на власт“ и подкопава сигурността на африканските страни! И най-страшното е, че руснаците и китайците пречат на военните операции на САЩ (разбира се, изключително „миротворчески“ – други американците нямат дори и в Корея). Това дори не е връх на цинизма, а театър на абсурда.

Да, Китай провежда най-мащабна икономическа експанзия в Африка, влизайки там в жестока борба с европейци и американци. Но нека наричаме нещата с техните си имена – там – американците ги изтласкват, отмъкват им договори и зони за влияние, но хайде, да не се прибягва към евтините номера за „злите китайци, подчиняващи африканските народи“. От устата на американците това звучи почти толкова цинично, колкото и от европейците.

Които първо завземат и хищнически грабят Африка, а след това предоставяйки независимостта на нейните народи, искат да запазят контрола над богатствата и елитите на тези страни. Започвайки от края на 50-те години САЩ започнаха настъпление към Африка, спекулирайки, че за разлика от англичаните, французите и другите европейци, никога не са закачали чернокожите, напротив дори организират за тях през XIX век първата независима държава в Африка южно от Сахара (ако не броим Етиопия) – Либерия, където връщат част от своите бивши роби. А изобщо и САЩ са били европейска колония, така че разбира Африка, казват във Вашингтон на африканците.

Американските корпорации проникват в Африка, в Щатите готвят кадри за африканските страни в условията на страшна конкуренция с европейците, които не искат да сдадат своите позиции. Постепенно западната глобализация успява да изглади противоречията между белите – транснационалните корпорации обединяват европейските и американските пари, макар и конкуренцията все пак да остава. Има и определено разделение на зоните на отговорност – Франция, например, в голяма степен контролира Западна Африка, а американците обръщат внимание на Южна и Източна. По голяма част от черния континент (разбират като Африка южно от Сахара, а това са около 40 страни) се намира в зоната на борба за влияние.

Но още от 60-те години в Африка започна и друга конкуренция – Вашингтон се сблъсква там с Москва и Пекин. СССР пристига в Африка малко по-късно от американците, но стремително увеличава своето влияние. Първоначално Съюзът се ограничава основно с икономическо сътрудничество, търговия на оръжие и подготовка на кадри. Макар и в много страни да управляват различни версии африкански социалисти, страните с ясна антизападна ориентация са малко. Руснаците строят в Танзания, преподават в Сомалия, работят в Гвинея, но на фона на връзките и договорите със западните страни съветското присъствие е значително по-малко. За африканските страни е важно самото отношение с Москва – то увеличава независимостта им от европейци и американци.

Но още в средата на 70-те години американците започват да говорят открито, че руснаците ги изтласкват от Африка – дотолкова силно е противостоенето. Изобщо през 70-те и 80-те години е пикът на съветско-американската борба за Африка – това е своеобразна „голяма игра“. Американците не губят своето, а европейското, но в тяхното разбиране това си е на практика своето, нали „европейското наследство“ трябва да се падне на тях. А тук Мозамбик и Ангола преминават от португалците към руснаците, а в Етиопия на власт идват марксисти. Американците, наистина, успяват частично да се реваншират със Сомалия – възползвайки се от Сомалийско-етиопската война през 1977 г. откопчват от Москва една от най-близките ѝ страни.

Освен това има прокси-войни между САЩ и СССР в Ангола и Мозамбик, където американците просто искат да вгорчат живота на руснаците. Следва падането на СССР и черният континент за дълго губи руснаците от поглед. Но тогава там се завръщат китайците и то завинаги, както изглежда.

Китай помага на африканците през 60-те и 70-те години – строи, готви кадри и партизани, вдъхновява борбата срещу империализма. Но през 80-те години той започва „великия поход“ – първоначално скромен, но вече през 90-те години и първото десетилетие просто огромен. Китайците строят и добиват, продават и купуват, дори се преселват – вече един милион души се занимават там с всичко – от добив на петрол до продажба на дребно. Китай жертва пари и купува, продава своите стоки и извозва суровини – именно това е основният му интерес. Жестоко ли се държи Поднебесната в Африка. Пак по-меко от „западните хуманисти“ – зад китайците там не стоят убийства, преврати и намеси. А приказките за хищническата експлоатация от китайците на африканските недра и финансовото обвързване на местните власти е нещо смешно за слушане именно от устата на американци и европейци.

Русия се върна в Африка още този век и постепенно възстановява част от своите позиции. Разбира се, нашето влияние не може да се сравнява с китайското и дори с американското, но имаме добра динамика. Руснаците се помнят и знаят – добрите чувства помагат на взаимноизгодните проекти, руското оръжие се цени, а на независимата политика на Путин се завижда.

Разбира се, през XXI Африка ще расте бързо – и демографски, и икономически. Китай не само, че ще се храни с местните суровини, но и ще получават големи дивиденти от своите африкански инвестиции и инфраструктура. Русия ще разширява своето присъствие – не само чрез търговия с оръжие и проекти за добив на суровини, но и чрез сложни проекти, в това число и строителство на АЕЦ.

Американците не искат да губят своите позиции, но нито Африканското командване, нито африканския произход на бившия им президент не могат да спрат естественият ход на нещата. А той ще доведе до там, че те ще бъдат изтласкани от черна Африка със съвместните усилия на самите африканци при поддръжката на китайците и руснаците. А може би и индусите с арабите биха помогнали.

Джон Болтън просто живее със стари схеми, мислейки, че Америка все още може да заклейми или сплаши някого. Времето се е променило и дори в Африка вече не се страхуват от американците.


Превод: В.Сергеев

САЩ

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Дейвид Хокни
Един от бащите на поп арта, британецът Дейвид Хонки обяснява защо няма да спре да рисува, макар и на 74 години:
Някои от художниците престанаха да рисуват, защото си мислят, че фотографията прави всичко."

Още бисери