"Имат ни за гноми": какво точно се случи в "Захарна фабрика"

Автор: Емилия Милчева

"Имат ни за гноми, защото сме цигани!" Това казва Димитринка Кирилова, докато сочи към палатката, в която с мъжа си Методи и още трима души се опитват да живеят сред руини. Палатката е разпъната до останки от тухлен зид от дома им. Допреди девет дни там е имало къща с нова кухня и спалня за 2600 лева. Всичко е унищожено при най-мащабната акция по събаряне на незаконни ромски домове в новата история на България - заличена е цяла махала с поне петдесет постройки в столичния квартал "Захарна фабрика".

Димитринка е санитарка, мъжът ѝ е шофьор във фирма за сметосъбиране, свекърът ѝ работи в общинското озеленяване. "Повечето хора тук работим. Искаме решение - не палатки, а покрив. Сега събираме пари - в кутии, по сметки. Искаме да си купим общинска земя, но няма да ни я дадат", казва тя с огорчение.

На мястото сега - тонове боклук, бродещи кучета, една-единствена химическа тоалетна и хора, спящи върху матраци или директно на земята. Повече от седмица след събарянето нищо не е почистено. Не е ясно и откъде ще се вземат 300 000 лева за разчистване - бюджетът на София за 2025 г. още не е приет, а предстои да се избират и фирми за сметосъбирането за следващите 4 години.

Скандал избухна, когато стана ясно, че десет палатки, дарени от БЧК, са били заключени в кабинета на кмета на район "Илинден" Емил Бранчевски. Именно той е човекът, подписал решението за събаряне на база на стара заповед от 2016 година. Самоделните бараки са опасни за живота на хората, заявява той. Не искаме да живеем като клошари, казват хората.

Българските власти срещу Εвропейския съд по правата на човека

Четири дни преди багерите да влязат, Εвропейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) разпореди да не бъдат събаряни домовете на 14 уязвими души от квартала, докато не им бъде осигурено алтернативно настаняване. Привременните мерки на ЕСПЧ са до произнасяне на решение по дело, заведено от Българския хелзинкски комитет (БХК), който представлява тези 14 човека - жалбата "Илиева и други срещу България" (№ 11201/25).

Но на 15 април багерите влязоха с полиция, жандармерия и водно оръдие, а българските власти прегазиха правото. Наред с грубото нарушение, акцията подхрани етническо напрежение и омраза, непроявявани от години. Тези последици пораждат съмнения дали не са били такива и целите, след като в навечерието на Великден - и въпреки разпореждане на ЕСПЧ, кметът на "Илинден" реши да изпълни заповед отпреди 9 години.

"Игнориране на решение и липса на уважение към европейска институция, която може да контролира налагане на някакви норми. Измеренията, мисля, са пределно ясни" - така дългогодишният изследовател на ромските общности проф. Елена Марушиакова коментира за Дойче Веле случващото се. Тя определя разрушаването на ромските постройки като "невнимателна и престъпна постъпка". "Това е безобразие. Не би трябвало да има нелегални постройки - задължение на една цивилизована държава е да се погрижи да не възникват. Ако поради някаква причина се е случило - да вземе мерки да се премахнат, но да са максимално щадящи", казва проф. Марушиакова.

"Иронията е жестока: самата инфраструктура на София - блоковете, пътищата, мостовете - е изградена от роми и други малцинства чрез Строителни войски, без заплащане. Но приносът им е систематично заличаван от националната памет", коментира за ДВ Огнян Исаев от "Тръст за социална алтернатива". "ЕСПЧ издаде временно разпореждане в защита на тези семейства - юридическо задължение, което има предимство пред националните закони. Но кметът на "Илинден", кметът на София и българската държава избраха да го игнорират", казва още той.

Нито една институция - Столична община, Министерство на правосъдието, премиер, президент, църковни лидери, нито една политическа сила - от опозицията или от управляващата коалиция, не реагира на бруталната акция. България за първи път наруши привременни мерки, наложени от ЕСПЧ, въпреки че разпоредбите на съда са задължителни от 1992 г., когато страната ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

На въпрос на Дойче Веле защо не се е съобразил с ЕСПЧ, кметът на "Илинден" обясни, че трима от 14-те не са от "Захарна фабрика", а привременните мерки не отменят заповеди за премахване на опасни за живота и здравето постройки, каквито са били разрушените.

