България страда от две пандемии. Кой ще бъде наказан на 14 ноември?

Кого ще накаже избирателят на 14 ноември: Радев заради Ковид кризата - или Борисов заради корупцията? И кой ще спечели от това? Ето какво се очертава:

Коментар от Даниел Смилов:

България страда от две тежки пандемии - едната е Kовид-19, другата е корупцията. В момента партиите и кандидат-президентите, които са по-тежко засегнати от корупционната зараза, калкулират и се надяват четвъртата Ковид вълна да насочи общественото внимание не към тях, а към бройката на хоспитализирани и починали от коронавируса. Това е цинична аритметика, но тя има своите основания. Защото президентът Радев, поради нерешителност или недомислие, успя да направи така, че пикът на тежката четвърта Ковид вълна да съвпадне с изборите на 14 ноември. Ако зелените сертификати бяха въведени през лятото, сега нямаше да сме в тази ситуация.

Този "пропуск” безспорно ще се отрази на изборните резултати, но не е ясно точно как. Първо, провалът беше до голяма степен колективен, защото политиката на “всеки сам си преценя” беше въведена от ГЕРБ и подкрепяна от тях до онзи ден (а даже и след въвеждането на зеления сертификат). Също така едно истинско бедствие все пак консолидира нацията в най-критичните моменти. В крайна сметка без мобилизация зад ограничителни мерки - зелен сертификат или дори локдаун (дано да не се наложи) - излизане от кризата няма да има.

Та въпросът, който изпъква като централен в кампанията, е кого и за какво ще накаже избирателят. ГЕРБ се надява народът да накаже Румен Радев заради Ковид кризата. Радев пък се надява избирателите да накажат ГЕРБ (отново) заради корупционното им оцапване, което не само не е избеляло, но избива на нови места по политическия тоалет на формацията. Едно от тези места е доста видимо - строителството на магистрали, което ГЕРБ превърнаха в своя визитна картичка. Дори и Бойко Рашков да не успее да докаже до изборите някакви конкретни трансфери към Борисов, цялата организация на това строителство е смрадлива, колкото и прокуратурата да си запушва носа. Не може милиарди левове да са раздадени авансово и без търг на фирми и всичко това да е законно. Да, законът за обществените поръчки предполага изолирани изключения от стандартната процедура, когато общественият интерес го налага. Но строителство за милиарди няма как да мине за изключение - тук просто изключението е станало правило. А подобна перверзия е нарушение не само на конкретен закон, но и на базовия принцип на правовата държава.

Бойко Борисов излезе с интересен аргумент в полза на системното заобикаляне на открити конкурентни търгове за обществени поръчки. Така ГЕРБ успявали да постигнат “по-ниски цени”. Тук Адам Смит би се обърнал притеснено в гроба си, защото по тази логика може да се окаже, че конкуренцията пречи на ефективността и че българската нация е забогатяла не поради свободна и конкурентна икономика, а чрез административна шуробаджанащина. Но като погледне към реалните темпове на забогатяване на българите, Адам Смит ще се успокои и ще си каже: ясно, заради такова мислене и хитрини българите изостават от румънците и другите централноевропейци.

Поради тези причини не е изключено избирателят да накаже и двете спорещи страни в пандемичния дебат: Радев заради Ковид, а Борисов заради пандемичната корупция и административните му "иновации”. А ако това се случи, ще се отвори пространство за политическите формации, които не са коренът на един или друг проблем, а по-скоро се възприемат като възможно решение. Тези формации са основно три - "Демократична България" (ДБ), "Продължаваме промяната" (ПП) и "Има такъв народ" (ИТН).

ИТН вече успя да разочарова мнозина, а в момента трудно може да се каже, че тази партия води предизборна кампания. Странното ѝ поведение в предходните два парламента, съучастието ѝ с ГЕРБ и ДПС по много въпроси и желанието им да ги вкара в “плаващи мнозинства” хвърлят сериозна сянка на съмнение върху реалните намерения в политиката. Така че ИТН остават една голяма питанка, интересът към която по-скоро спада. А и изглежда все по-малко хора очакват от ИТН позитивни решения на политическата криза в страната.

В тази ситуация ПП и ДБ са двете партии, които са широко предпочитани партньори за коалиционно управление и които могат да са ключ към нова управленска формула. Неслучайно основният удар на машината на ГЕРБ и ДПС е насочен към тях - защото без тях няма да има и надежда за управление без ГЕРБ и ДПС.

Сагата около гражданството на Кирил Петков всъщност подпомогна ПП, като ги направи поне за кратко фокус на общественото внимание. Асоциирането им с Румен Радев обаче ги превръща в страна в пандемичната битка и те трябва да са готови да поемат част от отговорността за провала в управлението на коронакризата. Точно това отнема от блясъка на успешните министри Петков и Василев - все пак отговорността на кабинета по здравната ситуация е колективна, а не еднолична на Стойчо Кацаров.

ДБ влиза в добра форма във финалния спринт на кампанията. Партията не успя да регистрира голям ръст след юлските избори заради конкуренция от страна на ПП, но държи устойчиви нива от около и над 12%. А това е близо до регистрираните досега максимуми. ДБ обикновено се мобилизира сериозно към края на кампанията и особено в изборния ден, в който претенциозният ѝ електорат обикновено открива (за пореден път), че това е най-добрата му опция. Но пред ДБ има и едно препятствие, което трябва да преодолеят: някои неясноти в отношенията им с Лозан Панов.

Ако в политиката основното е човешката почтеност и честност, Лозан Панов би трябвало да е с големи шансове да спечели президентския пост. Само това обаче не е достатъчно, защото става дума и за позициониране в конкретен политически контекст. В този контекст има един временен лидер - генерал Радев, който е превърнал съставянето на управление без ГЕРБ в своя кауза. Има и един претендент - професор Анастас Герджиков, чиято кауза пък е да вкара ГЕРБ и ДПС в управлението. Това са залозите в президентския вот.

На този фон позиционирането на Лозан Панов е трудно, но не и невъзможно. Той би трябвало да твърди, че не всяко правителство без ГЕРБ и ДПС е приемливо. Необходимо е такова правителство, което да постави страната на проевропейски, цивилизован, устойчив курс на развитие. Каква би била ползата, ако ГЕРБ бъдат сменени от правителство, доминирано от, да речем, путинска, хомофобска, ксенофобска и националистическа партия? Лозан Панов би могъл далеч по-ясно от Радев да се позиционира като гарант, че такова нещо няма да се случи и да разчита повече от политическите партньори от ДБ в това начинание. Помагайки на тях, той би помогнал и на себе си.

Финалът на кампанията е близо и от различните играчи не може да се очакват някакви резки движения и смени на стратегиите. Но надпреварата е с отворен край и тези, които успеят да се справят по-добре със затрудненията си дотук, биха могли да очакват и по-добър краен резултат.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.