Петър Бояджиев за ФАКТИ: Ще преминем през национална катастрофа заради управлението на Борисов

Въпреки негативната реалност в България, обусловена от ред обективни и субективни причини, политическата игра и у нас продължава да е все така интересна за вълнуващите се от нея.

На сцената имаме нов политически продукт - "Продължаваме промяната", почти реанимиран "политически мъртвец" - ГЕРБ, радикализираща се ДПС и безпомощна демократична общност. И не само, разбира се. Това е открояващото се.

За тези особености на българския политически терен, както и по още други важни въпроси, от ФАКТИ разговаряхме с политическия емигрант Петър Бояджиев, който от години живее във Франция.

Пeтър Бoяджиeв e рoдeн нa 3 юли 1941 г. в Шумeн в ceмeйcтвo нa чинoвник. Зaвършвa гимнaзия в рoдния cи грaд. Cлeд кaзaрмaтa e приeт дa учи мaтeмaтикa в Coфийcкия унивeрcитeт. В нaвeчeриeтo нa ІХ кoнгрec нa БКП прeз 1966 г. зaeднo cъc cвoя приятeл Aлфрeд (Фрeди) Фocкoлo рaзпрocтрaнявaт пoзив c иcкaния зa излизaнe oт Вaршaвcкия дoгoвoр, зa cвoбoдa нa cдружeниятa и мнoгoпaртийнocт. Държaвнa cигурнocт гo пocтaвя пoд нaблюдeниe и гo зaдържaт нa 15 aвгуcт 1968 г. – мeceц прeди нaхлувaнeтo нa вoйcкитe нa Вaршaвcкия дoгoвoр в Чeхocлoвaкия.

Прeдлaгaт му дa cътрудничи нa cпeцcлужбитe, кaтo зaминe във Фрaнция и прoникнe в eмигрaнтcкитe cрeди. Зaрaди oткaзa e ocъдeн нa 12 гoдини зaтвoр при cтрoг рeжим. Рaзбирaйки тoвa, мaйкa му изрaзявa нeгoдувaниeтo cи и e зaтвoрeнa в пcихиaтричнa клиникa, къдeтo някoлкo мeceцa пo-къcнo cлaгa крaй нa живoтa cи. Бoяджиeв e изпрaтeн в пoлитичecкия oтряд нa Cтaрoзaгoрcкия зaтвoр, къдeтo cлeдвaт пoрeдицa oт oпити дa бъдe вeрбувaн зa aгeнт нa ДC и изпитвa нa гърбa cи цялaтa гaмa oт физичecки и пcихичecки мeтoди зa нaтиcк нa рeпрecивнaтa мaшинa. Ocвoбoдeн e cлeд изтичaнe нa нaкaзaниeтo нa 3 мaй 1978 г. Принудeн e дa изкaрвa прeхрaнaтa cи кaтo oбщ рaбoтник и дървoдeлeц. Oт някoлкo дeceтилeтия тoй живee прeдимнo във Фрaнция.

- Г-н Бояджиев, от последния ни разговор насам - през август, в каква посока виждате и усещате да се развива българската политическа реалност?

- Отговорът кратко може да се даде с парадоксалното разнопосочна. От една страна развитието на страната е дошло до критичната точка, от която по-нататък е невъзможно да се продължи без кардинални промени в начина на управление на процесите. От друга страна поради огромното изоставане в политическото мислене в управляващия елит, е очевиден дефицитът на политически потенциал, който да е на нивото на нуждите. И това го виждаме всеки ден. На това се дължи и фрагментираността на предните два парламента и очевидно на бъдещия. Моето виждане от близо две години е, че България, в резултат на 12 годишното управление на Бойко Борисов, ще мине през национална катастрофа преди да започне да излиза от нея към нормалното европейско развитие. Това според мен е неизбежно, не защото го искам, а защото такива са законите, при които живее обществото. Вие знаете, че в началото на 90-те години бяхме в подобно положение. Комунизмът не можеше да продължи да съществува в онзи си вид, но от друга страна нямахме политическата зрялост да знаем как и какво. Знаехме какво искахме, ама нито знаехме как да го постигнем, нито можехме. Така се стигна и до онова дъно от 1996-1997 година и с помощта на външни сили започнахме да се поизкачваме. За тогавашния момент от гледна точка на геополитическата среда, що-годе успяхме да реагираме адекватно. Да но светът никога не се е спрял на едно място. Той е в постоянна динамика. И днес пак сме с десетки години назад и неадекватни на геополитическата среда, в която всяка държава живее. Така че пак ще се мине през криза близка до национална катастрофа, но, разбира се, в различна форма от тази преди 30 години. Изхождайки от опита ми и от привилегията да не участвам активно в процесите, така виждам нещата.

