Проф. Радостина Александрова пред ФАКТИ - какво знаем за новите щамове на COVID-19

По-опасни ли са новите щамове на COVID-19, работят ли вече разработените и одобрени ваксини срещу тях, антителата, които имаме от познатия ни досега коронавирус предпазват ли ни от зараза с новите щамове, какви са причините за мутациите на вируса, какво точно представляват те и има ли шанс коронавирусът да изчезне - от ФАКТИ се свързахме с вирусолога от БАН професор Радостина Александрова, за да говорим за всичко, което е известно около новите щамове на COVID-19. Разговора ни четете в следващите редове:

- Професор Александрова, какво знаем за новите щамове - британският, южноафриканският и бразилският, към този момент:

- И за трите варианта на вируса беше съобщено през декември 2020 година, но те са се появили по-рано. Това информационно закъснение не бива да ни учудва, защото във вирусите непрекъснато възникват мутации, но съвсем малка част от тях се отразяват върху поведението им. Нужно е време, за да се изявят достатъчно и да привлекат вниманието на специалистите. Британският вариант „изпъкна“ с това, че се разпространява много по-успешно сред хората (увеличението е с 50 до 77%) в сравнение с класическите (нека ги наречем така условно) варианти. Южноафриканският и бразилският вариант споделят същата мутация, а съответно и способност за по-интензивно предаване от човек на човек. В допълнение, тези два варианта притежават и други мутации (поне две), които засягат взаимодействието между вируса и насочените срещу него неутрализиращи антитела – сякаш той прави опит да избяга от имунната ни система. Това не бива да ни учудва и не е някакво изключение, всички вируси се стремят да го направят. Това е основна стратегия на тяхното поведение. Своеобразен танц, който ние – хората и животните, заедно с вирусите, изпълняваме вече стотици хиляди и милиони години. Вирусът ни инфектира и ни предизвиква, нашата имунна система реагира, той се променя, за да се изплъзне от нея, имунната ни система му отговаря, с което отново му хвърля ръкавицата. И това се повтаря отново и отново. В по-нови дни в тази игра се включват ваксините и антивирусните препарати. Условията се променят, но играта на мишка и котка продължава.

- Ваксините, които са одобрени, предпазват ли от тях?

- Според експертите ваксините, с които разполагаме, ще бъдат ефективни и срещу британския щам. В отговор на инфекцията със SARS-CoV-2 ние създаваме антитела основно срещу т.нар. „шипче“ (Spike белтък) – това е структура на повърхността на вируса, чрез която той разпознава и се свързва със специфична област върху нашите клетки (входната врата на вируса, т.нар. рецептор). При южноафриканския и бразилския вариант има мутации, които засягат участък от Spike-белтъка, който директно се свързва с рецептора на клетката, но и с неутрализиращите антитела - това поражда въпроса дали антителата, изградени срещу класическите варианти (при естествена инфекция или ваксина) ще бъдат ефективни и в този случай. Дяволът не е толкова черен. Антитела се изграждат срещу различни участъци на шипчето, тоест дори в някой от тях да настъпи промяна, антителата срещу останалите ще продължат да действат. Каква степен на защита ще са в състояние да ни осигурят е друг въпрос, на който все още няма категоричен отговор, защото са нужни още наблюдения. Предполага се, че имунният отговор дори да е намален, няма да е напълно заличен. Природата винаги има спасителен план. Да не забравяме и това, че освен неутрализиращи антитела, ние реагираме и с клетъчен имунен отговор. Онзи ден - на 25 януари 2021 година, от компанията Moderna съобщиха, че тяхната ваксина ще бъде ефективна и срещу новите варианти на вируса. И, тъй като ваксината на Pfizer/BioNTech e на същия принцип, това би трябвало да се отнася и за нея.

- Преболедувалите COVID-19 хора, които имат антитела, могат ли да се заразят с новите щамове?

- Този въпрос до голяма степен се припокрива с предишния – за ваксините. Темата за ефективността на имунния отговор срещу SARS-CoV-2 и неговата продължителност не спира да приковава вниманието на специалистите. Повторно заразяване е доказано при SARS-CoV-2. Не е известно какво „ниво на имунитет“ трябва да притежаваме, за да сме защитени от следваща инфекция. Има данни, че бразилският вариант се е разпространил в област, за която се предполага, че голяма част от населението вече се е сблъскало с COVID-19.

- По-опасни ли са новите щамове?

- Зависи какво разбираме под „опасни“. Към момента няма информация някой от тези варианти да причинява по-тежка клинична картина или повишен риск от смъртен изход – оценката се прави въз основа на честотата на хоспитализациите и тяхната продължителност. В същото време, по-успешното им предаване от човек на човек и увеличаването на броя на инфектираните създава силен натиск върху здравната система. А вече знаем колко неблагоприятни последици има това.

- Каква е мутацията в новите щамове?

