За край на войните и демострофата

Д-р Георги Н. Чалдъков

Демострофа (демографска катастрофа) – националната ни трагедия.

„Златният петел и други истории“ и „Педро Парамо“ са едни от най-известните романи на Хуан Рулфо, мексикански магически реалист. В „Златният петел“ той описва епизоди от войната между САЩ и Япония през 1941 г. Последните думи на заловен японски войник пред американците са: „Чува се, че се занимавате с нашите бойни изкуства, вие никога няма да успеете, щото не знаете кога да спрете!“.

Когато едно общество успява да стане член на Шенгенското пространство и на еврозоната (от 1 януари 2026 г.), а съдбената сиситема не наказва справедливо корупцията и агресията, се ражда Homo necans recens (съвременният убиващ човек). Той е от малкото същества на Земята, който убива ближния си – хомоцидът е най-тъжната проява на политиката.

След евакуацията на хората от Чернобил, броят на плъховете и мишките там се увеличил многократно. „Аз – пише Робърт Холмс – не бях виждал вълк в Украйна, но видях много вълци около Чернобил, останал без хора”. И чул те да казват: „Вълк за вълкa е човек” – ехо от „Човек за човекa е вълк”.

Рerpetuum mobile
Хората призовават за край на войните –
илюзия, която ме отведе
„в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обаде,
за да ни каже истината.
Страшната!“ – войните са метастази на
геополитическите бесове.
„Само мъртвите са видели края на войната“ –
потвърди Платон и „вечното повторяне“ на Ницше –
всичко, преживяно, се случва отново и отново –
Ecce рerpetuum mobile:
Каин уби Авел,
Ромул уби Рем,
Зевс уби Кронос, баща си.
Англичани убиха африканци и аборигени,
американци и канадци – индианци,
белгийци – конгоанци,
испанци – инки и кечуанци,
турци – българи и арменци,
комунисти – руснаци, българи, унгарци,
поляци, румънци, чехи и словаци...
Homo neсans – „човекът убиец“ е още жив – вече и пеперудите плачат.

Тогава Платон чу „песента на козата“ – (гръцки, tragoidia; tragos – коза, aeidein – пея). Древните гърци са организирали тържества, при които са жертвали коза и са чували „песента на козата“ – трагедия. Сега е редът на „жертвените политици“, онези без знания-и-морал. Докато, най-после истинските елити, тези със знания-и-морал, спечелят парламентарни избори. Тогава за българската демографска война ще започне примирието. Данни за „войната“ според НСИ: през 2023 г. са родените 57 197 деца; 57 197 : 365 = 157 родени дневно. През същата година са починали 101 006 българи; 101 006 : 365 = 277 починали българи дневно – повече от убитите дневно украинци и руснаци във войната ЕС–САЩ–Русия на територията на Украйна, сега и на Русия.

Като умни-и-чувстващи същества, нашата отговорност е да се стремим към свят, в който войните престават да съществува, а „вечното повтаряне“ (eternal recurrence) да превърнем в стимул за живот чрез взаимно разбирателство и емпатия. Всеки да прегърне своята amor fati („любов към съдбата“), както пише Ницше във „Весела наука“ и след това във знаменитата си поема „Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого“. Когато мислите на Платон се съпоставят с тези на Ницше, се сблъскваме обаче с идеята, че войната е безкраен цикъл, дълбоко вкоренен в нашата природа. Това може ли да предостави възможност за осъществяване на надеждите? Не в смисъла на Ницше обаче: „Надеждата всъщност е най-лошото от всички злини, защото удължава мъките на човеците“.

„Равновесието на Наш“ – дипломация за ефективни преговори за край на войните

20-годишният Джон Наш пристига в университета в Принстън, щата Ню Джърси, където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман, с препоръка от негов професор: “Този човек е математически гений”. Това се потвърждава през 1950 г., когато 24-годишният Джон Наш защитава докторската си теза „Некооперативни игри“. В нея той описва “Равновесието на Наш” (Nash equilibrium) – нова парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г., вече 66-годишен, е удостоена с Нобелова награда за икономически науки. Дотогава в игрите е изследвана предимно конкуренцията – за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. Джон Наш доказва математически, че има система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят (win-win strategy). Така “Равновесието на Наш” става модел за поведение, прилаган в икономиката, политиката, дипломацията и други сфери на живота.

Нека политиците най-после да прилагат “Равновесието” при преговорите за спиране на войните. Древните китайски пълководци отдавна прилагат подобно равновесие, наричано „златният мост на диалога“. И още, „вместо войната на мечовете, да се прилага войната на думите“ – „Атинското чудо“, което Карл Попър нарича „едно от най-великите изобретения на древните гърци“.

Политици и тези, които отдълбоко ви нареждат, войнстващи геополитици – ястреби и ястребки, не рушете миролюбивата триада: „Равновесието на Наш“–„Златният мост на диалога“–„Атинското чудо“! Увеличаване на разходите за въоръжаване и превъоръжаване, нито санкциите и тарифите, могат да спрат войните. Увеличават броя на убитите и ранените, могат да предизвикат нови и по-големи войни. Затова реципрочната емпатия, а не геополитическите бесове, трябва да са приоритет за вас. Сега по спешност е нужен Ренесанс на хуманизма в политиката и обществото.