Висшето образование - пречка за професионалната реализация

Висшето образование е основна ценност за все по-голям кръг от хора в световен мащаб. Разглеждано като средство за постигане на кариерен просперитет и интелектуално израстване, неговите основни функции се трансформират. Статистически данни показват увеличение в броя на висшистите у нас, но означава ли това и повишаване качеството на икономическия живот?

Ето как стоят нещата през погледа на днешните студенти:

Висшето образование с неформален статут на средно

Според  днешните учащи, висшето образование се обезсмисля, защото не дава необходимия арсенал от знания и умения на „заетите” в него. Мнозина го припознават като средно.

 „По условие се предполага, че ти имаш дати за изпити, на които се явяваш, за да демонстрираш усвоените знания, но реално ти не получаваш тази възможност. Защо? Присъствието на семинарни занятия в повечето университети в София е задължително условие за успешно вземане на изпитите. В случай, че това условие не бъде изпълнено, оценката ,която получаваш на изпитната сесия (ако изобщо бъдеш допуснат до такава), е понижена без значение от знанията , които демонстрираш.”

„Как може някой да ме кара да му дам „основателна” причина за отсъствието си от семинарни занятия – това дали присъствам или не, не е ли моя работа? Не е ли важно какво мога и какво знам, а не къде ходя и защо? Изначално има нещо сбъркано в нашата система!”

 Това е позицията,която заемат някои от заетите с учене, младежи. Те приравняват обучението във висшето образование с посещаването на часове в гимназията.

Други се оплакват и от качеството на това образование:

„Може ли да си в университет и преподавателите ти да ти диктуват лекциите и да се карат, когато не записваш? Да не сме в училище?”

„Ти отиваш, за да чуеш нещо от специалист в дадена научна област. Той трябва да те въведе в материята, да те научи на нещо. Това изобщо не се случва. Много от преподавателите ни изобщо не се интересуват от студентите си, влизат в лекция колкото да отбият номера, а когато им зададеш въпрос не винаги получаваш отговор. И за какво да ходя на лекции като не получавам това, което се очаква?”

„...Недопустимо е модернизирането на образователната система по такъв начин. Не е важно студентите да са усвоили материята, а Power point- a. По време на занятията не се преподава нищо, а се изнасят презентации от колегите по дадена тема, зададена от преподавателя. С тези презентации се и освобождаваме от изпит. На всичкото отгоре това изнасяне става под формата на четене, което говори, че дори и тази малка част от материала не е усвоена от студента, който между другото я е свалил от интернет и няма и на идея до колко тя е достоверна. На преподавателите обаче, това не им създава вътрешен дискомфорт. Те считат, че са си свършили работата , а и си докарват допълнителна отпуска – няма изпитна сесия, защото всички са освободени.”

„Задавала съм въпроси на преподавателите си многократно и не са малко случаите, в които или не съм получавала отговор , или той е бил „не знам”. Е нали затова ходим в университета, за да питаме и да се учим? Ако те не знаят , кой ще знае и ако те не знаят, какво правят там? В днешно време академичните титли са само въздух под налягане”.

„Погледнато от икономическа гледна точка висшето образование е услуга с определена потребителна стойност. Аз съм в позицията на потребителя, който иска да се сдобие с тази услуга и да я ползва. На мястото, обособено за размяна между пазарните актьори – ПАЗАР , аз отивам и заплащам стойността на тази услуга под формата на семестриална такса. От отсрещната страна очаквам да получа съответната услуга, но уви това не се получава. Реално аз заплащам за продукт, от който очаквам да носи дадена потребителна стойност, а това не е така” твърдят студенти от УНСС.  Нещо повече – те изтъкват като сериозен проблем самото качество на образованието в България. „Не може аз да запиша да уча например финанси и да заплатя съответната сума , за да получа тази възможност, а да получавам насреща уроци по спорт. И тук идва моментът , в който аз се питам по какъв начин пешеходният туризъм или фитнеса ще ми помогнат да стана добър финансов мениджър? Ако искам да спортувам няма да се налага да заплащам такса в университет(или поне не в този, а в НСА), а да си купя клубна карта от някой фитнес салон, нали?”

