ФАКТИ.БГ

Тема на ФАКТИ: България по пътя към еврозоната - митове и факти (част 2)

България има нужда от един общ национален план за мерките, необходими за ефективното ни присъединяване към еврото

Публикувана: 12 Август, 2020 06:55
20 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 6110
Тема на ФАКТИ: България по пътя към еврозоната - митове и факти (част 2)
Снимка: БГНЕС/ЕРА
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 4.3 от 17 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Изминаха точно месец и два дни, откакто бе съобщена може би най-добрата новина за България в последното десетилетие. По пътя си към приемането на еврото, страната ни бе приета в чакалнята на еврозоната (ERM II). След като в края на изминалия месец, посредством разговора ни с икономиста Георги Ганев, от ФАКТИ Ви представихме икономическия аспект на този процес, днес ви представяме и този, който е по-скоро с правна насоченост. Това не би било възможно без добър събеседник, какъвто несъмнено е днешният ни - доц. д-р Христо Христев.

Доц. д-р Христо Христев е преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2009 година, доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета на Нанси, Франция.  Специализирал в различни области на правото на ЕС в Белгия, Германия, Великобритания, Канада. Гост-лектор в Университета на Нанси, Университета на Бордо и Университета на Страсбург, Франция.

Доц. д-р Христо Христев

Води лекционни курсове и семинарни занятия по въпроси на институционалното право на ЕС, защита на основните права в правния ред на ЕС и ЕКПЧ, правния режим на вътрешния пазар на ЕС, правна уредба на правосъдието и вътрешните работи в правото на ЕС. Тема на ФАКТИ: България по пътя към еврозоната - митове и факти (част 2)

- Доц. Христев, на първо място, от чисто гражданска гледна точка как оценявате приемането на България в ERM II?

- За мен лично, присъединяването ни към ERM II е безспорно положителен факт, тъй като то съответства на задълженията, които България има като държава членка на Европейския съюз. Едно от тях е да се присъедини към системата на еврото. Открита е финалната права на реда на присъединяване към единната парична единица на ЕС, обвързана именно с участието в този механизъм и с определени критерии, които трябва да бъдат запазени в период от 2 години след присъединяването към него (б.р. присъединяването към ERM II). Слава Богу, че най-накрая тази стъпка се случи, тъй като вие знаете, че ние се присъединихме към ЕС през 2007 г., т.е. преди повече от 13 години, но до настоящия етап всъщност не успявахме да пристъпим към тази заключителна фаза на интегрирането си в ядрото на европейската интеграция.

- Сега към нещо, което касае експертизата Ви на човек, който познава отлично европейското право. Може ли България да стане член на еврозоната без да е част от Шенген?

- Юридически няма пряка обвързаност между участието в системата на еврото и участието в Шенгенската система. Критериите за участие в системата на еврото са установени в чл. 140 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), респективно в протокол 13 към Договора от Лисабон. Те са свързани с определени елементи на финансова стабилност, бюджетна стабилност, публичен дълг, съотношение на публичния дълг, който съществува в една държава членка, спрямо нейния брутен вътрешен продукт. От друга страна, участието в Шенгенската система, което също е задължение на България като държава членка на ЕС, е обвързано с други критерии. Т.е. за пряка правна връзка между присъединяването към тези две завършващи, най-високи степени на интеграция в Европейския съюз, ние не можем да говорим. Но мисля, че определено значение и зависимост между това как се развива проблематиката на функционирането на правовата държава в България, как работят органите на правосъдието, правоохранителните органи, в по-широк план казано системата на правосъдие и вътрешни работи, от една страна, и от друга страна присъединяване към системата на еврото, не може да няма. Това е така, тъй като извън всякакво съмнение основният проблем, който неминуемо се очертава и в чисто вътрешен план, в контекста на протестите, които продължават вече повече от месец, и в полето на членството ни в Европейския съюз, са тежките слабости, за да не кажа кризата във функционирането на правовата държава в България. Няма как в перспектива да се смята, че ще бъде завършена процедурата на присъединяване към еврото, без тези проблеми да бъдат решени. Защото в крайна сметка сливането на финансовите интереси и финансовата система на България с останалите държави членки на ЕС, предполага в нашите партньори да има достатъчна увереност, че общото европейско законодателство в материята на банките и финансовите отношения се прилага ефективно и у нас. 

- Самият прием е еврозоната, той става посредством вземане на колективно решение в рамките на Съвета на Европейския съюз. С квалифицирано мнозинство ли става това, или трябва всички страни да са ''за''? 