- На сцената има нов политически продукт - партията на Кирил Петков и Асен Василев, които зная, че харесвахте като министри в първото служебно правителство на Стефан Янев. Как ги виждате днес обаче, като лидери на "Продължаваме промяната"?

- Виждам ги като най-доброто в момента на политическата сергия. Това не значи, че е напълно адекватно на необходимостта, но това имаме. Във всеки случай, опитът ме е научил, че е по-добре да плащаме за грешките поради недостатъчна опитност, по пътя на придобиването на опитност, отколкото да очакваме, че порочната канализирана опитност ще се поправи. Така са ме учили в бизнеса. Много по-опитни от мен са ми казвали: "Петре, една фирма започне ли да затъва поради лоши практики и навици в нея, най-доброто решение е затварянето ѝ и започването на чисто наново". Така че и сега решението е подмяна на управленския елит със съзнанието, че и тук ще преживеем грешките на растежа, но е по-добре от наивността да вярваме, че старият елит ще се промени в посока на нуждата. Основната ни надежда е тази подмяна на управленският екип, чиято база е "Продължаваме промяната". Самият факт, че Кирил Петков е минал през "Да, България", но там средата не се е оказала благоприятна за развитието му, е доста показателен. И тук не говоря за нечия персонална отговорност. Надявам се да бъда правилно разбран. Става дума за средата. Тя се определя и от симпатизантите, и от всички, които участвуват в този партиен процес. Решаващият фактор е успешната или неуспешната селекция, която са направили Кирил и Асен при подбора за листите. Това предстои да видим. Аз допускам, че те ще имат най-голямата парламентарна група и от нейното качество и организираност ще зависи много.

- До какви размишления и изводи Ви води това, че нито от тях се чува, нито в описаните им приоритети се вижда политическата лустрация, а за съдебната реформа се говори твърде общо?

- Да, на една част от нас ни се иска да чуваме повече по тези две теми, но според мен те искат да привлекат по-широк кръг избиратели и това е причината да се въздържат по някои теми. Впрочем, по съдебната реформа те повтарят постоянно, че без пълна промяна в прокуратурата всичко, за което говорят, е невъзможно. Те при всяка среща казват, че всичко, за което говорят, не е осъществимо без промяна в прокуратурата. И казват всеки път "спиране на кражбите, но и съдебно наказание на нарушителите". Аз мисля, че те водят кaмпанията си според това, което знаем като психология на масите. Тоест, няколко ясни, кратки и точно подбрани, широко достъпни послания и постоянното им повтаряне. Така кампания води при предишните избори Слави. Разбира се, под друга форма, но той получи резултатите, които видяхме. Предизборна кампания по принцип не се води в обяснителен режим. Имаш няколко гвоздея, държиш чука в ръка и ги набиваш постоянно в главите на аудиторията. Някой ще каже, че това е популизъм, но става въпрос за вдъхване на доверие у колкото се може по-голяма група хора. Такива са законите на обществото, не съм ги създал аз.

- Някои скептици дори твърдят, че партията на Кирил Петков и Асен Василев е поредният и очертаващ се най-успешен проект на българското задкулисие, дирижирано от Кремъл. С оглед на това, че в България сме виждали какво ли не и гражданите са лъгани многократно - вече над 70 години, възможно ли е тези догадки да се окажат истина?