Висшето образование  затова е висше, за да ти помага да се развиваш в дадена посока, да се специализираш в дадена сфера и да получиш възможност за кариера на по-висока позиция.

Но ето,че редица студенти имат друго мнение по въпроса.

 

Младежката безработица, повлияна от повишеното търсене на висше образование.

„Аз съм 3-ти курс и живея на квартира в София. Налага ми се да работя, за да се издържам. Преподавателите ми обаче, не проявяват никакво разбиране. Получава се така, че трябва да избирам между това да оцелея буквално и това да уча. Добре, че родителите ми успяват да ми помагат, защото иначе съм обречена”.

„Исках да започна работа в една фирма по специалността си, но ми искаха 2г. трудов стаж – откъде да го имам? Голям проблем на висшето образование у нас е, че почти няма уредени стажантски програми. В Щатите си задължен да изкараш някаква практика, която университета ти осигурява, при това платена, а после директно те взимат на работа. Ти си кадър и те търсят. Тук дори и да си гений е все тая, защото никой не ти дава поле за изява”

„Напуснах работа , за да уча. Сега едвам свързвам двата края. Намерих си друга работа – в кол център, която е почасова и много ниско платена, но няма как. Не мога да си позволя хем добра работа, хем образование. Тук е така – преподавателите изискват присъствие на лекциите и упражненията, защото иначе не те допускат до изпит”

„......Лутане е точната дума. Не, ...адов кръг е по-точно. Бях намерил страхотна работа на 8 часа. Започнах, но с нея дойдоха и проблемите в университета. Говорих с преподавателите, но никой не прояви разбиране. Съгласете се, че за да се докажеш на работното място, не трябва да се изявяваш като кръшкач, т.е. не можех да отсъствам от работа, когато имах „спешна” лекция. Кой ще ме вземе на сериозно...................Да, завърших, но полза от 5-те години няма. Поради липса на 2-годишен стаж не ме взимат никъде, дори и на ниска заплата, а оттук следва, че няма как да се сдобия с този стаж. Сега работя на едно място като неквалифициран работник, но това е временна заетост и скоро пак ще съм безработен. Язък ми и за висшето образование. Ако не беше така, сега още щях да си работя на онова място, да взимам добри пари и да се развивам.”

„Вместо да ни помагат и насърчават да работим , докато учим, за да поставим основите на бъдещата си кариера, те ни пречат. След завършването си пък искат да сме имали практически опит и понеже го нямаме, оставаме без работа с едната тапия от университета. Дори и за сервитьорка вече не те искат, ако не си го работил поне година - две. Реално обаче, докато учиш и за сервитьорство нямаш време (то нали е на смени в повечето случаи), защото все ще се окаже така, че в някои от дните лекциите и работата ще се застъпят, а университета е непреклонен.”

„Завършвам тази година бакалавърската си степен. Не работя, защото не мога да си намеря работа. Изкарах двуседмичен стаж, но той е недостатъчен. Силно притеснен съм как ще си намеря работа след като завърша. За жалост тенденциите не са добри”

Накрая е редно да се запитаме „къде сбъркахме?”  Очаква се , тесните специалисти да са добре платени и търсени на пазара на труда, а в България, като че ли нещата не стоят точно по този начин. Недоволството от качеството на висшето образование расте, а заедно с него и младежката безработица (по данни на НСИ). Дали е виновна икономическата криза, или балансът между търсене и предлагане на висококвалифицирана работна ръка се е изгубил някъде по трасето, не се знае, но едно е факт – много млади българи емигрират като израз на недоволството си от положението в страната. Нужда от промяна има, но кой ли ще дръзне да я осъществи?

Цитатите са взети от допитване до студенти по въпроси, свързани с младежката безработица и качеството на образователната система у нас (в частност на висшето образование). Допитването беше извършено под формата на дълбочинно интервю, което имаше за цел да разбере дали и  как висшето образование влияе на изявата на младите на пазара на труда.

Александра Тимофеева
студент по социология УНСС