Защо Тръмп отказа да отбележи Деня на победата в Москва?

Тръмп многократно даваше да се разбере, че му харесва идеята да долети до Москва, за да отпразнува 75-годишнината от Победата. Вярно е, че той не прие веднага поканата и отдели време за размисъл. Отговорът все пак зависи от ситуацията в неговата страна и от предизборната кампания. Сега отговорът дойде - посещението е отказано, символично събиране на антихитлеристката коалиция няма да се случи. Това обида ли е за Русия?

Най-малкото, това е причина за известно разочарование: първите служители на Русия и САЩ упорито се спират да установят нормален работен контакт. Преговорите лице в лице между Владимир Путин и Доналд Тръмп бяха проваляни многократно, както чрез провокации на руско-украинската граница, така и чрез „ръшагейт“ в САЩ, които предвидимо завършваха с едното нищо.

Междувременно СТАРТ-3, последният междудържавен договор, ограничаващ надпреварата с оръжията, скоро ще изтече. „Часовникът тиктака“, а песимистите смятат, че може би става дума за “Часовника на страшния съд”.

Президентът едва ли хитрува, когато говори за желанието за пътуването си до Москва. Срещата през май му се стори възможност за преговори с Путин по, според езика на протокола, „най-належащите въпроси в международния дневен ред“, тъй като много от тях са се натрупали. Освен това Тръмп обича военните паради и дори се опита да въведе в САЩ тези нетипични за Америка събития. Обаче отново се провали и този път е невъзможно да обвиняваме нито демократите, нито украинците, нито дори руснаците (с които вече са свикнали в Америка).

Но за това кой е виновен, по-долу. Като начало трябва да се подчертае, че в разбивката на посещението няма нищо, което е лесно да се види от руската страна - в това няма неуважение. Историческата памет на Русия и САЩ във връзка с Втората световна война е много различна.

За руснаците споменът за Победата и ролята на Червената армия в нея се превръща в част от официалната идеология (която формално не съществува, а според Конституцията не може да съществува, но всъщност няма накъде без нея). Това е най-популярният от официалните празници, сборният пункт на патриотичните чувства, неразделна част от националната гордост и напомняне, че самото съществуване на нашата страна и руската цивилизация е било поставено под въпрос. Решаваме сами този въпрос, но цената е твърде висока, за да не се напомня за нея.

Различно е в САЩ, които през ХХ век се бият несъразмерно по-често от Русия във всичките ѝ форми. Там паметта за всички войни от миналото се събира в два други празника - Денят на ветераните през ноември, когато се почитат живите ветерани, и Денят на паметта в края на май, когато се помнят падналите. Втората световна война за американците е само специален случай в тази поредица, още повече, че денят на ветераните е учреден за отбелязване на края на Първата световна война.

С други думи, в Америка няма отделен култ към победата във Втората световна война и задграничните традиции на други хора са ѝ малко интересни (Тръмп все пак не е професионален политик, а именно типичен американец, просто много богат). Особено онези, които противоречат на нейните собствени: в края на краищата войната в Съединените щати 1941-1945 г. е свързана с поражението на Япония през септември, а в Берлин няма техни ветерани.

Всичко това обаче са чисто културологични подробности, предназначени да подчертаят, че Тръмп не е имал предвид „нищо обидно“ - той просто не би се е сетил за такава „обида“. Изглежда, че причината за отказа от посещението се крие в два вътрешни проблема, които заплашват да станат фатални.

Преди три години и половина Тръмп уверено спечели изборите, губейки по гласове от Клинтън с повече от милион гласа. Това стана възможно за сметка на щатите на т.нар. “Ръждив пояс” - някога проспериращата индустриална зона, в която безработицата е причинена от износа на производствените мощности в Китай, Индонезия и други страни. Преди работниците в по-голямата си част гласуваха за демократите. Но осъзнавайки, че последните залагат на финансовия пазар и консолидирането на малцинствата и са готови да пренебрегнат проблемите на бялата работническа класа, преминаха към Тръмп.

Предимството му пред демократите в тези щати обаче е доста крехко и би могло да се разпадне, ако положението на работническата класа, засега все още доволна от икономическите политики на Тръмп, отново започне да се влошава и тя загуби вяра в утрешния ден. И това е повече от възможна ситуация в случай на по-нататъшното разпространение на коронавируса. С появата на горещината епидемията може да намалее, но жегата няма да дойде утре.

Втората причина е сривът на валутните пазари, рекорден след кризата 2008 г., сигурен показател за състоянието на икономиката. Тук коронавирусът беше смесен веднага с няколко обстоятелства, включително избухването на петролната война, но ефектът може да е същият - намаляване на предприятията в реалния сектор в ключови колебаещи се щати и разочарование на избирателите, значителна част от които не са влюбени в Тръмп и чисто емоционално не са готови да го оправдаят с китайската инфекция и саудитските интриги.

С тези два проблема Белият дом вече води неравна битка, добре запознат със стойността на залозите. Има първи успехи: във вторник американският пазар възстанови повече от една трета от падането си. Един от факторите е обещанието на Тръмп да застреля два заека с един куршум, а именно да инвестира 300 милиарда долара в компенсация за неплатените отпуски по болест в икономиката.

В същото време беше призован за пакет от данъчни стимули за предотвратяване на рецесия. Но отсега е ясно, че през следващите два до три месеца хоризонтът на планиране ще бъде много кратък и реакцията на треперещите индекси и на епидемиологичната статистика ще се показва на живо в ефир. Това е най-лошото време за пътуване в чужбина. И най-вече в Русия, така че демократите да обяснят на избирателите, че президентът ги е изоставил пред лицето на заразата и безработицата, защото е решил да "уважава приятеля си Путин".

Това всъщност е всичко, което може да се каже за причините за отказа на Тръмп от съвместно честване на Деня на победата в Москва. В него няма историческа памет и много малко международна политика, но има повече от достатъчно вътрешни, по никакъв начин свързана с Русия обстоятелства.

Остава само да заявим, че Москва ще може да се захване за работа с Вашингтон не по-рано от втория мандат на Тръмп. Или пък няма да бъде преизбран, като влезе в историята като президентът, който повече от всички свои предшественици е искал да установи отношения с Русия, но е успя по-малко от всички.

Превод: В. Сергеев