Николай Аргиров: България е най-дясната държава в ЕС и има нужда от лява политика

Николай Аргиров е един от най-популярните политически икономисти в Пловдив. По професия е маркетинг експерт. Дейността му е свързана с анализ на външните пазари и разработване на маркетингови стратегии. Критик на правителствата на ГЕРБ и активен участник в протестите срещу действията на властта, които не одобрява. Предлагаме ви интервю с Николай Аргиров за ФАКТИ, което той даде пред Сребрина Гаджева.

- Близо 14 години България е член на ЕС, но защо доходите на българите изостават толкова много от следващата най-бедна държава?

- България участва в общия европейски пазар, но това не осигурява бърз растеж от 2009 г. насам. Причината за това е, че икономическата система в България е най-дясната от тези на всички страни-членки в ЕС. Нивата на социални и икономически неравенства в България са най-големи. Индексът Джини, който ги измерва показва, че страната ни изпреварва с 5 пункта Литва, която е следващата страна с най-големи неравенства и съответно най-ниски доходи.

- Какви са разликите в политиките между по-левите и по-десните страни в ЕС?

- Основните разлики са в икономическата стратегия. Това се изразява в данъчните и социалните политики. В развитите европейски държави се прилагат прогресивни данъци върху личните доходи. Това означава, че хората с високи доходи плащат по-високи данъчни ставки, съответно по-голям процент от дохода си. Държавата взима много повече от богатите, отколкото от бедните. Други данъци са косвените. ДДС е основният такъв в България. Тук плащаме 20% ДДС върху стойността, както на лимузините, така и на киселото мляко. В развитите държави ДДС за стоките от първа необходимост е много по-нисък. Разликите в социалната политика включват много по-големи помощи за отглеждане на деца от работещи родители, привилегии за пенсионерите, както и цялостна социална политика, която се изчислява на база нуждите на гражданите.

- Това не прави ли европейците по-лениви и неамбициозни?

- Амбицията се ражда от възможностите. Ако не виждаш реален шанс да изкарваш пари, амбицията закърнява. Факт е, че гражданите на по-развитите държави по-трудно се убеждават да извършват физически труд, но това е само едната страна на монетата. Когато се насочват средства от богати към бедни, това не са пари, които изчезват. Бедните харчат парите си по-бързо от богатите, затова, когато тези средства се харчат от едни, те се превръщат в приход за други. Това ускорява движението на пари в икономиката и се е доказало като по-успешна политика. Освен това бедността е явление, което се самовъзпроизвежда. Със средствата, които се насочват към по-бедните европейци, се създават възможности за образование и развитие. Може да не се случи с всички бенефициенти, но в крайна сметка те получават реален шанс да излязат от положението, в което се намират. Някои от тях го правят. Ако не получават никакъв шанс, тогава не се създават и амбиции.

- Разликата в данъчната и социалната политики ли е единствената между България и развитите държави в ЕС?

- Това е основната разлика, от която произлизат останалите. Иначе има и други политики. Много от големите предприятия в Европа са с държавно участие. Така са почти всички автомобилни производители. Държавните предприятия като транспортните, съобщителните и комуналните също са много добре обгрижени и управлявани. Отделно профсъюзите имат много голяма сила в отстояването правата на работниците. Смятам, че най-същественият резултат от държавната намеса е осъзнатото гражданско общество. Гражданите на развитите европейски държави усещат сила в единството си. Това е смисълът на съществуването на държавата. През последната година и половина, обаче се наблюдават някои промени в тази насока, произлезли от пандемията. Надявам се обществата да издържат на този натиск, но предстои да разберем.

- Защо хората там са единни?

- Те усещат силата на институциите, защото те им помагат за всеобщ просперитет. Тук имаме една много по-либерална държава, която е вдигнала ръце от стопанския живот. Точно най-малката намеса на нашата държава я определя като най-дясната в Европейския съюз.

- Ще дадете ли пример с „по-дясна“държава от България?

- Сомалия, тази държава е икономически по-либерална.

Кой е Николай Аргиров, може да видите ТУК

Бел.ред.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.