- Редът за присъединяване е ясно даден в ДФЕС. Той включва няколко елемента оттук нататък, след като сме присъединили вече към ERM II. В период от две години трябва да бъдат постигнати определени показатели спрямо критериите за присъединяване, закрепени в чл. 140 ДФЕС. Тези критерии са свързани с равнището на инфлация (като именно това е показателят, с който ние имаме проблем към момента), с бюджетния дефицит спрямо БВП, който не трябва да надхвърля 3%, и с публичния дълг, който държавата има. Той също не трябва да надхвърля определен дял спрямо БВП - 60%. Оттам нататък, необходимо е поддържането на стабилен обменен курс, което предвид валутния борд, при нас не представлява проблем, и накрая е т.нар. критерий за трайност на конвергенцията, свързан със съотношението на основния лихвен процент в държавата с лихвения процент в трите държави с най-добри показатели в еврозоната. Ако ние в рамките на този двугодишен период запазим такова равнище на икономическо развитие и финансови показатели, отговарящи на тези критерии, Европейската комисия е оправомощена да предложи на Съвета присъединяването на държавата ни към единната парична единица, т.е. окончателно завършване на този процес. Като, ако ЕК отправи такова предложение, след като се вземат становищата на Европейския парламент и Европейския съвет, които юридически не са обвързващи, но, разбира се, имат своето значение, окончателното решение за присъединяване принадлежи на Съвета на Европейския съюз, както вие казахте. За да бъде то прието е необходимо единодушие между действащите държави членки на еврозоната. Липсата на съгласие на една от тях, която и да е тя, препятства възможността за окончателно присъединяване към системата на еврото. 

- Освен това, България се ангажира с реформи в съдебната система, в борбата с корупцията и организираната престъпност, предвид тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система, се казва в прессъобщението на ЕЦБ, касаещо приема ни в ERM II. Икономистът Георги Ганев, с когото разговарях наскоро по темата, заяви, че това допълнително изречение е абсолютен прецедент. Вашият коментар?

- Връщайки се на това, което малко по-рано казах, въпреки че юридически няма обвързване на присъединяването към Шенгенската системата и присъединяването към еврозоната, и имайки предвид, че присъединяването към Шенгенската система всъщност се препятства от точно тези проблеми, подозирам, че от определени държави членки, които са чувствителни и към присъединяването ни към Шенгенската система, е имало искания в тази посока и предполагам, че от подобни искания и заострено внимание идва този елемент на изявлението на ЕЦБ. Според мен не трябва да има никакви илюзии, че успешното завършване на присъединяването ни към еврозоната, няма да зависи единствено от покриването на, да ги наречем, финансово-техническите критерии. Накрая е необходимо единодушие от всички държави. Например, ако Нидерландия не е съгласна, няма как България да се присъедини. Подчертавам, че Нидерландия е просто пример, може да е Франция, може и да е някоя от другите държави. Струва ми се, че толерансът от време, в който ние можехме да залъгваме нашите европейските партньори, че с едни или други промени в законодателството, решаваме проблемите, които имаме, приключи. Особено по отношение на споделяне на финансовия си суверенитет тези държави няма да направят компромис. 

- В тясно български контекст, какви реформи са необходими в съдебната ни система, за да убедим партньорите ни в своята надеждност?

- Това е доста труден въпрос. Ако говорим за проблемите във функционирането на правовата държава в България, решаването на тези проблеми не опира единствено и само до това как функционира системата на правосъдие, но и как функционират други правоохранителни органи, които имат ключово значение за това в България евентуално да съществува пълноценна правова държава - МВР, прокуратура, специални правоохранителни органи като ДАНС, КПКОНПИ.

Според мен е необходим комплекс от мерки, който е трудно да бъде изчерпан в рамките на този разговор. Мисля, че със сигурност едно от нещата, от които трябва да се започне, е много сериозно преосмисляне на модела на разследване и обвинение, който ние имаме в момента, тъй като той очевидно не позволява правоохранителните органи и прокуратурата да изпълнят конституционно и законово определената им мисия. Те не успяват да постигнат решаващи резултати за преодоляване на проблемите, свързани с корупцията и организираната престъпност. Нещо повече, за съжаление ние сме свидетели напоследък на редица факти, които се изнасят в публичното пространство, говорещи, за съжаление, че вероятно правоохранителните органи и прокуратурата в много висока степен са пробити от точно тези проблеми, срещу които те трябва да работят. Така че, говорейки за това откъде трябва да започне оздравяването на правовата държава в България, според мен на първо място то трябва да започне от едно цялостно преосмисляне на уредбата на разследването и обвинението в България. Не става въпрос само за това кой ще е главен прокурор, а става въпрос за това, как е организирана прокуратурата, какви правомощия тя има по отношение на разкриването и провеждането на досъдебната фаза на наказателното производство, как да се гарантира, че пълното, ефективно и равно прилагане на наказателния закон няма да зависи от волята на един или друг отделен човек, който и да е той. Държа да подчертая, че тук въпросът не опира до личности, а до модел. 

