Тема на ФАКТИ: България по пътя към еврозоната - митове и факти (част 4). Коментар на Владислав Панев

На 10 юли 2020 година България официално беше приета в чакалнята на еврозоната. След лятото на протести, избoрите на 4 април и неуспеха да се формира редовно управление, Проект на Национален план за въвеждане на еврото в Република България беше изготвен и приет на 30 юни 2021 година от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната със съпредседатели управителят на Българската народна банка Димитър Радев и служебният министър на финансите Асен Василев.

Планът посочва, че се целим да влезем в еврозоната на 1 януари 2024 година. Въвеждането на еврото е планирано без преходен период, като датата на приемане му ще съвпада с въвеждането му като официална разплащателна единица. В рамките на месец след въвеждане на еврото, левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство.

От 10 юли миналата година чрез поредица от публикации ФАКТИ представихме различни експертни мнения около митовете и фактите относно влизането в еврозоната.

Днес продължаваме разговора с Владислав Панев, икономист, инвеститор и политик – съпредседател на „Зелено движение“, заместник-председател на парламентарната група на „Демократична България” в 45-тото Народно събрание и кандидат за народен представител от „Демократична България“ за парламентарните избори на 11 юли.

„Дебатът за въвеждане на еврото като цяло още не е стартирал. За мен срокът 2024 година е доста оптимистичен, доколкото тази година очаквам по-висока инфлация, вероятно и по-висок бюджетен дефицит. Тоест много вероятно е ние да не отговаряме на критериите за влизане в еврозоната. Друг е въпросът, че повечето членове на самата еврозона не отговарят на тези критерии, но при влизане трябва да се спазват“, започна Панев.

„Отделно, виждаме, че ситуацията в еврозоната не е особено стабилна – негативните лихви от 2008 година насам, инфлацията на активите. Това предполага доста сериозно разтваряне на ножицата между богати и бедни, както и виждаме, че се случва. Средната класа изтънява, което е сериозен проблем пред икономическата стабилност на Западна Европа. В момента средната класа там трудно може да си купи жилище за живеене. Независимо, че лихвите са ниски, цените на апартаментите за тях са в космоса. В големите столици говорим за цени от 10 хиляди евро на квадратен метър и повече.

Политиката на Европейската централна банка трябва да бъде обект на сериозна дискусия в България, както и дебатът дали трябва да влезем по-бързо или по-бавно в еврозоната. Да, ние с договора за присъединяване сме задължени да приемем еврото в даден момент, но този момент не е уточнен с договора. Виждаме, че други държави не бързат и може би в това има резон. Трябва да се състои сериозен дебат, експертен дебат, в който гражданите да изяснят и своята собствена позиция“, посочи той.

„От друга страна, естествено, виждаме хибридни реакции от страна на проруски организации, които вече застъпват тези срещу влизането ни в еврозоната, макар и с грешни послания според мен – цените щели да се покачват и т.н. Цените се покачват така или иначе, както виждаме. Дали ще е в лев или в евро, така или иначе ние сме във валутен борд, валутата ни е вързана за еврото и каквото се случва в чужбина, това се случва и в България.

За мен е несъстоятелна и тезата, че с влизането в еврозоната губим суверенитет. България така или иначе е част от глобалната икономика, от глобалния пазар и се възползваме сравнително добре от това. Ако има причина икономиката ни да расте през последните години, то това е именно, защото сме част от глобалния пазар – когато световната икономика расте, ние следваме. Да не забравяме, че през 2008 година доходите в България бяха двойно по-ниски, отколкото са сега. Това не го забелязваме на ежедневна база, защото живеем в държавата, но доходите растат“, смята Панев.

„Моите опасения са, че самата еврозона е сравнително нестабилна в момента и наистина трябва да проведем сериозен дебат за това дали 2024 година е най-подходящият момент за влизане“, допълни той.

„Според мен геополитическите страхове за влизане в еврозоната са напълно резонни, както и основанията за това влизане. По-нататъшното обвързване със Западна Европа, с глобалния свят, по принцип е за добро“, обобщи Панев.

В контекста на предстоящите парламентарни избори, на въпроса дали едно стабилно предстоящо управление би могло да стабилизира икономиката, така че да сме готови да приемем еврото на 1 януари 2024 година, Владислав Панев отговори: „Според мен не трябва да гледаме само 2-3 години напред, хоризонтът ни трябва да бъде много по-дълъг. Да, следващите 2-3 години могат да бъдат добри за българската икономика, но това нищо не значи в дългосрочен план. Годините до 2007 година бяха отлични за икономиката ни – имаше годишен растеж от 6-7%, но виждаме какво се случи след това. Когато икономиката ни стана зависима от еврофондове, от безплатни пари и десетки хиляди специалисти започнаха да усвояват средства вместо да мислят за иновации, за инвестиции в частния сектор, икономиката започна да буксува. Виждаме го от десетилетие“.

