Тема на ФАКТИ: България по пътя към еврозоната - митове и факти (част 1)

На 10-ти този месец на България бе съобщена най-положителната новина за страната в последните години. А именно, че заедно с Хърватия, по пътя ни към еврозоната, сме приети за член на валутно-курсовия механизъм ERM II (''чакалнята'' на еврозоната) и Банковия съюз. За да разберем ние и читателите ни - каква е стойността на това събитие, какво ни предстои да свършим като страна и кои са позитивите и рисковете, от ФАКТИ се свързахме с икономиста Георги Ганев, който ни представи своята гледна точка по изброените и други въпроси.

Георги Ганев е, както казахме, икономист, програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии, той е част от управленската алтернатива на политическото обединение ''Демократична България'', а освен това е и преподавател в Софийския университет ''Св. Климент Охридски''.

Георги Ганев, снимка: БГНЕС

 - Здравейте, г-н Ганев. Ще започна така. Как приехте Вие като икономист новината за присъединяването на България към ERM II?

 - Доколкото аз съм в лагера на икономистите, които смятат, че продължаващият отговор на въпроса дали и кога България е за предпочитане да се присъедини към еврозоната е - да, колкото се може по-скоро, новината определена е позитивна от тази гледна точка. Това е определено едно придвижване на България към еврозоната и съответно приближаване към времевия хоризонт на момента, в който евентуално България ще стане член на еврозоната. 

 - Има не малко българи, които се притесняват от въвеждането на еврото в нашата страна. Например, една от тревогите е, че, да кажем, човекът Х взема заплата от 1000 лв. месечно, която в евро ще е 520, изразяваното опасение е, че цените може да станат двойни.

 - Напротив, цените ще спаднат наполовина. Както заплатата му, ако е била 1000 лв., ще стане 520 евро, така и всяка цена, която е 1000 лв., ще стане 520 евро. 1:1, никаква разлика. Интересни са тези страхове, те на мен леко ми напомнят на кемтрейлс митологиите, но тук вече социолози трябва да питате защо се разпространяват такива теории и защо в България някои хора с огромна готовност вярват в тотални глупости. Масово е, за съжаление. В рамките на българската история не чак толкова отдавна, преди 21 години точно през този месец, на 5 юли 1999 г., в България стана точно това, което ще се случи буквално абсолютно същото, без един грам разлика, когато се въведе еврото вместо лева. А именно, че в България се замени старият лев с новия лев. При съотношение не 1,95583, а при съотношение 1000:1. Някой да е забелязал някоя цена да е останала 1000 пъти по-висока след промяната? Няма такава. Махат се нулите на всичко, включая на банкови сметки, включая на платежни нареждания, включая на фишове за заплата и включая на всички цени. Няма изключение в това отношение. Така че някой, ако си мисли, че заплатата му ще се брои в евро и цените ще останат в евро, идентични на тези, които са били в левове, просто някой много здраво го лъже. 

 - И все пак, с оглед настоящото състояние на България, има ли нещо, което трябва да ни притеснява?

 - Защо да ни притеснява? От 20 години България е най-бедната страна в Европа, с изключение на една-две години, в които Румъния беше малко по-бедна, но тези моменти никога не се забелязват. Това сравнение, колко сме бедни в сравнение с Европа, с Европейския съюз, е от една страна валидно, разбира се. От друга страна обаче, България много дълго време ще продължава едновременно да забогатява, което тя прави почти непрекъснато от вече близо четвърт век, макар и от време на време да има по някоя рецесия, сега пак сме в рецесия, и все ще бъде най-бедната страна в Европа. Като данни, които естествено широката публика няма нужда да следи, не ѝ е работа,  хубаво би било някой от време на време публично да ги споменава, преди 20, 22-23 години България беше най-бедната страна в Европа, да, но на 27%, грубо казано, от средния жизнен стандарт (б.р. индикаторът е покупателна способност) за Европейския съюз. Сега пак сме най-бедни, но на 53% от средния за ЕС, т.е. два пъти по-малко бедни, отколкото преди.

 - Посочете, моля, три позитива, които ще имаме благодарение на членството си в еврозоната?