- Тук съм категоричен. Хората, които вярват в тази трактовка, са като онези по времето на комунизма, които вярваха, че той е вечен, като онези, които не познават геополитическата среда, в която живее България, нито пък са оценили точно случилото се в България след 1989 година. Не са и разбрали защо се е случило. Тук има и хора, повече от нашата по-стара генерация, напълно травмирани от живота си по времето на комунизма. Хора, които никога не са приемали комунизма, но и никога не са имали някакви реални съпротивителни сили. Това са духовните жертви на комунизма, които през 90-те години никак не бяха малко. За разлика от 90-те години, мисля, че сега тази категория е много по-малобройна от тогава, когато успешно я употребиха.

- При "Демократична България" се забелязва отстъпление - и заради вътрешни проблеми, които имат в партиите, съставляващи коалицията, и може би и заради възхода на "Продължаваме промяната". Считате ли, че ДБ постигнаха своя максимум на предишните си избори - като резултат, съдейки и по това, че правят абсолютно същата кампания, с която едва ли ще привлекат нови избиратели, а вече и губят такива?

- Да, мисля, че без сериозно преосмисляне на стратегията си ДБ постигна своя максимален предел. Не казвам, че не е възможно да прескочи този таван, но в тези избори те влезнаха със старата си стратегия и таванът си е реален. Ако след изборите не потърсят обяснение във външни фактори, а се ориентират към важни промени в подхода и стратегията си, разбира се, че проектът им може да се развива. Ако потърсят вината в другите, защото те са добрите, а другите лошите, ще стагнират. Аз на няколко пъти писах, че на тези трети избори беше необходимо да преосмислят формата, с който се явяват на изборите. Те в последния момент предложиха общи листи с ПП. Очевидно това го направиха не по убеждение, а почувствали се заплашени. Искам да кажа, че нямат виждане как да се отворят. Не твърдя, че не го искат, но това само с желание не става. След желанието трябва да последва и нещо друго. Ние се познаваме. Още 2018 година, тогава бях в България, се опитах да им помогна да влезнат в мюсюлманската общност, която се бори с Доган. Нямаха виждане. Проявиха обикновено тесногръдие.

- В същото време поради паузата от изпълнителната власт при ГЕРБ се наблюдава известно възстановяване, а социолозите го раздуват доста отвъд реалността. Как си обяснявате това, че има едни около половин милион български граждани, които продължават да се уповават на тази партия, която нанесе много и ужасни щети на държавата ни?

- Да, около 600 000 човека. Обяснението не е трудно. Вие виждате размерът на корупцията развила се през последните 12 години в страната. Всичките тези милиарди не са отишли само в чекмеджето на Борисов или Пеевски. Спирането на течовете, както се изразява Асен Василев, засяга финансовите интереси на много хора. Както навремето, през 1989 година милиони българи бяха пригодили всекидневието си към съществуващите правила и условия и изведнъж пред тях се появи неясното бъдеще. Появи се въпросът как ще живеят утре и се вкопчиха за БСП. Сега е подобно за хиляди, които знаят, че доходите им в утрешния де няма да бъдат същите. Да погледнем само към държавната и общинската администрация...

Мисля, че стратегията на "Продължаваме промяната" е правилна. Те казват: "Установихме, че в министерствата корупцията минава през 10-15 човека. Другите се страхуват". Тоест, казват, че с премахването на тези 15 човека ще бъде направен важният пробив. Това мисля, че дава определена сигурност у част от тези администрации. След изборите, ако успеят с този подход и успокоят част от администрацията, ще последва отлив.

- Как коментирате решението на Движението за права и свободи да направи санкционирания по глобалния закон "Магнитски" Делян Пеевски водач на листа във Велико Търново и Благоевград?

- Тази сфера ми е добре позната от първо лице. ДПС електорално е в едно от най-трудните положения след създаването си. В близко по трудност положение беше 2016-2017 година. Тогава електорално падна на ниво 300 000 гласа, като от тези гласове около 200 000 бяха реални мюсюлмански и около 100 000 купени, а брокерът тук беше Пеевски. Разбира се, тази електорална загуба не се отрази на тяхното участие във властта, защото техните отношения с Борисов са на друга основа. Освен това, тогава Борисов неутрализира отрицателното отношение на Анкара към ДПС. Това е важно, защото в Турция живеят около 500 000 изселници от България. Много от тези хора имат роднини и родови интереси у нас. Отношението на Анкара към ДПС оказва влияние върху част от тези хора по най-естествения начин чрез тяхното битово съществуване.