Панев посочи и какъв би следвало да бъде хоризонтът на мислене в перспектива, съответно какви мерки е редно да се вземат: „Винаги хоризонтът на един държавник трябва да бъде поне 10 години напред, че и повече. Мерките са ясни – борба с корупцията, за да могат и чуждестранните, и българските инвеститори да чувстват, че са желани, че са приети, че тяхната собственост, техните активи, които инвестират в България, са добре защитени. Ако имаме такава среда ние можем да просперираме и да дръпнем, да имаме средноевропейски доходи буквално за пет години. Ирландският опит от 80-те години е красноречив. Те са били в нашата ситуация – държава, от която хората бягат, държава на емигранти със слаб растеж, най-бедната в Европейския съюз. За десет години те постигат Ирландското икономическо чудо, след това вече се говори за Ирландския тигър (б.р. „Келтския тигър“). Можем да направим нещо подобно много лесно. Също както тях сме държава на емигранти, които, при създаване на добри условия тук, има всички предпоставки да се завърнат, защото носталгията при тях е изключително голяма. Ако те виждат, че в България могат да реализират потенциала си, мечтите си, няма никакви основания да не се завърнат тук. Разбира се, ние трябва да подредим нашата градинка“.

Владислав Панев коментира още митовете относно негативните ефекти, които влизането в еврозоната би причинило. „За мен инфлацията не е състоятелен аргумент срещу влизането в еврозоната. Цитира се инфлацията в други държави, които са се присъединили, обаче през последните десетилетия инфлация има навсякъде по света, независимо дали някоя държава е член или не е член на еврозоната, или зоната на щатския долар, или нещо друго. Инфлацията е заради високите дефицити в целия свят – бюджетни дефицити заради печатането на пари и ниските лихви. Инфлацията не е, защото валутата е евро или лев, така че този аргумент за мен е несъстоятелен. Инфлация в България ще има, независимо каква ни е валутата. Ако влезем в еврозоната могат да използват това и да кажат: „Ето, видяхте ли – има инфлация“. Инфлация ще има дори и без да влезем в еврозоната“, каза той.

Като действителни страхове той посочи: „Действителен страх за мен е лошото състояние на финансите на страните от еврозоната. Ние се надявахме с влизането ни в ERM II (б.р. чакалнята на еврозоната) миналата година поне да имаме независим надзор над търговските банки. Оказа се обаче, че тези банки, които се провалиха в стрес тестовете, всъщност остават под надзора на БНБ. Европейската централна банка поема надзора над няколко големи български банки, които така или иначе нямат проблеми. Самото прехвърляне на банковия надзор на по-независим – не говорим за по-професионален, защото за мен и експертите в БНБ са професионалисти, всъщност се оказва, че е бошлаф и че не ни върши никаква работа. По-сериозният проблем е, че при този дисбаланс в страните от еврозоната – между Северна и Южна Европа, ако се стигне включително до разпадане на зоната, тогава ще страдаме много повече, ако сме с еврозоната, отколкото, ако сме вън“.

Въпреки че отговорът на въпроса дали българите ще загубят от парите си при конвертиране от лев към евро е дълъг, краткият отговор на Владислав Панев е: „Парите ще се обезценяват заради печатането на пари, заради ниските лихви, което е политика на Европа поне от 2008 година насам, и заради високите държавни дългове. Единият от механизмите тези държавни дългове да се изчистят е чрез инфлацията. Българите много лесно го усещат, затова и цените на недвижимите имоти, които са предпочитаната инвестиция в България, са в космоса и търсенето е високо – защото хората гледат да запазят стойността на парите си. Това е рационална реакция, друг е въпросът дали имотите не поскъпнаха прекалено много. Българинът все още спестява основно в имоти. Естествено, по-младите инвеститори са склонни да рискуват и да инвестират в акции, в злато, в криптовалути и т.н. Много хора обаче помнят времената, в които са се опарвали от подобни инвестиции – помним обезценяването на лева с десетки пъти. За всеки влак си има пътници, но хората трябва да бъдат изключително внимателни с личните си финанси“.

„Би трябвало да има много по-сериозно обсъждане на този план, защото това е изключително важна тема, която касае България за десетилетия напред. Не е тема, която касае едно служебно или редовно правителство. В този дебат трябва да участват различни експерти, като те заемат различни позиции. Влизането в еврозоната има своите привърженици, има и противници. Аз може би съм някъде по средата. Аргументите и на привържениците, и на противниците трябва да се чуят ясно, за да може правителството и парламентът на преценят дали да се състоят следващите ходове и ако да - кога“, завърши Владислав Панев.