ФАКТИ.БГ

Левицата на кръстопът: Залязва, трансформира се или се появява нова?

Едно добро решение би могло да бъде новите леви и традиционните леви да се опитат да преодолеят взаимната си непримиримост и да влязат в контакт

Публикувана: 12 Май, 2021 13:00
29 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2352
Левицата на кръстопът: Залязва, трансформира се или се появява нова?
Снимка: БГНЕС
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 4.3 от 13 гласа.
Източник:
24 май
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Преди малко повече от две години си зададох въпроса „Залязва ли левицата?” Той беше предизвикан от намаляващата привлекателност на левите партии не само в България, а и в Европа, видима от спадащите им изборни резултати при растящо социално разслоение. За мое съжаление, днес отново ми се нага да се върна към него, макар и с малко по-различна формулировка: дали този процес е траен и дали застрашава мястото на левицата в европейския политически живот като алтернатива на дясното. С други думи, дали отслабването на левицата означава залез на модела за радикални обществени трансформации в полза на по-голямата част от обществото, дали левият проект се е изчерпал и трябва да се търси нов, дали трябва да запазим традиционните леви ценности, като потърсим нови пътища за достигането им до обществото или трябва да потърсим ниво, както и нов техен изразител.

Това са въпроси, които едва ли могат да получат категоричен отговор, но разсъжданията по тях трябва да започнат. Това ще се опитам да направя сега.

За съжаление, днес трябва да призная, че песимистичните ми изводи от 2019 г. за залеза на левицата се потвърждават. Ще се върна към някои от тях, като ги актуализирам с настъпилите промени.

Вярно е, че лявото крило на политическия спектър няма как да изчезне, защото е естествен противовес на дясното. Но политическите сили, които в момента заемат това ляво място, очевидно не съумяват да привлекат в редиците си и пред урните достатъчно хора. А ако не могат да го правят, какво ще стане с лявото крило в политиката – ще продължи да отслабва или други формации ще го заемат?

През последните десетилетия присъствието на левицата в обществото намалява в почти всички европейски държави, а спорадичните победи на една или друга лява партия по-скоро потвърждават правилото. В момента леви правителства имат едва шест държави от ЕС: Португалия, Испания, Малта, Дания, Швеция и Финландия, още няколко леви партии участват в правителствата, но като по-малък партньор с всички произтичащи от това последици за управлението и за собствения им политически облик. През последните години френската левица на практика изчезна като сериозна алтернатива. Видим е сривът на левицата и в Германия, където в правителството на Ангела Меркел ГСДП се обезличи дотам, че социологическите проучвания ѝ отреждат трето място (след зелените) с едва 15 % одобрение. Подобно е положението и в Италия, където политическата нестабилност доведе до кабинет на банкера Марио Драги с участието на партии от целия политически спектър, сред които е и лявата Демократичаска партия (бивша комунистическа).

Явно е отстъплението на левицата и в бившите социалистически страни. В „отличничките” от началото на прехода Полша и Унгария левицата (бившите комунисти), беше основната политическа сила, която след първоначалния си срив (1989-1990) бързо се съвзе, върна се във властта и преведе страните си през препятствията на прехода до членството в Европейския съюз. Само че днес същите леви партии трудно влизат в парламента както стана с полския Съюз на демократичната левица (12,6 % от гласовете и 5 %, от местата в сейма, а в предишния изобщо не влезе) или са безсилни да променят каквото и да било в политиката на страната, каквато е ситуацията с Унгарската социалистическа партия с нейните 11,9 % от гласовете и 8,5 % от депутатските места.

В малко по-добра позиция изглеждат левите от бивша Чехословакия, разделила се безконфликтно на Чехия и Словакия. Словашката лява партия „Смер” до 2016 г. (масовите протести след убийството от мафията на разследващия журналист Ян Куцияк и неговата годеница) управляваше самостоятелно и в коалиция. Но на изборите от 2020 г. „Смер” получи 18 % от гласовете и 25 % от местата в парламента и вече е в опозиция. Чешката социалдемократическа партия също намалява своето влияние в обществото, като на изборите от 2017 г. получи подкрепата на 7,3 % от избирателите и 7,5 % места в Националното събрание. Подобни са резултатите и на другата лява чешка партия Комунистическата партия на Чехия и Моравия (бивша ЧКП) – 7,8 % от гласовете и 7,5 % от депутатските места. Така че дори ако обединим електората на двете леви чешки партии, ще получим малко над 15 % подкрепа в обществото.