 -  На първо място, всички сделкови разходи, свързани с плащания и преводи между България и страните членки на еврозоната ще станат още по-евтини. Нашите банки продължават, това им е много важно парче в бизнес стратегиите, да слагат огромни такси. Дори до Гърция да прати човек пари, продължава да е фрапантно скъпо. Но това ще престане, защото са близо до безплатното тези неща, когато си вътре в еврозоната. Колегите от Института за пазарна икономика бяха правили изчисления, които - да, не звучат огромно дори за българския мащаб, но няколкостотин милиона на година никак не е лошо. Това са ресурси, които ще може да се насочват към по-продуктивни неща, вместо по плащания по сделки, по самото осъществяване на сделки, не че нещо се създава. Не звучи като нещо голямо, но с натрупване във времето може да има сериозен ефект.

Второто, което е много по-важно в дългосрочен план, е, че ще намалее лихвеният спред на достъпа до ресурс на реалния сектор, т.е. производства и домакинства, между България и еврозоната. То сега са исторически ниски лихвите и на двете места, но спредът не е пренебрежимо малък. Нашите стопански деятели могат да заемат ресурс на 2, 3, 4% пункта повече, отколкото го заемат в еврозоната. Ние дори в рамките на еврозоната ще продължим да сме малко по-рисково място, но ще намалее този спред. Тоест, спрямо западните си конкуренти, грубо казано, българските производители ще имат малко по-малко изоставане от гледна точка на това как могат да си финансират производствата, разширенията и т.н. В дългосрочен план това означава по-бързо капиталообразуване, отколкото би било извън еврозоната, и оттам, доколкото капиталообразуването е една от ключовите променливи за общия икономически растеж, ще имаме малко по-бързо нарастване на жизнения стандарт. Аз навремето го изчислявах,  преди голямата криза още, а сега пейзажът отново е много различен. Моите изчисления тогава показаха, че за един 20-годишен хоризонт на плюсовете от едно членство спрямо сценарий на не членство, са някъде от сорта на 15-20% по-висок жизнен стандарт в 20-годишния хоризонт, ако сме в еврозоната, а не извън нея. Сега това е паднало, защото еврозоната стана по-скъпа отпреди, т.е. членството в нея стана малко по-скъпо, но и да не са 15-20%, 10% да са, пак не е малко. 

Третото, което бих споменал като важно, е психологическата нагласа спрямо България, която е ключово важна за притока на капитал насам, доколкото България продължава да е в битието си на страна, която не може вътрешно да генерира необходимия за настигащ стопански растеж капитал и няма как да настига без нетен приток на капитал отвън. Ако тази психология спрямо България се промени в достатъчна степен, промени се така, че на нея се гледа с друго око заради членството ѝ в еврозоната, тогава отново поради капиталообразуването членството в еврозоната ще доведе до малко по-бърз растеж и повишаване на стандарта на живот. Няма да стане незабавно. Дори т.нар. икономическа чудеса отнемат по няколко години. Докато икономическите срутвания отнемат по няколко седмици. 

 - Споменахте рецесията. Какво влияние може да има върху процеса на присъединяването ни към еврозоната тази криза, в която навлизаме?

 - Тази криза е изключително особена, поради което всякакви говорения въпроса - какво може да се очаква в резултат на нея, са чисто спекулативни. Нищо друго освен нечии фантазии. Ако някой се опитва да ви убеждава, че прави наука по въпроса просто не му вземайте твърденията насериозно. Невъзможно е в момента по достатъчно дисциплиниран академичен начин да се правят истински и сериозни прогнози, защото ситуацията е тотално уникална. Последният път, когато е имало нещо подобно по света, е т.нар. испански грип отпреди век. Само че той тогава е в съчетание с края на Първата световна война. Съвсем различна ситуация, революции навсякъде по света и пр. Сега имаме пак епидемия, слава Богу е много по-малко смъртоносна, но това най-вероятно се дължи на факта, че сме по-осъзнати за опасността, отколкото преди век.

 - Какви реформи трябва д се извършат у нас, за да сме по-готови за еврозоната, отколкото сме сега?

