Плащаме най-скъпо за интеграция на безработните млади

Емил Димитров, конфедерален секретар на КТ „Подкрепа”, заяви за Факти. бг, че държавата, ако трябва да интегрира напълно безработните млади, това ще й струва едногодишния бюджет за образование.
„Според изнесените данни, за пълно интегриране, което според мен не е възможно, става дума за  2-2,5% от БВП, това е почти целия годишен  бюджет на образованието за страната”, заяви Димитров в отговор на въпрос можем ли да кажем колко е ощетена държавата от младежката безработица.

Димитров бе помолен да направи този паралел във връзка с изнесени извадки вчера от доклад на агенция Eurofound, в който се казва, че нивата на безработица сред младите хора в страните от Европейския съюз са безпрецедентно високи. „Проблемът с 14-те милиона млади хора, които в момента не работят, не учат и не специализират, е изключително тежък и изисква спешна намеса. Икономическата загуба за обществото от тяхната дезинтеграция възлиза на 153 милиарда евро годишно (около 3 милиарда седмично). Това е над 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС” , сочат данните за ЕС.

Това бе поводът да попитаме, а как е в България? 
Какви са тенденциите в България, коментира за Факти.бг конфедералния секретар Емил Димитров:
Видно и от публикацията на европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, съществените, набиващите се на очи факти са два. Единствено България свети в червено от гледна точка на процента младежка безработица, тук тя е най-висока – 24,6% за 2011 г. Що се касае до икономическата цена за интегрирането на младите безработни също се вижда, че България е страната, която трябва да плати най-висока цена, за да може да интегрира младежите. Сумата е от порядъка на 2-2,5% от БВП по оценка на фондацията.
Ако сравняваме официалната статистика Агенцията по заетостта на регистрираните безработни лица по тримесечие от 2011 и 2012 г. е видно, че за първото тримесечие на 2012 в сравнение с 2011 имаме нарастване от 20,1% и някъде около 74 800 са регистрираните безработни младежи. Ако сравняваме първите шестмесечия на двете години, има леко понижаване на броя на регистрираните безработни младежи и процентът е 19,9 – около 0,2%-ни пункта има намаление.
Два фактора влияят според мен върху тенденцията за нарастване или намаляване на младежката безработица. Първият – така или иначе в кризата възможността за заемане на работни места е свита, да не кажа че почти липсва. Младежи, които са скоро завършили и нямат необходимия стаж и компетенции, трудно си намират работа. От друга гледна точка – ако се направи разрез на регистрираните безработни младежи, се вижда, че най-много сред тях са онези без или с основно образование. Такава е и структурата на безработицата у нас. Дълготрайно безработните, обезкуражените, са хората с ниско образование и тези без компетенции. От друга страна, държавата започна полека-лека да развива политика за насърчаване на младежката заетост – един път през Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, където има целеви схеми, предвидени за заетост на младежи и за стажуване. На стойност над 200-300 милиона са различните схеми. От друга страна, през Националния план за действие по заетостта, където има целеви субсидии за работодателите, които наемат безработни младежи, определени като уязвима група.
Поради тази причина обаче, търсенето да бъдат активирани тези младежи, които не считат, че биха могли да си намерят работа и поради това не виждат смисъл да си търсят, с обявяването на тези програми част от тези младежи започнаха да увеличават потока на регистриращите се нови безработни в Бюрата по труда с оглед да могат да използват мерките и програмите, които се финансират. Аз с това си обяснявам и лекото намаляване – с 0,2% на младежката безработица като част от структурата на общата безработица.
Що се касае до заетостта, трудно е да се каже дали работят повече почасово. От гледна точка на младежи, които са и учащи, да – тенденцията със сезонната заетост, с тенденцията с почасовата заетост по време на учебната година или съобразно семестрите във висшите учебни заведения, те няма как иначе да работят.
Същевременно фрапиращо впечатление правят цифрите в статистиката относно двете уязвими групи, които според мен кризата и пенсионната реформа ги извади на показ. Това са младежите до 29 години, които нямат работа – около 74 000 души и от друга страна безработните над 50 години, които са двойно повече – над 130 000. Т.е., имайки възможността да имат компенсиращ доход чрез пенсия за възрастните, те остават на работа. Същевременно в кризата не се отварят нови работни места и няма място за младите хора. Каквито и програми и мерки да се правят, ако няма икономика и нови работни места, трудно ще бъде компенсирано и овладяно това положение с безработните младежи. Най-лошото е че много от тях са никъде - нито в образование, нито в курсове за повишаване на квалификация, нито в заетост. Едни такива хора, за които този период е много лоша карма.
А можем ли да кажем какъв е точно процентът на тези, които по някакъв начин не могат да бъдат интегрирани?
Това което статистиката дава, са продължително безработните младежи до 29 години, които са регистрирани като безработни повече от една година – 16 631 лица. Това средномесечно е 5,6% увеличение в общата съвкупност на безработните младежи до 29 години. Те не намаляват. Може би в този смисъл са интересни програмите, които МОМН би следвало да реализира, но много дълго време не ги стартира. Това са младежи, които би трябвало да попаднат в образователна или квалификационна среда чрез европейските програми и по този начин да бъде повишена тяхната конкурентоспособност на пазара на труда и по-лесно да стигат до заетост. За съжаление, тези програми се бавят.

Според Вас, какви са основните стъпки, които трябва да се направят от правителството?
Фокусирани програми за младежите, обхващащи различни необходимости, като например възможности за създаване на бизнес за младежите. И сега се опитват да го правят, макар и не в необходимите големи размери. Може би това зависи от възможностите на бюджета и европейските програми. Тези фокусирани програми трябва да дават на младежите допълнителни квалификационни възможности и ключови компетенции, които са много важни в днешно време за да бъде нает един младеж. Възможности за стажуване и работа като преференциални и насърчителни мерки и сега се правят, но въпросът е доколко европейските фондове и държавата могат да продължават да компенсират липсата на истински работни места. Това всъщност е проблемът. Като че ли най-важното е възможността и условията за създаване на нови работни места. Другото са просто мерки, които се опитват да запълнят тази празнина.