Борисов не можа да осъществи мечтата си

Какво ни даде Европа ?

- “Научи калпазаните да не работят и да вземат наготово пари“, каза Тодорка Сакалиева, известна като баба Дора от Шарково. Жената, безразсъдното избиване на чиито животни потресе цяла България, гостува снощи на предаването “ Не се страхувай“ по БСТВ.

- “ Какво доверие да имам в Европа. Нали по тяхна заповед избиха животните “ добави тя в интервю, взето в двора на къщата ѝ. “ Бяхме по-добре, когато бяхме с Русия. Имаше работа, изкупуваха стоката ни. Сега унищожават нашия пазар. Държавата издържа хора, дава им по 560 лева. А те какво работят ? Мързи ги да занесат на възрастните манджата и хляба“, казва тя и се успокоява с това, че отново си е взела козички и може да ги гледа.

Конгресът на БСП

Ако има недоволни от резултатите на 49-я конгрес на БСП, сред тях несъмнено и на първо място трябва да е Бойко Борисов. Събитието в зала 1 на НДК провали цялата му вътрешнополитическа стратегия от близо година насам - да бъде махната Корнелия Нинова от председателското място в социалистическата партия. Колко розово щеше да е на нейно място да застане кротък, услужлив, склонен на компромиси апаратчик, който срещу скромни придобивки да води любезна съглашателска политика. Това не се случи.

Вместо да ѝ извадят очи, от вътрешнопартийната опозиция ѝ изписаха вежди. Борисов не можа да осъществи кристалната мечта на третия си мандат - да се освободи от Нинова. Тя се оказа костелив орех, който дори яките челюсти на премиера не успяха да строшат.

Нещо повече, сега костеливият орех може да разчупи яките челюсти.

Всъщност битката за ръководството на БСП бе много по-важна за Борисов от съревнованието на евроизборите. Дали евродепутатите ще са един-двама повече или по-малко не променя съществено балансите.

Много по-съществено е дали вътре в страната ще има срещу себе си твърдата костилка, която чупи зъби или мекичката дъвка, която приятно мачкаш. Затова и артилерийската подготовка за превземане на БСП започна едновременно с евроизборите. Първи бяха онези 43 милиона, които трябваше да вдъхновят участниците в битката срещу Нинова. С тяхна помощ бяха пренаредени листите.

В изборната нощ прогърмя старателно подготвяната теза - че БСП се била провалила. Прогнозните резултати от къде ли не сочеха огромна разлика. Не била спечелила, а била загубила. И не само изборите, а и достойнството си. Нито една социологическа агенция не каза тогава - да, БСП спечели един депутат повече, само тя увеличи броя на привържениците си, докато при ГЕРБ те намаляха, тази партия спечели в нови области. Не!

Общият вик бе: БСП загуби, не успя, тя бе сразена, Нинова се провали. Долу Нинова ! Канонадата гърмеше от всякъде. Провал, разгром, много шум за нищо. Да даде отговор, обяснение, сметка, ревяха хората, символично сбрани около Дупката. Не може току-така да губи избори.

Станишев, световен шампион по изборни провали, ехидно каканижеше, че ставало въпрос не за главата на Нинова, едва ли не това е дребна работа, а за ценности, ценности - е-й-й.

Обаче, но пасаран ! Не стана, номерът не мина ! Правилото „Врагът на моя враг е мой приятел“ не даде резултат. Оставката на Нинова, не зная дали е била емоционално или рационално обусловена, се оказа нож с две остриета. Тя стресна и отрезви много хора.

Очевидно тези, зомбирани от пропагандата избиратели, които бяха решили, че изборите са били провал, осъзнаха че те всъщност са спечелени. Дадоха си сметка, че ако конформизмът и съглашателството завладеят отново БСП, с партията скоро ще бъде свършено.

И както след всяка подобна битка, сега победителите изнасят политическите трупове на победените. За това ще имат малко време. До генералното сражение - местните избори - остава няколко месеца.

Идеолозите на БСП са в малко по-добра позиция - те знаят на какво ще заложат противниците им. Т.е. по-лесно ще е да организират стратегията си. Ще трябва да оценят в какво могат да бъдат по-добри, по-убедителни, как да спечелят хората с реални предложения, а не като повтарят старата песен на нов глас - ония са лоши, те крадат, ние не сме такива. Не сте, защото не сте във властта, ще подшушне рогатия и хората ще се запитат дали не е прав.

Та ако искат да вземат властта, те трябва да намерят достатъчно убедителни доводи, че не само няма да крадат, не само ще управляват справедливо, мъдро и в обществен интерес, но и ще се борят да върнат краденото.

БСП има нужда от изборна стратегия, която съчетава това което иска народът, не това, което му налагат управляващите. Тя трябва да покаже, че упадъкът, унинието, обезлюдяването, мизерията, липсата на перспектива в провинцията са политически, а не икономически или социално обусловени, тя ще започне да ги премахва и има реални, практически средства това да бъде постигнато.

Трябва да покаже не само политическите извращения, заразили местната власт, но и механизмите за изкореняването им, така че хората да се успокоят, да им се вдъхне повече самочувствие, сигурност, надежда. Ключът към успеха на БСП е именно в това.

Ще нападнат ли САЩ Иран ?