Доскоро у нас левицата изглеждаше много по-добре. БСП успя да се задържи като алтернатива на различните десни управления – както на СДС и многобройните му наследници, така и заелата трайно дясното политическо пространство партия ГЕРБ. На изборите от 2001 г. БСП остана трета след НДСВ на Симеон Сакскобургготски и ОДС, но успя да спечели президентските избори в края на с.г., да си върне първото място в изборите през 2005 г., да състави коалиционно правителство, водено от председателя си Сергей Станишев, да отстъпи първото място и властта през 2009 г., но запазвайки и позицията си на основна опозиционна сила при трите правителства на Бойко Борисов (2009-2013, 2014-2017, 2017-2021), да си върне за кратко властта с правителството на Пламен Орешарски (2013-2014) и да спечели президентските избори през 2016 г.

Това са несъмнени успехи, но те се дължаха главно на еволюцията на БСП надясно към центъра – премиерът Станишев се обяви за социаллиберална политика и прие плоския данък. Опитите да се завърне към лявото бяха прекратени, след като БСП избра Корнелия Нинова – първата жена председател в дългата история на тази партия. При нея зад категоричната опозиционна реторика и опитите за предизвикване на предсрочни избори с излизане от парламент, продължи еволюцията надясно, но не към либералното, а към консервативното дясно. БСП се обяви срещу подпомагането на бежанците, в защита на традиционното семейство, против Истанбулската конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие) и т.н., което се оказа завой към позициите на българските националисти (те бяха обявени и за подходящ партньор след изборите от 2017 г.). В началото тази тактика имаше успех, вероятно и защото отговаря на нагласите на много от възрастните членове на БСП, помнещи национализма на Живков.

Проблемът е, че тази линия има недълготрайно въздействие, да не говорим колко безперспективно е една социалистическа партия да се състезава с националистите на техния терен.

Резултатите от изборите на 4 април 2021 г. показаха, че опитът да се задържи общественото влияние на БСП чрез т.нар. консервативен социализъм започва да се изчерпва. Не толкова, защото БСП стана трета партия (не е за пръв път), а заради ниския брой получени гласове – 480 146, по-малко от получените след големите протести срещу правителството на Орешарски през 2013 г. (505 527 гласа и 38 деп.), да не говорим за гласовете от 1997 г., след оставката на правителството на Жан Виденов (939 308 гласа и 58 деп.). Вярно е, че настоящите 43 депутатски места на БСП са повече от 38-те депутати от 2014 г,, но това е малка утеха, както и обяснението, че част от възрастните гласоподаватели на БСП не са гласували заради епидемията от Ковид-19, защото става дума за бъдещето на левицата, което е свързано с активните българи.

Ако обърнем поглед към другия край на политическия спектър – десния, също ще ще видим промени, но с много различна перспектива. На първо място, там се вижда възраждане на общественото доверие в десните партии и предлаганите от тях решения. В общоевропейски план присъствието на десницата в управлението се увеличава – в момента десни партии, членуващи в Европейската народна партия, управляват 15 държави, без да споменавам управляваните от десни партии, но принадлежащи към други десни обединения. За трайността на дясната доминация говорят изборните победи на десни сили по два или три пъти подред в страни като Унгария, Полша, но и Германия, Великобритания, Нидерландия и други. Тази тенденция поставя под въпрос увереността, че политическото махало се движи наляво-надясно и обратно, ката че скоро ще дойде времето и на левите. Свидетелство за трайността на тази тенденция е и популярността на крайно индивидуалистични десни идеи като тези на Айн Ранд, а и изборът на банкери, бизнесмени, милионери и милиардери на държавни постове – един от примерите е премиерът на Чехия Андрей Бабиш.