2016-2017 година обаче ДПС не беше изгубило добронамереността на САЩ. Това също е важен фактор за съществуването на ДПС. Ако се познава генезисът на ДПС от 90-те години, нещата са лесно разбираеми. ДПС е резултат от политиката на споразумение между Русия и САЩ за оттегляне на Русия or една част от влиянието ѝ в България. В кадъра на това политическо споразумение ДПС получи гърба и на Русия, и на САЩ. Това даваше на ДПС солидна база. Сега обаче всички тези споразумения от 90-те години са мъртви. Присъствието на влияниетo на Русия и САЩ в България вече не е, да се изразя с един стар термин, на базата на мирно съвместно съществуване, а на базата на сериозна политическа линия на САЩ да осигурят гаранции в България за стратегическите интереси на НАТО. И тук се намират важните за България допирни точки между интересите на САЩ и българските граждани. Корупцията в България гарантира силно присъствие на Русия у нас. Ако искаме да намалим присъствието, трябва да намалим и корупцията. И така ДПС с днешна дата, като част от корупцията, вече няма гърба на САЩ. В това трудно положение и след провала на проекта "Слави", ДПС се озова в много трудно положение и няма избор, ще се съпротивява, защото е притиснато до стената. Залага на националистическата карта като последна възможност. Точно тук президентът Радев, като неопитен политик, се изтърва при разговора с Карадайъ. Не че нямаше основание, но в политиката стойностите са различни. И при запалването на Партийния дом имаше много хора, които с основание се радваха, но резултатът беше в полза на тези, които си го запалиха.

- Възможно ли е Пеевски да е истинският председател, почетен председател и въобще водещ човек в ДПС?

- Тук нещата са по-сложни. Ако Доган има други възможности, а Пеевски му налага тези, които виждаме, бихме могли да кажем това. Но аз не виждам другите възможности, които има Доган. Той е притиснат до стената. Има съвпадения на няколко събития, които са вън от контрола на Доган. Едното е диаметралната промяна в политиката на САЩ спрямо ДПС, респективно спрямо Доган. Също и неправилната оценка от последствията от ескалирането на атаката срещу президента, провалът на един дългогодишен проект за инсталирането на "новия цар Слави". При това положение, кой е по-добрият възможен и полезен ход за Доган? Ами според мен го няма. Остава фаталният сблъсък и евентуални грешки от страна на Радев и компания. Детонаторът на голямата мина "енергетика е дръпнат и ако Радев недооцени това, голямата грешка е пред нас. Остава да видим Радев осъзнава ли реалността и може ли да реагира адекватно.

- И предишният път си говорихме за ДПС, Доган и Пеевски. Наскоро чух една хипотеза, че Ахмед Доган всъщност е един мит, емблема и никога не е имал реална икономическа и политическа власт - такава, която лично да употребява. Според твърдението той е просто продукт, който се използва за целите на истинските кукловоди от комунистическата Държавна сигурност. Звучи ли Ви достоверно това?

- Пътищата ни със Доган, без да зная, разбира се, тогава кой е, се пресякоха още през 1989 година. И тъй като аз имам дългогодишни сериозни връзки в мюсюлманската общност още от съвместния ни живот по затворите, с влиятелни сред нея хора, това преплитане продължи много дълго. Доган не е някакъв политически архитект, който решава и действа, но Доган правилно разбира и оценява различните сили, които съществуват и моделират развитието на страната, и досега се вписва успешно в това поле. Той израства, разбира се, и преминава под контрол на съветниците на КГБ в следствения отдел на ДС през 80-те години. След 10-ти ноември събитията са под контрола на съветите, а изпълнителите са част от ДС. Доган в този момент е под контрола им и резултатите са успешни. По онова време човекът номер едно на Русия в България е Андрей Луканов. По-късно Луканов е убит и се налага преструктуриране на лостовете на влияние на Русия в България и Доган се справя добре със задачите, свързани с това. Разбира се, че той никога не е правил нещо ей така, защото му се иска, но се вписва добре в силите зад кадър и е полезен и за себе си, и за тях. Така че максимата, че Пеевски вече е шефът, а Доган е никой, е доста опростенческа. Друг е въпросът, че Доган търси изход да се измъкне и да хвърли в канавката и Пеевски, и Карадайъ, но дали ще успее си е голяма въпросителна.