Във Вашингтон, в Москва и в Пекин сигурно има хора, които знаят отговора на този въпрос. Аз не съм от тях, но мога да ви кажа моето мнение.

Ако помните, преди две - три седмици стана дума, че има един много категоричен показател за това предстоят ли военни действия, които застрашават целия свят. Това е цената на златото и на петрола. Ако златото стане 50 000 евро килото и петролът стигне 100 долара барела, то пълнете си хладилниците и резервоарите.

Златото вече тръгна нагоре. Само за десетина дена то поскъпна с 2000 евро и стигна 38 500 евро за килограм. Тази седмица може да отиде на 40 000. Петролът също тръгна нагоре. И това на фона на пожарите, избухнали на два танкера в Ормузкия проток, за което Съединените щати нарочиха Иран.

И към района се отправят на пълен напред големи американски военноморски съединения. Почти война, по-скоро подготовка за война. Война обаче няма.

Ако ме питате на какво бих заложил, бих ви отговорил - на това, че по-скоро Съединените щати няма да водят такава война. Те нямат достатъчно военна сила, за да покорят Иран. Могат да го бомбардират, но без особен стратегически и с непредвидим политически и международен ефект.

За сухопътна операция им трябват поне милион - милион и половина войници, а при 80-милионна организирана и военно значима страна като Иран вариантът Виетнам може да се окаже детска разходка.

Тръмп влиза в кампания и една неуспешна военна авантюра ще му струва преизбирането. Той не посмя да нахлуе в Сирия, а дори изтегли американските части, не го направи със Северна Корея, заплахите към която пресъхнаха, не го направи и към Венецуела, където американският човек Гуайдо съвсем изчезна от полезрението. Защо ще го прави сега ?

Политико-математически войната изглежда малко вероятна. Но както историята ни показва, понякога една искра, саботаж, провокация, защо не и от трета, заинтересувана от войната страна може да запали пожара.

Ако приемем, че Израел има интерес от война срещу Иран, то тогава тя може да избухне, въпреки нежеланието на Тръмп. Европа чувства това. Знае, че тя ще е най-потърпевша от такава война. Ако Иран затвори Ормузкия проток и горивата поскъпнат двойно или тройно, Европа ще изпадне в гърч.

Ако Иран насочи към Германия или Франция 3-те милиона афгански бежанци, които държи на своя територия, континентът ще бъде залята от мигрантско цунами. Малко вероятно е Европа да издържи на такъв удар.

Твърде вероятно е ЕС да почне да се разпада. И в Брюксел чувстват това. Германския външен министър каза, че видеото не доказва вината на Иран. Макрон пък се обяви за развитие на отношенията с Русия и призова ЕС да мисли извън диктата на НАТО.

Европа се опитва да се измъкне, гледа да успокои страстите, европейските столици изглеждат много изнервени. За да прибягнат до такива сигнали към Москва, значи те реално се опасяват от много силен рикошет. По-лошо, знаят че ако ни удари, никой, най-малко пък ние, ще може да го поеме.

Опасявам се, че ако избухне, войната с Иран ще е като смъртна присъда за Европейския съюз. И ако някой успее да спаси Европа от въжето, това ще е само Москва.

Македонците - в ЕС, когато признаят Гоце Делчев за българин

Изминалата седмица показа цялата непригодност на политиката ни към държавата, наричана отскоро Северна Македония. Видя се отчайващата липса на професионализъм при сключването преди година на договора със Скопие, пълното загърбване на националните интереси, светкавичното приемане на доскоро неприемливите за нас скопски тези, само и само да се угоди на Съединените щати с оглед приемането на тази държава в НАТО. И резултатите не закъсняха.

Съседите се възгордяха, решиха, че могат вече да ни премятат колкото си искат, че сме им в джоба и обявиха Гоце Делчев за македонец, а нас ни определиха като хора с татарско-монголски произход. Нека дрънкат!

Човек трябва да няма никак национално самочувствие, за да се засегне от приказките на хора, отрекли се от корена си.

В Скопие могат да приказват каквото си искат. Проблемът е, че нашата дипломация не смее да им каже нищо, да не ги обидят, страх я е дори да им размаха правото ни на вето в ЕС и НАТО. Меркел им каза - преговори не преди есента и те посърнаха. Ципрас им скръцна със зъби и те се съгласиха на всичко. Какво пречи на нашите да им кажат: или признавате Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, братя Миладинови и целия списък с присвоените ни герои за българи, или ще видите Брюксел през крив макарон. Кратко и ясно.

Какви бяха тези нещастни опити с комисии, съвети или съвещания. Там няма логика, няма исторически извори, свидетелства, показания. Има политически интереси от присвояване на чужда история.

Една държава, като няма собствена история, започва да краде от съседите. Все едно съседът от партера да се обзаведе, като открадне от вас кревата, от другия съсед - телевизора, от третия - холната гарнитура, от следващия - тенджерите, после килимите, кухнята и хоп, спретнал си къщичката. Ако после всеки си прибере краденото, пак ще остане на голи тухли. България не може да позволи да бъде така ограбвана.

Не били ни обичали. Голяма работа! Насила хубост не става. Може да не ни обичат, но правителството и особено Външно трябва да ги научат да се съобразяват с нас. Иначе утре може да изкарат и Левски македонец и да нарекат България - Източна Македония.

Автор: Васил Василев

Източник: "Епицентър"