Още по-неприятна е появилата се практика мястото на политическа алтернатива на управляващите десни да се заема от други десни партии – в някои случаи като Йоббик в Унгария крайно националистически, а в други като Гражданската платформа в Полша – либерално десни (либерали оглавяват шест правителства в ЕС и участват в още 12). Според мен, тя показва три неща:

първото е, че левицата днес не може да намери своето място в глобализиращия се, цифровизиращия се и роботизиращия се свят, второто е, че посрещнатата с недоумение и подигравка от политолозите теза на Виктор Орбан за нелибералната демокрация се превръща в трайна реалност, а третото е, че във все повече държави левицата излиза от центъра на общественото внимание.

Къде трябва да търсим причините за проблемите в съвременната левица?

За смислен отговор на този въпрос трябва да се върнем с три десетилетия назад към края на Студената война и последиците му за левицата. Той беше предизвикан от краха на онази част от левицата, която след 1917 г. беше тръгнала по революционен път. Причините за фалита на държавния социализъм от съветски тип са много, но в случая ме интересуват не те, а последиците за европейската левица.

Първата беше отричането на всяка революция с тезата, че революциите винаги завършват с крах. Чух я за пореден път от президента на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов на 11 април т.г., когато той уверено заяви, че от революциите никога не е произтичало нищо добро. Тезата е абсурдна, най-малкото защото без Великата френска революция и последвалите я многобройни революции неговият синдикат едва ли щеше да съществува, но това не ѝ пречи да господства в политическото пространство, стимулирана и от антиреволюцинните послания в образователната система. Важното за моята тема е, че тезата за вредата от революциите лиши европейската левица от шанса да предложи радикална промяна.

Втората последица беше прибързаният триумф на реформистката левица, която се почувства господар на лявото пространство и потърси разширяване на влиянието си надясно към центъра – т.нар. Трети път на Тони Блеър и Центърът на Герхард Шрьодер. Такава беше еволюцията и на всички бивши комунистически партии от Източния блок, които се наредиха сред най-ентусиазираните реализатори на реформите според т.нар. Вашингтонски консенсус. Така се утвърди социално-либералният модел в управлението на левите партии – у нас той беше лансиран от левия президент Георги Първанов и реализиран от правителството на БСП с премиер Сергей Станишев.

Третата последица беше масираната идеологическа пропаганда за окончателната победа на капитализма – теза, скрита зад странната теза за края на историята (Фукуяма), сиреч за окончателния крах на социализма както като обществена идея, така и като опит за изграждане на нова обществена формация.

И резултатите от делегитимацията на революционния път не закъсняха.

Левицата се отказа от вижданията си за класи и класова борба, за защита на работниците/пролетариата, за замяната на капитализма със социализъм и т.н.

Остана ѝ борбата за смекчаване на противоречията при капитализма и за защита на онеправданите и дискриминираните малцинства. Тази борба несъмнено е част от левите идеи, но тя постепенно замени традиционната борба за правата на експлоатираните мнозинства, които започнаха да изоставят левицата и да търсят политическо представителство някъде другаде – там, където им обещават, че могат бързо да станат богати, ако се унищожи системата, сиреч в популистките антисистемни партии.

Вярно е, че технологичните и социалните промени маргинализираха традиционния пролетариат, че той не винаги е подкрепял левите партии, а често религиозно ориентирани или изобщо десни с привлекателни обещания, че работниците са били увличани от въздействащи идеи за бърза и радикална промяна – например от италианския фашистки корпоративизъм, от обещанията на крайно десния Дюла Гьомбош в Унгария през първата половина 30-те години, да не говорим за привържениците на Хитлер и неговата Националсоциалистическа германска работническа (!) партия. Това явление не е ново, вижда го още Маркс и дори дава име на тези работници – лумпенпролетариат. Проблемът е с какво левите партии заместват тези хора.

Опитвайки се да върви с крак с времето европейската левица се обърна към активните обществени групи – компютърни специалисти, дребни и средни предприемачи, заетите в сферата на услугите. Те обаче се оказаха недостатъчни, най-вече защото технологичните промени правят тези дейности все по-социално изолирани, което ги ориентира към индивидуалисткия подход, предлаган от десните партии. А верни на левицата останаха по-възрастните поколения, оформили се политически във времената на силната социална държава от двете страни на бившата Желязна завеса. Това е част от проблема, тъй като левицата е възникнала като революционна сила на младите, борещи се за изграждането на нов свят, а днес става все по-възрастна и носталгична.