 - Доста ясно е посочено, и то в изключително сбита форма, в прессъобщението, публикувано от Европейската централна банка, което беше разделено от минути от прессъобщението за Хърватия. Там първо е казано, че и двете страни са направили вече достатъчно реформи (в шест области), за да се стигне изобщо дотук. Може би е случайно съвпадение, че и за двете страни се говори за шест области, четири от тях са идентични, но другите две не са едни и същи, в които са направени реформи вече и това се отбелязва от ЕЦБ. А очевидно и от останалите 20 страни членки на еврозоната и Дания, защото тя е единствената, която е в самия ERM II и нейното съгласие също се изисква. По-нататък се казва, че оттук нататък ще се гледат по-нататашните реформистки усилия в четири области за България и Хърватия, като те отново не са съвсем еднакви, три са идентични. Едното е рамката за пране на пари, тя винаги им е важна, рамката за несъстоятелността също. Има една голяма разлика между България и Хърватия, а и между България и всички останали. Аз погледнах всички прессъобщения, публикувани някога от ЕЦБ за страни, които влизат в ЕRM II. Визирам това, че за България има едно допълнително изречение, където изрично се казва, че България има ангажимент да продължи всеобхватните реформи в областта на съдебната система и борбата с корупцията. Нито една друга държава не е получила това изречение в своето прессъобщение. Т.нар. качествени критерии за членство в еврозоната, които присъстват в договорите, винаги са били налице, но досега никой не ги е повдигал, защото явно не са ставали на въпрос. Те са флуидно разписани в законодателството на Европейския съюз, във валидните правила, че страната трябва да е способна да демонстрира възможността си достойно да носи задълженията на членството. Общо взето това може да бъде интерпретирано всякак, но очевидно в случая на България се въвежда ясно съобщение, че тези качествени аспекти на средата ще бъдат гледани. Предполагам, че това е било условие някои от страните в еврозоната да се съгласят на това влизане в ERM 2, защото знаем България защо не може да влезе в Шенген, където абсолютно всички формални неща са изпълнени и Европейската комисия от десетилетие насам тръби навсякъде, че България е изпълнила всичко, което е било формално поискано от нея, но ние продължаваме да не сме в Шенген. Защото едни страни в Шенген са нервни, че няма да издържи нашата институционална система, т.е. ще бъде пробита и оттам ще стане пробив в целия Шенген. Лекото насмигване, загрижеността на ЕЦБ и партньорите в еврозоната, с това изречение за България, аз си го превеждам ''КТБ''. 

''КТБ'' е огромна дупка в българската финансова система, която зейна относително изненадващо преди 6 години. Четвъртата най-голяма банка в страната, като абсолютни суми най-големият фалит в историята на България изобщо, това бе нещо, което значително увеличи публичния дълг, за да бъде посрещната гаранцията по депозитите. С няколко, около 10% спрямо БВП се наложи да нарасне този публичен дълг, което е огромно. Знаем, че голяма част от проблема ''КТБ'' минаваше през съдебна система, особено в прокурорската част. Ние от Центъра за либерални стратегии две книги публикувахме по тази тема. Очевидно е, че без дупките в съдебната система и, разбира се, много други институционални пробиви в цяла България, явлението ''КТБ'' не можеше да се случи. И тези хора си казват: ''Чакайте сега, да не би България да ни цъфне с още по-големи суми след някоя година, защото пак е била пробита''. Пробиви, които вече ще трябва да ги поемат общите механизми за спасяване на еврозоната. Напълно легитимна загриженост е това, не мога да обвинявам никого, че е загрижен по този въпрос. За мен това е най-сериозната реформа, която предстои пред България, за да влезе в еврозоната.

Европейската централна банка вече няма вето, тя няма решаващ глас оттук насетне. Между другото, това не се знае.  Последното място, на което ЕЦБ може да спре една страна по пътя ѝ към еврозоната, това е ERM II. Когато една страна вече е в ERM II, ЕЦБ няма нито препоръка, нито глас. Може само да пише доклади. И както случаите с Естония и Словакия показаха, въпреки че на ЕЦБ хич не и се ще, решението се взема в Съвета на Европейския съюз. Когато това решение е положително, ЕЦБ просто трябва да го преглътне. Така че ЕЦБ вече не е решаващ глас, макар и със сигурност да продължава да има сериозно влияние върху процеса. Аз съм сигурен, че същите тези страни, които ни спират за  Шенген, ще бъдат много нервни и по въпроса за еврозоната. Докато те не бъдат убедени, че българската правораздавателна система в нейната пълнота с тази огромна структурна язва, която е мястото на прокуратурата и която става все по-очевидна с годините, въпреки че ние това го знаем от поне 20 години насам, докато това не бъде оправено, аз не виждам как ще се съгласят тези страни, които отново с основание са нервни, да влезем в еврозоната.

 - Колко дълъг престой предвиждате за България в тази своеобразна чакалня - ERM II?

