Боливия в пламъци

В Боливия вече втора седмица се провеждат масови демонстрации в подкрепа на сваления президент Ево Моралес.

По-малко от седмица след преврата в Боливия, когато президентът Ево Моралес току-що беше преизбран на този пост, под натиска на уличните протести на опозицията и подкрепящите „народните протести“ десни сили в армията, специалните служби и полицията, той беше принуден да откаже да изпълнява правомощията си и да напусне страната си, срещу поредната „цветна революция“- планините и селските райони се вдигнаха. Градовете на тази страна от Латинска Америка бързо се напълниха с десетки хиляди индианци, които започнаха не само да блокират улици и пътища, но и да щурмуват полицейски участъци, като искат завръщането на Моралес. И срещу тях същите силови структури, които уж „са преминали на страната на народа“, започнаха да използват не само специално оборудване, но и оръжие. Така се оказва, че в Боливия има "два народа" и между тях всъщност започва гражданска война.

Загиналите начисляват не стотици, а хиляди.. Но тези жертви са направени "от грешната страна на барикадата", затова западните медии, внимателни и гледащи из късо, фиксирайки всяка сълза, хвърлена, например, от хонконгските "АМАТЕСАДЕЦА", предпочитат "да не забелязват наистина кървавите кланета в Ла Пас и другите боливийски градове" ". Ево Моралес не е техният герой, а неговите привърженици - очевидно, изобщо не са хора.

И това, подчертавам, не е някаква „избирателна слепота“ на отделните медии, а истинска „конспирация на мълчание“. Цената на която са хиляди все повече и повече жертви.

Това, което е напълно неразбираемо, е, че Москва все още мълчи по тази тема. Въпреки че дори няколко думи, казани например от руския президент на неотдавнашната среща на върха на БРИКС в Бразилия, могат значително да променят ситуацията с Боливия - в края на краищата, примерът с Венецуела е пред всички. Това обаче не се случи, освен това руското външно министерство веднага обяви признаване на легитимността на действащия президент на Боливия на втория зам-председател на Сената Жанин Анес Чавес, която беше предложена и подкрепена от проамериканските заговорници. И експертите от Института за Латинска Америка на Руската академия на науките пропускат левия характер на протестите на коренните американци и подчертават, че и левите, и десните еднакво се стремят да поддържат добри отношения с Русия и това, че последните масово убиват първите са вътрешни работи на Боливия, в които не си заслужава намеса.

Същата официална позиция, ако си спомним, беше заета от Кремъл през 2014 г. във връзка с държавния преврат в Украйна, въпреки че беше частично блокирана от „Кримската пролет“ и подкрепата на народните републики в Донбас. Но по отношение на Венецуела и Сирия бяха наблюдавани съвсем различни действия. И ако човек се чуди каква е външната политика на Кремъл, тогава единственият отговор е понятието легизъм: Русия не прави нищо, което надхвърля върховенството на закона и международното право.

Това е изпълнено с огромни прагматични и етични разходи, но стратегически изгодна позиция, която Кремъл се стреми да поддържа с всички средства. Следователно не може да се разчита на завръщането с помощта на Русия на Моралес, който не искаше да защитава властта си и получи политическо убежище в Мексико. Освен това боливийският елит разчита сериозно на „златния дъжд“ от добив на литий и не иска да споделя тези приходи с „някакви индианци“, което беше неизбежно при президентството на Моралес.

Следователно армията и полицията най-вероятно ще изтласкат неговите привърженици от градовете на Боливия и чрез масови репресии ще осигурят необходимия "инвестиционен климат" за транснационалните, предимно американски, корпорации. Но вместо или заедно с градска партизанска война, те ще получат партизанска война и в селските и планинските райони на страната, а чичо Сам едва ли ще сподели приходите с тези, с чиито ръце елиминира Моралес. Наскоро Моралес навърши 60 години и той можеше да повтори пътя на друг ляв латиноамерикански политически лидер - никарагуанеца Даниел Ортега, който отново стана президент на страната си след 17-годишна пауза.

Както знаете, литият е най-лекият и „горим“ от всички метали от периодичната таблица. Затова и днес Боливия е в пламъци.

Превод: В.Сергеев, ПогледИнфо