Надеждите отпреди 30 години, че разделението в левицата ще бъде преодоляно и тя ще стане по-силна не се сбъднаха, но не поради упорството на комунистите, а поради невъзможността на умерената социалистическа левица да предложи истинска социална алтернатива. Радикална левица продължава да съществува, включително и в европейския парламент. Тя обаче не само е стигматизирана като крайна (екстремна) и прокомунистическа, а и задушавана от господстващите в Европа и по света рестриктивни финансови правила. Ярък пример за това беше управлението на Сириза в Гърция, което беше задушено от т.нар. тройка.

Хората продължават да се бунтуват по различни причини навсякъде по света – като се започне с френските „жълти жилетки”, премине през американските антирасови протестиращи и се достигне до протестиращите срещу властовия контрол върху обществото заради пандемията. Но немалка част от тези протести бяха „уловени” и използвани от най-яростния противник на левицата – ксенофобско-консервативната десница. Тя го направи, инстинктивно следвайки откритието на бившия социалист Бенито Мусолини, че двете идеи с най-силно въздействие върху обществото са националната и социалната. А обединяването им може да се превърне в силно оръжие срещу либералната демокрация, европейското обединение, интернационалната идея. Така се роди съвременният популизъм, който започна като антисистемен протест, но на много места не се разпадна в сблъсъка с реалностите на управлението, а се утвърди като траен фактор.

Картината е нерадостна: новите технологии атомизираха обществото, направиха го по-лесно за насочване и управляване от авторитарни лидери. Какво в нея е мястото на левица? Не бива да забравяме, че освен тази парламентарно представена и системна левица в България съществуват различни леви групи и партии. Затова, когато се питаме какво е бъдещето на левицата, трябва да включим и тях – дали при евентуален залез на традиционната левица те биха могли да я заместят като изразители на леви идеи, като защитници на социалните слоеве, търсещи своето истинско представителство в условията на нарастващо социално разслоение, ако трябва дори и с революционни средства.

Не мисля, че тази задача е по силите на комунистическите и прокомунистическите партии и групи, защото са носталгични и през дългите години на прехода не успяха да привлекат достатъчно последователи, да не говорим колко са дълбоко поделени и непримирими помежду си. Новопоявилите се „млади леви” формации много по-добре разбират предизвикателството на съвременния свят от традиционните леви партии, в нашия случай със сигурност от БСП.

Техният проблем обаче е в това, че не само нямат допир с масите, в името на които развиват своите тези, а и нямат намерение и/или желание да изграждат организационни структури с работа сред и с участието на тези маси.

Това означава, че те не могат да заменят БСП, дори и ако тя по някаква причина изчезне. Неутешителен извод. Ситуацията е като задънена улица – от една страна, традиционните леви партии не могат да предложат нищо ново, но имат структури и опит в организационната дейност, от друга – новите леви имат идеи и знания, но нямат организационен потенциал.

Но мисля, че има изход от задънената улица. Той е по-скоро теоретичен, но аз го виждам в съчетанието между силните страни на двете тенденции. Едно добро решение би могло да бъде новите леви и традиционните леви да се опитат да преодолеят взаимната си непримиримост и да влязат в контакт. Контакт, от който може да се роди сътрудничество, при което всяка група да участва в оформянето на новата лява алтернатива (с по-активно участие на новите леви) и нейното достигане до масите (с усилията на традиционните леви). Давам си сметка, че такова решение е трудно за реализиране и се страхувам, че е доста утопично, на то възражда надеждата. Дано не съм права в скептицизма си и разумът надделее над личните интереси.

Коментар на Искра Баева за "24 май"

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 4.3 от 13 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Залезът
1 Отговор
Да залязва и да изчезва. Стига страдание и мъка от тази "левица". Бяха и си останаха проводник на руски и сръбски интереси у нас.
Дано да не допуснем други проводници на сръбско и руско влияние.

Оценка:
-29 +18

русенец
2 Отговор
Такава левица, съставено от мулти милионери и бедни пенсионери не знам да има. Не разбирам и на кого е нужна , освен на себе си.

Коментиран от #4, #8


Оценка:
-8 +38

Последния Софиянец
3 Отговор
БСП влезе в заговор с ДПС и ГЕРБ и се самоуби.10 процента на изборите.