- Всеки един от тези варианти притежава не една, а комплекс от мутации. В британския вариант броят им е 23. За една от тях се предполага, че е свързана с по-усиленото им разпространение сред хората. Механизмът, който го обуславя, не е напълно изяснен. Има данни, че мутацията допринася за по-дългото задържане на вируса в горните дихателни пътища - така инфектираният човек по-дълго е източник на зараза, както и за това, че се подобрява прикрепването му към клетъчния рецептор. Произходът на тези варианти не е напълно изяснен.

- Обичайно ли е за вирусите да мутират?

- Да, способността да мутират е присъща на вирусите. Това е техният начин да се приспособяват към условията на средата, да оцеляват. Докато при хората и животните геномът е двойноверижна ДНК молекула, при отделните групи вируси се срещат най-различни вариации – съществуват вируси с ДНК, но и с РНК геном, освен това молекулата може да бъде цяла или сегментирана, единична или двойна, отворена или затворена. Т.нар. РНК вируси, към които спадат и коронавирусите, са доста по-широко разпространени. Една от причините за това е, че по-лесно се изменят, по-гъвкави са и по-успешно се адаптират.

За да си отговорим на въпроса защото това е така, нека си припомним, че вирусите са функционално активни и се размножават само в живи клетки, като използват техните ресурси. При образуването на вирусното потомство е нужно да се синтезират нови молекули РНК. А в хода на този процес се случват грешки - мутации. Например възможно е правилният нуклеотид - това е основната структурна единица на ДНК и РНК, да бъде заменен с грешен, да бъде пропуснат или да бъде добавен нуклеотид. В човешките и животинските клетки има системи, които разпознават подобни дефекти в ДНК молекулите и ги поправят. Но в тях липсват коригиращи системи за РНК молекулите. Това допринася за появата на мутации в РНК вирусите. Любопитното е това, че коронавирусите притежават най-големия геном сред РНК съдържащите вируси – изграден е от около 30 000 нуклеотида. Само за сравнение – при хората говорим за милиарди нуклеотиди. Коронавирусите са уникални с това, че сами си носят редактираща система, поради което склонността към мутации на SARS-CoV-2 е от 2 до 6 пъти по-ниска от тази на грипния вирус.

- Какво означава това, че един вирус мутира, че има различни щамове - променят се характеристиките на болестта, която причинява или промяната е на молекулно ниво?

- Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, вирусите са не само изменчиви, но и консервативни. Ето защо повечето от възникващите в тях мутации са неутрални – тоест не променят поведението им. Това е така, защото човешките и животинските клетки не са се променили съществено през последните няколко милиона години. И вирусите нямат интерес да „прекаляват“ с промените в такава стабилна система.

- COVID-19 ще се превърне ли в постоянна болест според Вас?

- SARS-CoV-2 предизвика пандемия, инфектира милиони хора по целия свят, доказа, че може да се разпространява успешно от човек на човек, при това през всички сезони и при различни условия. Напълно възможно е да остане с нас и занапред. Въпросът е да се научим да живеем с него, да започнем да го контролираме, да го „опитомим“. И ваксините са част от формулата на успеха.

- А възможно ли е вирусът да бъде изолиран и да изчезне?

- Мисля, че вероятността това да се случи е нищожна. Неговият първи братовчед – вирусът SARS-CoV-1, причинил тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) през 2002-2003 година, за последно е регистриран през септември 2004 година, след което никога повече не се е появявал. Да припомним, че ТОРС тръгна от Китай, разпространи се в повече от 30 държави, но не стъпи в Европа, засегна над 8000 души, 10% от които загубиха живота си. Но случаят със SARS-CoV-2 определено е напълно различен: на 25 януари 2021 година броят на потвърдените случаи наближава 98 милиона, разпространен е в повече от 220 държави и области, по всичко изглежда, че му е „уютно“ при нас.

- Ако все пак е възможно, чрез ваксинирането ли ще се случи това?

- Ваксините са ни помогнали да се справим с не едно и две ужасяващи заболявания. Едрата шарка е напълно изкоренена - през 1980 г. СЗО обявява окончателното унищожаване на вируса в природата. Полиомиелитът е на път да я последва. Дори да не успеем да ликвидираме SARS-CoV-2, защото това не е никак лесна задача, важното е да го овладеем, да не му позволяваме да диктува живота ни, да предотвратим болката и страданието, които нанася. И това няма как да се случи без безопасни и ефективни ваксини.

- А възможно ли е да възникнат нови мутации, които да са съвсем различни от вируса, който познаваме в последната година?

- Във вирусите непрекъснато възникват нови мутации. Огромната част от тях не променят поведението на вирусите и остават скрити за нас. Видими са онези, които се отразяват върху способността им да се разпространяват, върху предизвиканата от тях клинична картина, върху способността им да бягат от имунния ни отговор, които обуславят устойчивост към лекарствените средства. Да, SARS-CoV-2 със сигурност ще продължи да се променя. Но това не бива да ни изненадва и плаши. Да не забравяме, че целта на вирусите е да се разпространяват, а не да убиват гостоприемниците си.