Европейският съд е дал срок на България до 9 май да предостави допълнителна информация какви възможности за настаняване са предложени на жалбоподателите, стана ясно от отговор на Министерството на правосъдието (МП) на запитване на ДВ.

В последната минута - Ботунец

Поисканата от ЕСПЧ информация е въпреки обяснението на Бранчевски, че лицата са отказали предложеното им настаняване, "а районната администрация не може да предложи други алтернативи, тъй като всички общински жилища са заети от други уязвими лица".

От обясненията, дадени от кмета на "Илинден" за ЕСПЧ и обобщени от МП, се оформя картината на едни формални действия, които се извършват в двата дни преди багерите да влязат в гетото на 15 април. На 13 април районната администрация проверява ул. "Суходол" 3 и установява, че там живеят 64 лица, 28 от които са имали служебен адрес в кв. "Захарна фабрика", бл. 51а, вх. Б, а останалите - други адреси. На 14 април е назначена комисия, която да определи кои от засегнатите лица могат да бъдат третирани като уязвими и да им предложи алтернативно настаняване.

"Комисията предлага алтернативно настаняване на 17 лица, възрастни и деца, сред които всички жалбоподатели. То се отнася за центрове за временно настаняване от жилищен тип, както и за апартаменти от резервния фонд на общината в Ботунец. Лицата не са приели предложенията и отказват да подпишат протоколите, които са подписани от присъстващите длъжностни лица", пише в отговора си МП, като се позовава на данни от район "Илинден".

Тоест на 15 април, когато влизат багерите и вали дъжд, чиновниците нямат представа къде ще настанят майки, деца и всички останали, които след часове остават без покрив. Информацията на правосъдното министерство опровергава уверенията на район "Илинден" и на Столична община до Дойче Веле, че са имали предварителен план за настаняване. Според отговора на СО, те са осигурили "достатъчно свободни места за всички, които имат адресна регистрация на ул. "Суходол" 3" (това е официалният адрес на махалата, заличен през 2020 г., б.а.). Защо тогава са настанени едва двайсетина души и на "Московска" 33 се създава работна група?

"Бяхме на терен седмици преди самото премахване, с цел да се установят индивидуалните нужди на хората и да се предложат подходящи решения", казват от район "Илинден". Изглежда са били невидими, защото никой от хората от разрушеното гето не потвърди за присъствието им.

В отговора си до ДВ правосъдното министерство информира, че на 15 април кметът на "Илинден" и кметът на София са "уведомени повторно с официално писмо, че държава-страна по Конвенцията не може да замени преценката на ЕСПЧ" и са им били поставени и допълнителни въпроси. Но това не спира събарянето.

Проверка на Дойче Веле показа, че в предложения за настаняване бл. 16 в кв. Ботунец не е възможно да се живее, без да бъдат инвестирани средства за основен ремонт, почистване на празните апартаменти, поставяне на прозорци и врати и др. Обитаеми в блока са четири-пет апартамента и е необяснимо как кметът на "Илинден" предлага в негодни жилища да бъдат изпратени болни хора и деца.

Кметът на "Кремиковци", в чийто район е и Ботунец - Лилия Донкова, публично обяви, че не желае ромите от "Захарна фабрика". Същото направи и кметът на район "Люлин" Георги Тодоров: “Категорично няма да приема настаняване на лица от гетото в "Захарна фабрика" в нашия район и в центъра за временно настаняване". От 2019 г. в люлинския център живеят роми от къщи, съборени преди шест години в "Захарна фабрика".

Без дом

Колко са останали без дом след разрушаването на домовете им? Според ромите - около 180 човека, общо 64 семейства, а настанени са само четири фамилии.

От район "Илинден" не отговориха колко не са настанени, но съобщиха, че в Центъра за временно настаняване има 14 души - 8 възрастни и 6 деца. Районната администрация не отговори на ДВ колко са жените, децата и хората с ТЕЛК от разрушеното гето, макар да твърди, че е направена социална оценка на живеещите. Никой обаче не я е виждал.

ДВ попита и Столична община (СО) за броя на настанените и получи следния отговор: "Един човек е приет в Първа градска болница, друг - в психиатричната болница "Проф. д-р Н. Шипковенски". Едно семейство е настанено в социалната услуга "Спешен прием" в район "Надежда", а в Центъра за временно настаняване "Св. София" подслон получиха 11 души. Допълнително е настанен баща с две непълнолетни деца, а вчера и днес са настанени още две семейства. Ситуацията е динамична".