Оценка:
-20 +14

РЕАЛИСТ
4 Отговор

До коментар #2 от "русенец":


Една партия се определя, като лява по идеологията и класата , която защитава, а не по състоянието на членовете си. Нито Маркс, нито Енгелс/ особено/ са били бедняци, когато е написан Капиталът.

Коментиран от #6


Оценка:
-7 +19

честен ционист
5 Отговор
Левицата няма избор освен да се трансформира в социал-ционистка. Трябва да си смени председателката, или избере такава с топки.

Коментиран от #7


Оценка:
-15 +8

русенец
6 Отговор

До коментар #4 от "РЕАЛИСТ":


И каква и е идеологията ако не ти е тайна?:) Да ми посочиш действия, когато е била на власт, защитаващи работническата класа? Благодаря предварително за усилието.:)))
...
Колкото до "Капиталът" не бъркай социал демокрацията с левите пролетарски партии. Ленин и Маркс нямат нищо общо.:))

Коментиран от #13


Оценка:
-6 +16

РЕАЛИСТ
7 Отговор

До коментар #5 от "честен ционист":


Не и липсват топки на Нинова, щом за разлика от мъжагите извика Бойко отвън да се разберат, като мъже.

Коментиран от #15


Оценка:
-6 +14

Няма резултат
8 Отговор

До коментар #2 от "русенец":


Да така е , левицата страда от ясни правила ,
при стратеггията им за лява партия?
Лявото не е, да пригласяш на Путин?
А да имаш доволни и платежоспособни,
работници в държавата ,
и корупцията да е минимална?
Това БСП, никога до сега, не е постигнала?
СЪОТВЕТНО, НЕ МОЖЕ ДА СЕ КЛАСИРА ,
ЗА ПАРТИЯ ОТ ЛЯВ ЕВРОПЕЙСКИ КАЛИБЪР?
Какво и остава тогава ,
освен да работи за депутатски мандати ,
на някой червени олигарси ,
пък и защо не и за ГЕРБ?
пОСЛЕДНОТО ИМ ГЛАСУВАНЕ ЗА ПЕНСИЙТЕ ,
В ПАРЛАМЕНТА ГИ ИЗКЛЮЧИ ТОТАЛНО ОТ СМЕТКИТЕ ,
ЗА СПРАВЕДЛИВА , СОЦИАЛНА И ЛЯВА ПАРТИЯ?
Очаквам Волгин ,да си направи" харакири",
в най-скоро време?

Оценка:
-7 +8

Интерсна
9 Отговор
... статия. Само че Искра трябва да се върне назад и да анализира онова недоразумение Каутски, който изкриви марксизма до неузнаваемост и го пригоди към интересите на буржоазията. Но най-големия крах разбира се е развихрилата се контрареволюция в началото на 90-те години на миналия век. Днес когато капитала отново управлява може спокойно да си премахне.

Оценка:
-1 +3

Десните са плагиати хамелеони
10 Отговор
Един тон сложни приказки, които ще обясна в един пост. До 1989 имаше два строян Ляв и Десен. Сега сторият е само Десен повсеместно и лявата идея изглежда остаряла, ненужна и т.н. Но никой не казва защо? Защото Десните в кавички под натиск вършат абсолютно същото като икономическа политика като Левите едно към едно, сирвч плагиати, мошеници и хамелеони, за да не изтървят властта. Целия Десен Запад и ЕС и Сащ печатат пари, дават помощи, субсидии дотации, спасителни програми и пакети за частни фирми банки цели сектори, земеделие, туризъм, банки, автобранш еко незнам сибкакво, облекчения, социални политики, актуализират пенсии доходи, подпомагне, нисколихвени кредити и още хиляди социални УЖ ЛОШИ ЛЕВИ ИДЕИ! Нека да провеждат една истинска дясна капиталистичска политика и революцията е сигурна

Коментиран от #12


Оценка:
-2 +12

чичо
11 Отговор
Баела си Искра....

Оценка:
-4 +5

Точно
12 Отговор

До коментар #10 от "Десните са плагиати хамелеони":


Десните са крадци на интелектуална собственост от левите, най просто казано, чисти бандити и лицемери.