- Както е известно, в предизборна кампания сме и връщайки се към явните неща, очаквате ли след изборите на 14 ноември да се формира мнозинство, което да състави правителство? Ако да, то кои са партиите, които биха могли да го съставят?

- Мисля, че ГЕРБ +ДПС ще имат около 90 места. Остават за разпределение 150 места. Вътрешното разпределение на тези 150 места ще е решаващото. В зависимост от местата, които всяка от тези четири партии вземе, ще се реши и следващото правителство. Имам предвид "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и "Изправи се.БГ! Ние идваме!". Очаквам и се надявам "Продължаваме промяната" да вземат между 70-75 места и тук идват неизвестните за другите 3 партии. Споменавам "Изправи се.БГ! Ние идваме!", въпреки че са на границата. От предстaвянето на споменатите 3 партии, извън ПП, ще зависи и стратегията за преговори на партията на Кирил Петков и Асен Василев. Безпокои ме много тесногръдието и дребнавостта на някои хора в ДБ, но да се надяваме, че политическата зрялост ще надделее. До тук мога да си позволя да прогнозирам. Имаме още над 20 дни, които ще са много динамични и действията на правителството са много важни за крайния резултат.

- По отношение на президентските избори, коя кандидатура бихте откроили като силна и добра за самата институция Президент?

- Тук нещата не са много сложни. Ако питате за моите предпочитания, те, разбира се, са за Лозан Панов и Мария Касимова. Стратегията им обаче според мен е грешна и няма да стигнат до балотаж. Въпреки че и при правилна стратегия, шансовете им не са големи. Но според мен, ако изпортят нещата така, че Карадайъ да е преди тях, ще е голям удар за демократичната общност като цяло. А иначе при балотаж естествено, че единственият полезен ход е Радев. За съжаление е така в политиката. Докарали сме я дотам, че Йотова да е единственият полезен ход като вицепрезидент, падащ на колене пред руския патриарх. Всъщност аз я знам още от времето като работеше в централата на БСП, но не клюката е важна в случая, а видимите дела. Разбира се, при такъв балотаж, що се отнася до мен, аз не бих се намесил, тоест ще отида за гъби, но това е реалността.

А иначе, ако Лозан Панов не се изложи да е след Карадайъ, мисля, че това може да бъде добро начало за една негова бъдеща политическа кариера. Ние нямаме чак такъв голям излишък от кадри, та да ги прахосваме, защото не са успели при първия опит.

- Възможна ли е детронацията на Румен Радев?

- С днешна дата не виждам това, но както вече казах - имаме още над 20 динамични дни. Пред него предстоят решения по много важни въпроси. Ако не е в действие политическият му инстинкт, може да се случи така, че да се хапем всички.

- А необходима ли е?

- При тази реалност не е необходима. Но е важно да уточня, че ако той има амбицията след изборите да играе главната роля и да се меси в изпълнителната власт, няма да ни чакат радостни дни. След изборите той трябва с много мисъл и анализ да определи мястото си в българската политика. Тръгне ли да се мисли за лидер номер едно, ще си патим всичките. Да не ви връщам към комплексите на Желю Желев, които навредиха на всички ни. Все пак Радев стана президент, не защото е показал някакво обществено-политическо поведение преди сядането му в президентския стол. Има редица преплитащи се събития, за които не е сега време да говоря, за да стане той президент.

Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 г. ще е уникален ден, когато ти ще гласуваш едновременно за конкретен човек (мажоритарен избор на президент) и за списък от хора (подбрани от и верни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?