С шмекера Радев няма да има промяна

България се нуждае от промяна, но неразумната промяна намирисва. Това заяви в интервю за БГНЕС писателят и сценарист Владо Даверов. С него агенцията разговаря за новата му книга „Ягодовите полета“, зловещата роля на Коминтерна в България и за промяната, която ни донесоха парламентарните избори от 14 ноември. Даверов смята, че в момента наблюдаваме смяна на поколенията в политиката, която обаче се извършва с измама.

„Отново се използва младостта, неопитността, алчността на младите харвардски възпитаници и жаждата им за власт. Но безспорно виждаме смяна на поколенията, младите им повярваха. Те искат промяна и промяната е необходима“, заяви сценаристът и в същото време предупреди: „Но неразумната промяна намирисва, особено когато се ръководи от такъв шмекер като нашия президент Румен Радев, зад който без никакво съмнение седят руските тайни служби.

Самият Даверов си е представял по друг начин промяната, а не тази, която носят Кирил Петков и Асен Василев – „тези двамата обикалящи като Ленин и Сталин с възторжени физиономии, излъчващи комсомолски възторг“.

„Можем да говорим за поколенческа промяна, но каква е тя. Много добре знам кои можеха и след илюзорната победа на комунизма, защото тя все още не се е състояла, да следват в Харвард. Това са децата на ония“, заяви Даверов. В едно нещо писателят и сценаристи вижда напредък: „Царят обеща, че ще ни оправи за 800 дни, а те за 360. Напредваме с оправянето, все по-бързо ни оправят“.

Даверов коментира и рекордно ниската избирателна активност, която регистрирахме тази неделя. „Последното гласуване въобще не го броя, то е абсолютно нелегитимно заради изключително ниската избирателна активност. По-рано когато им изнасяше много обичаха да говорят за тихата съпротива на негласуващите Сега казват, че няма значение, защото тези, които са социално ангажирани са гласували. Винаги гласувам, но не съм социално ангажиран. Не споделям виждането, че когато ни е изгодно е така, а когато не ни е изгодно е иначе“, каза той.

Новата власт не ни прави свободни

В новата си книга „Ягодовите полета“ Владо Даверов разказва колко преходен е човекът и колко непреходни са лошите идеи. „Ягодовите полета са полетата на смъртта. Това е един спомен за дядо ми, за който разказвам в първата част. В книгата има фикшън част, чист роман, където върви основната линия, има и документална част. Тя съдържа разкази за известни хора, които познавам и са ми били приятели. Те са с голям принос за развитието на България и са живели в същото време, когато се развива действието на романа. Книгата излиза 6 години след първата част и ми е дар от Бога, защото преминах през редица тежки болести. Съдбата ми помогна да я завърша“, сподели писателят. В романа има и игра с времето. Фикшън частта по същество е една шпионска и любовна история. Единият от героите, мъжът, тръгва от смъртта си към раждането, а жената – от раждането към смъртта и двамата се срещат по средата. В цялата книга усещането за време е относително.

Основната цел на всички книги на Владо Даверов е да докажат, че човек не се ражда роб, нито свободен. „Той или се ражда свободен или се ражда роб. Той не става свободен от промяната на обществения договор. Това е една заблуда, която обърква много хора. Те смятат, че от утре ще дойде нова власт и тя ще ги направи свободни. Ако не си свободен вътрешно, ако не си избрал да бъдеш свободен, можеш да бъдеш роб и в най-либералното общество. И обратно“, заяви авторът на романа.

Човечеството не може да изчегърта проблемите, създадени от Коминтерна

В „Ягодовите полета“ Владо Даверов разказва и за вината, която носи Коминтернът като силова структура, базова за разпространението на насилието по света.

„Тя е построена върху една идеологема, която обърка човечеството. Тя носи огромна вина заради най-грубото и нечовешко насилие, убийства и терористични актове, с които иска да промени света и се намесва в личния живот на човека“, каза писателят. Според него Коминтернът е базовата структура на бъдещия световен тероризъм. По своите методи и действия той трудно може да бъде различен от терористични мрежи като „Ал Кайда“, например.

„Човечеството не може да изчегърта проблемите, които създаде Коминтерна. Те не могат да бъдат премахнати от живота на човека с векове. Най-лошите идеологеми, най-гнусните, тези, които научиха хората да не работят и да не се уважават един друг, масовият егалитаризъм, че всички сме равни, че всички сме еднакви, че всички трябва да взимаме по 5 лева, че всички сме еднакво бедни, за да сме добри, само вождовете имат право да решават, са вече толкова непоправимо внедрени в объркания човешки живот. Те са вкарани в съзнанието без чипа, от който се боят антиваксърите, а с чипа на комунизма и Коминтерна. Те са вкарани насила със страх“, заяви Даверов.

„Дори погледнете методите, с които се бори срещу купуването на гласове любимият ни вътрешен министър са изцяло в духа на комунизма и Коментирна и на комунистическата милиция от едно време. Насила да влизаш в живота на човека и поколенчески да го променяш“, възмутен е писателят. Даверов посочва, че всичките му герои в книгата си имат прототипи. Всичките му приятели от Немската гимназия и университета са по високите етажи на властта и по комунистическо време и след това: „Всички те бяха деца на наши другари. Някои бяха по-интелигентни, а други деца на обикновени овчари“. „Моят баща също беше редник на Коминтерна. В един момент се осъзна и бе изключен от партията и отвсякъде. Може да се каже, че ги познавам от дете и това е книгата на живота ми. Може би цял живот съм писал тази книга, заяви писателят.