Оценка:
-7 +12

РЕАЛИСТ
13 Отговор

До коментар #6 от "русенец":


За каква социалдемокрация говориш бе човек. Маркс и Енгелс създават научния комунизъм и унищожаване на капитализма изцяло. Имаше някакви измислени социалдемократи в СДС, които изчезнаха. БКП и наследничката БСП винаги са защитавали работническата класа и хората в неравностойно положение. Само те искаха в последното народно събрание преизчисляване на пенсиите, а всички останали бяха против. Социализмът си беше един много по справедлив строй. Сега боклуците изплуваха. Чу ли богаташите какъв речник имаха. Говореха, като бавно развиващи се, а държат бизнеса на цяла България.

Коментиран от #14, #16


Оценка:
-9 +10

14
Този коментар е премахнат от модератор.
честен ционист
15 Отговор

До коментар #7 от "РЕАЛИСТ":


Тя Нинова може и да може да го набие, ама това прави ли я политик. Напрактика тя е много слаб политик и оратор, недодялан популист, няма никаква доктрина и програма. Все едно Баце вика, имам по-големи макари, а тя вика, не моите са по-големи и космати.

Коментиран от #18


Оценка:
-8 +7

русенец
16 Отговор

До коментар #13 от "РЕАЛИСТ":


Изтриха ме защото приложих линк най-вероятно. Но едва ли ще ти е проблем да напишеш КОМУНИЗЪМ и/или НАУЧЕН КОМУНИЗЪМ в гугъл и да видиш, че нямат нищо общо със социалдемокрацията. Комунистите заявяват, че развиват Маркс до учение за комунизма. Маркс е наблегнал на диамата и истмата. Иначе по твоята логика и партията на Хитлер е с лява идеология защото се е наричала и работническа.:)

Коментиран от #20


Оценка:
-2 +5

аз съм Веска
17 Отговор
ЕДИН ЛЪВ ЛЕВАК ВЪЗКРЪСВА ,И СТАВА ДЕСЕН .
Е , ТОВА СИНЬО ЛЪВЧЕ , ДЕТО НЯКОЙ СЕ ОПИТА ДА ГО ОТКРАДНЕ .
ТРАНСФОРМАЦИЯТА Е МИСТИЧНА АКО ЗАБЕЛЯЗВАТЕ .
ОТ ЕДИН ПРОЗЯВАЩ СЕ , ОГЛУПЯЛ, И ОЩЪРБЯЛ ЛЪВ , СЕ ПРЕВРЪЩА В СИНЬО ЛЪВЧЕ .
СИНИЯТ Е МОЙ ...ДРУГИЯТ ВИ ГО ОТСТЪПВАМ НА ДРАГО СЪРЦЕ.

Оценка:
-1 +1

РЕАЛИСТ
18 Отговор

До коментар #15 от "честен ционист":


Нинова в единствения председател на партия у нас избран демократично от членовете, така както е в старите демокрации. Това, че враговете не я харесват, говори, че в правилния човек.

Коментиран от #19


Оценка:
-2 +10

честен ционист
19 Отговор

До коментар #18 от "РЕАЛИСТ":


Червените бабки нямат акъл, справка телефонните измамници.

Оценка:
-7 +5

РЕАЛИСТ
20 Отговор

До коментар #16 от "русенец":


Абе, кой пък ти говори за социалдемокрация, бе човек. Нищо не ми се проверява. Учили сме и Политикономия и Философия и Научен Комунизъм, доказали сме се, че ги знаем у въобще не ме интересува, какви глупости има сега в учебниците. Обществото се развива /диалектика/ у ще настъпи справедлив обществен строй, който няма да е капитализма. Разликата в , че Маркс е посочил- еволюция, а Ленин- революция.

Оценка:
-1 +6

Дедо Коле
21 Отговор
Лявото не само у нас,а първо в и от Европа от 30-40 години бива системно разграждано.Един от системните му разградители беше Франсоа Митеран и той дойде у нас да даде старт на този процес - след него Лилов,Луканов,Гоцко,Сташишев,Миков системно разграждаха лявото в безпринципни колаборации със седерасти,царедворци,депесари и гербаци с големи черпаци. В Германия по тоя модел Меркелица разгради дясното и си плюха в устите със социалдемократите. Сега резултатът е налице - няма нито лява,нито дясна парти с идеолигия и принципи.Има лайняна гмеж от пъврътливии хлъзгави популисти,които в края на краищата лицемерно и по-малко усетно ти източват образованиуто,уменията и труда за най-малко пари в цяла Европа.Едно време в Петричко имало един коляч на ВМРО,дядо Кольо.Та той като колел поредния осъден от ВМРО казвал:"Ни бойся чадо,дедо Коле леко коли" ,демек неусетно и без болка.