От "Московска" 33 казват, че реагират своевременно и мобилизират "екипи, ресурси и цялостната подкрепа за пострадалите", "психологическа и медицинска помощ".

Ромите са единодушни, че никой от район "Илинден" или СО не е идвал при тях по време на Великденските празници, общински служители не бяха засечени и при трите посещения на ДВ на терен. БЧК също не са изпратили доброволци. Затова пък там бяха активисти на БХК, на ромски организации, на неправителствената организация АТД Четвърти свят - Заедно за достоен живот, която води и психолог за децата, стресирани от разрушаването.

Част от ромите са приютени в църквата Български божи дом, малка двуетажна къща, натъпкана с покъщнина от срутените домове и пълна с майки с кашлящи деца. До нея се стига през метално подобие на мост без перила, прехвърлен през Перловската река, от другата страна на разрушеното гето.

Деца тичат в залата на първия етаж, където е изправен дървен кръст с надпис: "И призови Ме в ден на напаст. И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш" (Псалом 50:15). Една спасена от багерите пералня върти нонстоп дрехите на всички, а насред събрания набързо багаж блестят и две тави. "От баба ми са. Когато ги изнасях, един от полицаите се смееше: За агнешкото на Великден се готвиш, а!", разказва една от жените, живяла по-рано в Германия. Децата са болни, стояха на дъжда, обяснява тя и отваря хладилник, където насред лютеници, млечни продукти и други храни са наредени и шишенцата с лекарства.

Частни интереси или нещо повече

На въпрос на Дойче Веле чий е теренът, върху който е изградено гетото, от Столична община отговориха, че обхваща четири имота: държавна публична собственост, частен имот и два общински - съответно с частна и публична собственост. Подробен устройствен план (ПУП) не е изготвян. Единият от общинските имоти е отреден за улица, а другият - за озеленяване и изграждане на спортна инфраструктура. По информация от район "Илинден" по-голямата част от терена е общинска и не се предвижда ново строителство след разчистването.

Според Росица Кратункова от АТД обаче към този имот има инвестиционен интерес, което е видно от данните в кадастъра - планира се изграждане на търговски обекти, вероятно от типа на хале с магазини. А ромските къщи пречат да бъде осигурен достъп до улицата.

Дали това е мотивирало бързите действия на Бранчевски, побързал със събарянето въпреки предупрежденията да не го прави? Или е началото на серия от "наказателни" акции в страната? Заради слухове, че следващата може да удари Стара Загора, ДВ се обърна към местната власт с въпрос дали се подготвя събаряне на ромски домове. Общинският секретар Николай Диков отговори със стандартна формулировка: ако строежът е незаконен, се премахва; ако не стане доброволно - принудително.

Самият Бранчевски претърпя значителна трансформация. След като беше отстранен от кметския пост през миналото лято заради участие във фирма в чужбина, през декември Върховният административен съд го възстанови. Веднага след това той обяви, че напуска "Спаси София" и вече ще е независим кмет. Намесата на ВАС породи съмнения, че Бранчевски се ползва с покровителството на Делян Пеевски заради влиянието му във върховното съдилище.

Акцията в гетото изостри напрежението и заради протести, организирани от Инициативен комитет "Захарна фабрика", откъдето издигат лозунги за равенство пред закона на всички граждани. Той обединява жители на квартала, които твърдят, че ромите претендират за общински жилища и прекаляват с претенциите си. Комитетът обмисля и общ софийски протест през май, за който имали подкрепа от 15 столични квартала. Но всички са наясно, че общински жилища няма - по-малко от стотина са, а чакащите са десетократно повече.

Още нищо не е предложено на хората, които спят в палатки. На въпрос на ДВ защо не са уведомени по-рано, от "Илинден" отговарят, че от 13 февруари разговори се водят ежедневно и на място. "Освен че заповедта беше публично оповестена, беше търсен личен контакт с всяко семейство, като се предложиха индивидуални решения и съдействие, но те отказаха настаняване и предложената помощ". На 25 март по БНР Бранчевски казва, че "общината е в процедура по настаняване на тези хора".

На 7 април на няколко врати са разлепени бележки без подпис и печат. А на 15 април, докато багерът рушеше, бяха докарали един бус с кроасани и кафе за полицаите, разказва Димитринка.