Оттам нататък, било заради задълбочаването и разрастването на корупционния феномен, било заради липсата на ефективно противодействие спрямо него, било заради определени слабости в общата уредба на съдебната система, на мен ми се струва все повече, че ние имаме един явен проблем с гарантирането на ефективната независимост на съдилищата, която е от определящо значение в изпълнението на тяхната конституционно определена мисия да правораздават. Тук стои въпросът, дали в сегашната си уредба, такава каквато е в Конституцията и Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет може ефективно да изпълнява мисията си да гарантира нормалното функциониране на правораздавателната система при зачитане на основните изисквания за независимост на съдилищата, или респективно той става проводник на зависимост, фактор, който ерозира независимостта на съдилищата. За мен не са лишени от основание упреците, които се отправят в това отношение, включително към сегашния състав на Висшия съдебен съвет. 

Стои и въпросът как в рамките на отделните съдилища да се предотврати възможността административните ръководители на съдилищата да получават фактически ролята на едни началници на останалите съдии. Началници, които чрез подредбата на съставите и разпределянето на делата между съставите, получават една много висока степен на контрол върху изхода от споровете, които се решават в съдилищата. Това е един въпрос, за който не се говори много, но ако се направи едно по-дълбинно изследване на определени съдилища в България, особено на такива, които гледат спорове с много висок материален интерес, всъщност ще се констатира, че има някои доста странни практики около формирането на състави и разпределянето на делата между тези състави. 

Стои и въпросът - кой ще пази пазачите. Имаше една конституционна реформа, втора конституционна реформа…Те възлагаха някакви отговорности на Инспектората на съдебната власт. или сега Инспекторат към Висшия съдебен съвет, но моето лично мнение е, че в настоящия етап, за съжаление, не можем да приемем, че това, което виждаме като функциониране на този орган е удовлетворяващо за целите и очакванията, с които той беше създаден. 

В заключение по този въпрос бих казал, че със сигурност не става въпрос просто за това да пипнем и променим съотношение на квоти в някакъв орган, или да направим поредната козметична законодателна промяна, която да отчетем пред някакви европейски експерти. От влизането в сила на Конституцията ни през 1991 г. до настоящия момент се натрупа достатъчно продължителен период от време, достатъчна практика, която ясно показва, че има дефицити в уредбата и на съдебната власт, и в по-широк план на сектора на правосъдие и вътрешни работи. От тези дефицити до голяма степен мисля, че идва и невъзможността ние 13 години след присъединяването си към Европейския съюз да преодолеем онези резерви, да махнем онези запетаи, с които бяхме допуснати да се присъединим към ЕС в резултат на политически компромис, въпреки че беше ясно, че България не е достигнала необходимата степен на развитие като правова държава, че имаме проблеми с ефективното функциониране на правосъдието и системата на вътрешни работи. Нещо повече, за съжаление мисля, че ние понастоящем сме в положение доста по-незавидно, отколкото към момента на присъединяването ни към ЕС. Имаме много по-голям мащаб и дълбочина на тези проблеми днес, отколкото през 2007 г. Надявам се, че ще бъдат осъществени достатъчно категорични, радикални реформи в необходимото време, за да можем да завършим успешно присъединяването си към системата на еврото, за която очевидно решаването на тези проблеми също ще е от значение.

- Според Вас колко време ще продължи престоят ни в своеобразната чакалня на еврозоната?

- Трудно ми е да кажа, може да бъде най-кратко две години. Т.е. теоретично ние можем да се присъединим най-рано след 10.07.2022 г. Но аз се съмнявам, че това ще стане, особено предвид на този компонент на проблематиката, който коментирахме. Жизнено важно е функционирането на една ефикасна, на една пълноценна правова държава с достатъчно добре работещи правораздавателни и правоохранителни органи, които противодействат резултатно на нарушенията на установения правен ред, включително в банковата, в по-широк план и във финансовата система. До удовлетворяването на необходимостта да бъдат преодолени тези проблеми, до решаването на тези проблеми, аз не мисля, че е реалистично да се очаква окончателното ни присъединяване към системата на еврото да стане в най-краткия възможен срок. Не искам да бъда лош пророк, но ми е трудно да видя как това ще се случи до 10.07.2022 г. 