Оценка:
-1 +10

полезният ход
22 Отговор
БСП ако иска да има бъдеще трябва тотално да смени външнополитическата си насоченост.А тя трябва да бъде свиреп антиглобализъм.След това да инициира обединение с всички сходни политически субекти за единен антиглобалистки фронт.Примерно Възраждане.Интерес буди и заявката на бившия Премиер Жан Виденов,че се завръща в политиката.Първо обаче трябва смело да разкрие какво точно се случи по негово време,да покаже публично българоубийствения план Ран-Ът,който той отказа да изпълнява и след това да посочи кои точно му спретнаха тази финансова криза.

Оценка:
-3 +8

onq s konq
23 Отговор
Залязва Герб. Левицата не я жалете тлкова защото ще съществува и след години. Нооооо шаиката ... НЕ.

Оценка:
-2 +5

Иванов
24 Отговор
Такава левица от много богати и бедни пенсионери не ни трябва!На 70год. съм и съм гласувал за левицата(на последните избори твърдо НЕ!)Не съм богат, но за т.н. левица няма да гласувам!!

Коментиран от #26


Оценка:
-2 +2

111
25 Отговор
ТРАНСФОРМИРА СЕ!

Оценка:
-0 +0

Пък аз
26 Отговор

До коментар #24 от "Иванов":


Е аз пък след като Нинова понапъди донякъде жендърите и либерастите от БСП гласувах за БСП. Преди това 20 години не гласувах за тия либерастни катраници.

Оценка:
-0 +2

27
Този коментар е премахнат от модератор.
КЪРЛЕЖИ
28 Отговор
ЧИБА НА СТАНИШЕВ И ПИРИНСКИ ОТ БСП КАКТО И ОСТАНАЛИТЕ КРАДЦИ И ПРЕДАТЕЛИ ! В ЗАТВОРА ПРИ БОЙКО !

Оценка:
-0 +0

Извод
29 Отговор
Не си права, г-жо професорке по история, защото още не си разбрала какво е историята. Не тъжи за левия сатанист Троцки и неговата лява троцкистка банда в СССР. Десните троцкисти продължават ИЗ-ТОРА-ТА (която още не си разбрала), т.е МАТРИЦАТА НА РОБСТВОТО в съвременните условия - в САЩ и ЕС.

Измишльотините - ляво и дясно са от времето на буржоазната Велика сатанинска революция във Франция от 1789 г. (КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯТА, СРЕЩУ ИСУС ХРИСТОС, КОЯТО И ДНЕС ПРОДЪЛЖАВА) на санкюлотите - капиталисти в съюз с техните наемни роби - срещу феодалната аристокрация. Тези хубавци под властта на сатана (синедрионът на юдеите богомразци) доведоха до избиването на 1/6 от народа на Франция и до милионите жертви на Наполеоновите войни.

Такива кръвопролития Христос не е правил, а е извършил ИСТИНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ единствено със Своята кръв.

КОНТРА-РЕВОЛЮЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА, ДО НОВОТО РОБОВЛАДЕЛСТВО, но ти като професорка по ИЗ-ТОРА-ТА, не я разбираш тази матрица. Липсва ти разбирането за природата и законите на създаденото от Бог."По делата ще ги познаете." Не по друго - ляво/дясно; горе/долу... Другото е слугуване на дявола, на хуманитарната контрареволюция.

Оценка:
-0 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


Ловци на бисери
Николай Бареков
Бареков се ядоса на водещата на Би Ти Ви Жени Марчева заради молбата й да преведе едно изречение от английски език
Ако няма да говорим по темата, ще си тръгна от студиото, приключваме разговора, ще оставя хората да се насладят на хубавите ви „баджаци”"

Още бисери
ТОП 5