 - Най-кратката възможност, доколкото има традиции вече как се разгръща процесът, е първи 01.01.2023 г. Това, ако всички върви нормално и България изпълнява числовите критерии, от които единственият засега, който може да е сериозно предизвикателство, е инфлационният. Бюджетният дефицит изглежда, че може да бъде владян, дори и в много тежка ситуация, каквато е моментната - с криза, с коронавирус и т.н. В никакъв случай той не изглежда неконтролируем, което е важното. Дългът ни в момента е много по-нисък от критерия, дългосрочните лихви също са много по-ниски от критерия и, разбира се, пребиваването две години в ERM II без напрежения на двата края на тунела на курса. Със сигурност няма никаква причина да очакваме, че следващите 2 години ще са нещо различно от предишните 22. 

В момента инфлационния критерий България не го изпълнява, макар и да вървим към изпълнението му. Той със сигурност е предизвикателство пред всички такива страни, с изключение може би на Малта и Кипър, защото те са осезаемо по-бедни от средното за еврозоната, поради което и ценовото им равнище е по-ниско. Българското и то стои някъде на около 52% от средноевропейското ценово равнище. В България горе-долу с 1.30 лв., 1.40 лв., си купуваме това, което в Европа си го купуват с 1 евро, т.е. т.нар. реален курс на лева към еврото е почти 1:1, защото тук цените са по-ниски, изразени в евро. Понеже обаче е така и понеже се интегрираме към точно тази икономическа зона, има естествени процеси, поради които има натиск, напрежение, бутане на тези цени, които са конвертируеми, т.е. на всички търгуеми неща и т.н. да се изравняват в общия пазар, защото там действат икономически закони, че за цените ще се използва арбитраж, който да започне да ги изравнява, ако има големи разлики. Съответно има заложена малко по-висока инфлация в тези страни, които са изначално по-бедни, но се интегрират към определена икономическа зона и трябва да настигат.   Но все пак това с инфлационния критерий за мен е управляемо от гледна точка на България. Смятам, че дори да не е веднага, в първия възможен момент, а именно когато се мери това, когато се гледа средногодишната инфлация през 2022 г., ако България поиска convergence report в началото на 2023 г., възможно е и да не го изпълним, но в някакво съвсем обозримо бъдеще, максимум в рамките на един 3-годишен период, ще се случи изпълнението му. 

Освен числовите и качествените критерии, има и една трета група - правни критерии. Има какво да пипа България по юридическата си рамка, специално в частта независимост на централна банка, т.е. БНБ. Формално звучат, но трябва да се променят. Един пример ви давам. Тримата членове на Управителния съвет на БНБ, които се назначават от президента, са външни лица, а не са служители на банката. Докато в рамката по паричен съюз на ЕС се изисква всички членове на управителното тяло на конкретната централна банка да бъдат нейни служители, защото това гарантира независимост. Ако си нечий друг служител и си там само като член, имаш и други зависимости. Логиката е горе-долу ясна. Ще трябва да се промени това в закона, т.е. тези хора ще трябва да напуснат други позиции и да останат в отношения само с БНБ, и да бъде одобрено от ЕЦБ, която да каже изпълнява ли СЕ юридическият критерий или не. Това винаги е част от конвергентните доклади. Хърватия и в момента изпълнява всичките от тази група критерии. 

Ключовият качествен критерий, способна ли е страната, която кандидатства, да носи с достойнство задължението и бремето, дори, на членството в еврозоната. Защото не са само удоволствия, песни и празници в еврозоната, има си и задължения, т.е. понякога се понасят и тежести. Там влиза вече този въпрос с оценката на партньорите, които вече са в еврозоната - дали на България в достатъчна степен може да се разчита, че няма да зейват големи дупки. Защото с растежа на българската икономика, не забравяйте, като фалира КТБ БВП-то на България нямаше и 40 млрд. евро, а сега вече надминава 60 млрд. евро. Колкото по-голяма става българската икономика, толкова по-големи ще стават и дупките от гледна точка на клетия европейски данъкоплатец. Ние сега сме сравнително малки и муха ги ухапала с някакви си 7 млрд. лв., буквално бълха ги ухапала в Европа, нищо няма да разберат, те с много по-големи суми си имат проблеми покрай Италия и всичко останало. Но както се удвояваме номинално като икономика веднъж горе-долу на десетилетие, в недалечно бъдеще, ако продължава да съществува институционалната слабост, която допуска подобни калпазански проекти като ''КТБ'' да се развиват в огромни мащаби, а тя продължава да съществува, толкова по-опасно ще бъде за другите членове на еврозоната. Защото в един момент може да се наложи доста здраво да се бръкнат, за да оправят някоя българска банкова бакия. Това е отново тази легитимна нервност и ние трябва да ги убеждаваме, че има вече достатъчни институционални гаранции в България, че подобно нещо няма да се случва. Разбира се, и рамката по несъстоятелността има отношение тук, както и бизнес средата като цяло с оглед отново поведението на определени части на българската съдебна система. Защото си спомняме, че окончателното рухване на КТБ стана след нахлуване на прокурори. 