Освен всичко друго, аз за съжаление смятам, че поне в настоящата политическа конфигурация, няма реална воля за приемането на необходимите мерки за преодоляване на проблемите във функционирането на правовата държава и гарантиране на реално върховенство на правото в България. Няма я необходимата воля, защото очевидно ключови фактори на политическия живот, държавното управление и икономическия живот в България, са изначално свързани с тези проблеми, те живеят и се хранят чрез тях. Очевидно е, че има съпротива, явна, неявна, по най-различни фронтове, пред приемането на тези мерки. Един от въпросите, които много ясно трябва да стои оттук нататък, в контекста на перспективата на следващите парламентарни избори, когато и да са те, е да се пита всеки кандидат и формация, какви са конкретните ангажименти, които ще бъдат поети по отношение на преодоляването на кризата на правовата държава, в която очевидно вече се намира нашата страна. От това зависи цялостното ни развитие като държава член на Европейския съюз, а не просто присъединяването ни към еврото. 

- Нещо, което искате да добавите за финал на този разговор?

- Това, което мога да кажа в заключение, според мен, както в контекста на изборите, така и в контекста на по-нататъшното развитие на страната, най-логичното нещо е и основните политически сили, и основните държавни институции, от една страна това, което ще представлява правителството ни след изборите, независимо дали ще са редовни или предсрочни, а от друга страна и президентът на републиката, да очертаят ясно един общ национален план за мерките, необходими за ефективното ни присъединяване към еврото и за завършване на процеса на присъединяването ни към Шенгенската система. Присъединяването към тези две области на диференцирана интеграция, ще означава, че България се включва напълно и окончателно в ядрото на Европейския съюз, с всички произтичащи от това положителни перспективи за развитието ни занапред. Това е въпрос от стратегическо значение за развитието на страната и ние трябва да имаме способността отвъд политическото злободневие, отвъд отношенията между една или друга политическа партия, отвъд напрежението между различни лица, които имат едни или други длъжности в държавата, да проявим отговорност към бъдещето ни и да продължим този стратегически път, по който тръгнахме в началото на демократичните промени, да не допускаме да пропилеем възможностите, които се създадоха за страната ни с присъединяването към ЕС.

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 4.3 от 17 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Бг Потърпевш
1 Отговор
Бяхме при турците - гаври, изоставане по развитие от човешката раса, като тях. Бяхме при руснаците - прогресивен възход, но с цената на масови заселници, довели до заличаването на всичко българско и почти всички Българи. При американците сме - всичко лошо от първите две общности, взети заедно ни наложиха. Сега наследниците ни, ще си патят от Западна Европа и компания. Само аз ли виждам, че сме добре, когато всички тия ги няма тук? Само аз ли осъзнавам, че когато мяма чужденци, заселници, малцинства в България, всичко е нормално и се живее лесно, нормално. Вкарването на чужди народи по наши земи, няма нищо общо със обмяна на знание и развитие. Точно те са проблема на България. От тях идва всичко лошо тук.

Коментиран от #20


Оценка:
-15 +40

бл.134 в Зап. парк
2 Отговор
След 1000 години и при 10000 лева 1 евро.
3000 евро кв.м. в Люлин .

Оценка:
-9 +7

Бурканбанк
3 Отговор
Чудесно! Италия и Испания са в практически фалит и до няколко години еврото ще се срине обаче ние тепърва ще го приемаме. Както винаги ще теглим заради глупостта си.

Оценка:
-13 +42

СКОРПИОН
4 Отговор
герб ще ни закопаят народа ни повечето едва оцеляват

Оценка:
-7 +36

Псевдоним
5 Отговор
Еврозоната е схема на Понци!

Оценка:
-8 +17

Перо
6 Отговор
Не ме интересува еврозоната и мутренските уйдурми за ЕС. Интересува ме кога тиквата и Гешев ще подават оставка. Това е актуалния въпрос!

Оценка:
-10 +39

продажници сте
7 Отговор
как може да напишете че най-доброто нещо за българия било еврото??? не ви ли е срам това е едно от най-лошите неща които могат да ни се случат най-доброто би било ако америка изчезне от картата и евросъюза се разпадне тогава наистина ще настъпят хубави години за нас!!!