 - Има ли държава, която чисто финансово се е влошила след приемането на еврото?

 - Гърция. Има такава опасност на теория, чисто академично, тя никога не може да бъде отписана. В конкретната практика на еврозоната го има т.нар. опортюнистично поведение от страна на дадени страни членки, което е за сметка на другите страни членки. Гърция със сигурност конституираше такъв случай, защото се натрупаха абсолютно неудържими нива на дълг, докато световният пазар възприемаше Гърция просто като една област в еврозоната, а не като отделна независима държава с нейните собствени дългови книжа. Нейните книжа ги издава Германия, което винаги е опасно да се приема. Един от най-големите проблеми на цялата история беше как хем да не фалира Гърция, хем да стане ясно, че като купуваш гръцки книжа това не са германски книжа. Много труден танц, не знам дали в крайна сметка беше успешен. Та, Гърция е определен пример за държава, която поради членството в еврозоната, защото то смъква цената на ресурс, който може да бъде заеман, както от частния сектор, така и от публичния сектор, и публичният сектор се е нагълтал до над козирката, защото му е евтино. Такава опасност има. Разхлабване на коланите, грубо казано, поради това, че вече си член, т.нар морална опасност теоретично съществува. А да не забравяме, че те имаха и една Олимпиада, която сериозно допринесе за натрупването на високите нива на дълг при тях. Но това, което стана с Гърция бе в много различна обстановка от тази, която сега вече имаме в еврозоната. Трябва да кажем, че сега след проблемите и с южната ни съседка, и с банковите фалити, случили се резултат на предишната световна криза от 2007-2009 г., пактът за стабилност и растеж беше променен, макроикономическите дисбаланси влязоха, а преди такова нещо нямаше. Сега имаме и Банковия съюз, който е още едно ниво на наблюдение на ранни сигнали за проблеми, т.е. много по-трудно е да си ''разпашиш колана'' днес, отколкото беше за Гърция преди 15 години. 

 - Вярно ли е, че с приемането на еврото България прави още една крачка по отношение на отдалечаването си от руското влияние? 

 - Отговорът ми ще е икономически. Благодарение на конкурентния достъп до капитали аз очаквам българската икономика номинално да расте сравнително по-бързо заради това, че е в еврозоната. Като в същото време очаквам това номинално нарастване на българската икономика да е по-голямо от руското, поради което способността на руски капитали да влизат в България и да влияят осезаемо, което вече би било по политическата линия на разсъждение, ще намалява в сравнение с други капитали, които влизат в България, а оттам и възможността да се влияе ще става по-малка.

 - Бихте ли искате да добавите нещо за финал на разговора ни?

 -  Едно нещо бих искал да добавя. Това пак е свързано с атавистичните страхове (тип 5G) за инфлацията. Много се говори, че като влезем в еврозоната, не знам си какво ще стане с инфлацията, дори се разказват конкретни истории. Имам мои познати, които са ми разказвали, че Италия като влезнала и с цената на бензина еди-какво си станало. Една бензиностанция си вдигнала цената и те това го разпростират върху цялата еврозона. Няма ефект на инфлация от влизане в еврозоната - никъде и никога. Няма случай, в който да има видимо средносрочно повдигане на инфлацията в съответната страна. Но това, което има на всички места, с изключение на Естония, която влезе точно по време на онази криза и това повлия на динамиката на нещата, във всички останали случаи това, което го има наистина, е, че имаме малък скок на цените. Това не е инфлация, това е еднократно увеличение на ценовото равнище. Ръстът на ценовото равнище го има основно заради закръгляне, основно поради това, че е човещинка и се закръгля винаги нагоре, за да плати малко повече потребителят. Но това закръгляне, което го има винаги, е един скок на цените в първите седмици след влизането на еврото, и съответно закръглянето, като говорим за нещо наистина съвсем минимално, шест месеца след това ефектът е изчезнал и нарастването на цените след това е по-бавно, отколкото ако този скок го няма. Шест месеца по-късно обикновено цените са точно там, където щяха да бъдат и да не е било прието еврото. Шест месеца поне паралелно има цени и в едната, и в другата валута. Хората могат да видят и съответно да накажат някой, който след изчезването на домашните цени си позволява да вдигне. Няма основание хората да се притесняват.