Коментиран от #15, #17


Оценка:
-15 +36

k1 profesional
8 Отговор
Кандидатстването за приемане в еврозоната на сегашният и етап е най- голямата глупост , която можеха да сътворят управляващите.
Аргументи - голяма част от държавите в зоната са в технически фалит( Гърция , Италия , Испания , Франция и др.) , за това в зоната търсят свеж ресурс и на тази база са поканени България , Хърватска. Еврото , като валута няма обезпечение ( ако не бром стокова наличност , която в тази криза я няма).
Ние предоставяме - обезпечения , налични ( по задължение за борда) и свеж финансов ресурс. Националната валута ( обезпечена) е гаранция за развитие на икономиката ни .
Е кое е тогава положителното от влизане в еврозоната.

Коментиран от #11


Оценка:
-7 +28

OldSurehand
9 Отговор
Според мен, като юрист, прекалено надценява проблема. Да, сигурно е важно, но ще ни приемат и с тази правораздавателна система. Техните не са по-добри от нашата, и при тях си има същите проблеми. Сякаш италианската мафия не съществува и подкупни съдии няма и в Италия и в Испания? Или пък техните прокуратури действат по-добре, след като не могат да хванат как перат пари на остров Ман примерно?
А и нашата реформа е лесна, само че трябва да има съгласие. Примерно да приемат принципа на правния прецедент и подобно на ГПК да приемат три отделни кодекса как се действа в следствие, прокуратура и полиция - със съответни срокове за реакция и правни последици, включително уволнение на прокурори ако не спазват тези кодекси. Така системите им ще зависят от закона, а не от личността която ги управлява - главен прокурор или шеф на административен съд...

Оценка:
-3 +11

Бегето е външен кенеф на европата😂😂
10 Отговор
Кои иска да се спаси да емигрира

Коментиран от #13


Оценка:
-11 +7

WTF
11 Отговор

До коментар #8 от "k1 profesional":


Гърция и Франция в технически фалит? Я помисли пак. Търси се свеж ресурс от България с 60.7B EUR БВП за 2019? Я помисли пак. Еврозоната определено ще е патерица за традиционно ниският ни стандарт (най-ниският в ЕС) и определено, ще е коректив за иначе цялостната корупционна среда.

Коментиран от #12


Оценка:
-7 +17

k1 profesional
12 Отговор

До коментар #11 от "WTF":


Тука място за мислене няма. Има числа и методи на анализ , които не лъжат и не предполагат допълнителни разсъждения, освен , как да се излезе от ситуацията.

Оценка:
-5 +7

Бурканбанк
13 Отговор

До коментар #10 от "Бегето е външен кенеф на европата😂😂":


Ако държавата не тръгне към оправяне в близките месеци само това ще остане като вариант, да.

Оценка:
-1 +1

призив
14 Отговор
референдум против еврото

Оценка:
-6 +5

ИМПЕРИАЛИСТ
15 Отговор

До коментар #7 от "продажници сте":


Братушка, не бъди толкова злобен. Заради теб няма да въвеждаме Еврото, защото аз съм милозлив човек и не искам да ми тежиш на съвеста, ако се гътнеш от дамла.

Оценка:
-2 +3

Сесесере
16 Отговор
Определено приемането на еврото ще е много лош сигнал за братушките и членството ни в Евразииският съюз! Ние братята русофили искаме рубли, а не евро! Искаме москвичи и зазки искаме и да сме равни! Венсеремос!

Оценка:
-5 +4

СТАЛИН
17 Отговор

До коментар #7 от "продажници сте":


Много смотан коментар....!?

Оценка:
-0 +1

Послушен
18 Отговор
Нищо не прочетох,само му видях физиономията на "доцента".

Оценка:
-2 +1

Мемфис
19 Отговор
Двете най- хубави неща, случили се на България последните 75 г. са приемането ни в НАТО и ЕС!
Дано по- скоро влезем и в еврозоната, така ще бъде прекъсната връзката на мафията- бивши комунисти и мутри с ограбване и фалиране на банките.

Оценка:
-3 +3

Гост
20 Отговор

До коментар #1 от "Бг Потърпевш":


Господине Русия сигурно ще ви приеме да се заселите там и да живеете по руски.

Оценка:
-0 +2

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.


Ловци на бисери
Бойко Борисов
Премиерът Бойко Борисов с коментар за визитата си в Турция
Не завиждам на Ердоган за двореца, в Банкя си ми е добре"

Още бисери
ТОП 5