Коментар на Милена ВЪРБАНОВА, историк
Във вторник, 25 януари 2022 г. бе извършен преврат в една важна сфера на тракологията. Уютното владичество на двойката "Ролистен и Неренеа Тилтеа", продължило поне половин век, гръмко приключи. Тези имагинерни фигури рухнаха от трона и дори влъхвите, които по силата на инерцията, стадното мислене, невежеството и нищоправенето в академичните и музейни кабинети, най-ревностно крепят господството на подобни фикции, ще разберат, че идва нов етап в българската историческа наука. Уви, този нов етап, е постигнат от изследователи, стоящи извън официозните исторически среди.
От десетилетия българските исторически институции представляват мензи, в които легиони сиви хорица папкат вкусно на държавна издръжка, имитирайки някакъв труд, с единствената цел да дочакат на топло заветната пенсийка. Накичени с помпозни титли, тези държавни и общински хрантутници напълно се приравниха с раздутата до пръсване, "ояла се", българска администрация. Те представляват вредна за нацията, затворена и недосегаема каста, която не се интересува от обществените въпроси и от десетилетия не се произнася по тях. Те надигат глас единствено срещу това, което припознават като свой личен враг - смелата творческа мисъл.
На 25 януари сайтът ФАКТИ публикува моя прочит на надписа върху пръстена от Езерово. Моето тълкуване, независимо дали това се харесва някому или не, е новаторски революционен пробив в крепостната стена на здраво окопалия се "Ролистен". Тълкуването на текста не само е съвършено ново, но, както вече писах, то напълно променя досегашната концепция за предназначението на пръстена. То е революционно и в начина на четене на думите. Тъй като под напора на откритието, бях допуснала дребни несъответствия в авторския си текст и се колебаех между две значения на буквосъчетанието "ТРАЕП", сега предлагам окончателния вариант на прочита си:
НОСЕЩИТЕ ПРЪСТЕНА, ( за тях той ) ОТМЪЩАВА. НЕКА ТИЯ ДОЛУ, КОИТО ( в) ТРАП ТОЗИ ДОМУВАТ, НЕКА ЛЕЖАТ ТАМ. С ( ЗА, ЗАРАДИ) НАС Е ПОРАЗАТА.
Предишните изследователи правилно са открили глагола "лежа", но той, според мен, не е в единствено число, а в множествено - "лежат". Колкото до откритата от тях дума "ниско", смятам, че това са две думи - "нис" ( долу, в гроба ) и "ко" - част от "коа" - "които".
От частичния "превод" през 1977 г. на надписа върху пръстена, предложен от акад. Владимир Георгиев, в който вече се очертават имагинерните фигури на Ролистен и Неренеа, прочитът на текста е тласнат в съвсем погрешно русло. Никой не забелязва, че словото "ролистен" всъщност е "кръглостен" и е подобно на днешната българска дума "пръстен".
Според мен, собствените имена Ролистен и Неренеа Тилтеа са изцяло изфабрикувани. Такива имена не съществуват в надписа. Защо се е получило така? Защото, за жалост, предишните изследователи на пръстена не са разпознали правилно частите на речта, не са си изяснили кои са глаголите - първото, което трябва да се разкрие при която и да е дешифровка. А също - защото четат надписа като "непрекъснат", без да се съобразяват с нарочните точки в него, без да си обясняват нито техния смисъл, нито смисъла на малкото " празно поле" вляво, нито разположението на буквите. Те са приели за непохватност и грешки, това, което гравьорът е изсякъл специално и в което е вложил определен смисъл.
Увереността ми, че съм на прав път, се засилва от леденото мълчание на "гилдията". Моето откритие дълбоко я възмущава. Не може да ме заклейми като ерзац и профан, защото имам престижна диплома с отлични бележки и владея древни и нови езици. Не съм подчинена никому, живея от средствата, спечелени със собствените ми ръце в емиграция. Видяла съм широкия свят и свободно съм пътувала на свои разноски, докато "жреческото историческо войнство" се е самоизяждало в борба за командировки и симпозиуми, най-често представляващи пустословни сбирки - фасада за "най-важната част" - разпивките в бара. И понеже не съм в негова власт и не може да ме уволни, то ми обръща гръб и не ме допуска до специализираните си издания с нападката, че статиите ми нямали "НАУЧЕН АПАРАТ" и това ги правело "НЕНАУЧНИ".
Вчера мой колега и приятел, който все пак пускаше отвреме навреме по някой мой текст в издаваното и редактирано от него историческо списание, яростно отказа да публикува откритието ми за пръстена от Езерово, с мотива, че "гилдията негодувала от обидната липса на " научен апарат" в моите статии.
Ето така нагазваме в един от най-болните проблеми на българската "академична наука" - наукообразието, истинска проказа за научната мисъл. От години воювам срещу тая отвратителна матрица, според която авторите трябва да поместват - зад текстовете си или под черта - цели вагони със заглавия на издания, свързани по някакъв, дори и бегъл признак, с разработваната тема, заглавия на материали, които те дори не са разлистили, камо ли прочели. Колкото повече са тези заглавия и колкото повече в тях преобладават указаните с латиница, тоест "западни" издания, толкова по-ценен се явява трудът на въпросния автор. Понякога обемът на "научния апарат", принаден към авторската статия, далеч я надхвърля по размери. Гнуся се, когато видя "исторически текст" от пет-шест странички, всяка от които е разполовена от черта, с мъдреща се под нея тлъста и тежка библиография - "необходим придатък", засвидетелстващ "научността" на лекото, постно и недъгаво авторско материалче. Най-често "научният апарат" по дадена тема се прекачва от статия в статия - като влакова композиция - в трудовете на "научни работници", които никога не са прегледали посочената "библиография". Статиите на мнозина от тия изрядни по отношение на показната "научност" отличници, напомнят детски велосипедчета, теглещи валяк.
Какъв термин само са измудрили официалните влъхви - "НАУЧЕН АПАРАТ". Той категорично ги приравнява с "апаратчиците" - хуманоиди, отличили се главно с потисничество и изгаряне на клада на творците от всички епохи.
Питам - това ли са признаците на " научността"? Значи в "научните издания" могат да се поместват скучни, дребнотемни, кошмарни със стиловата си и граматическа неграмотност текстове на хора без всякаква обща култура, но те придобиват тежест и убедителност щом "авторът" им залепи "отзад" легитимацията на "научния апарат"? Значи на редактора и на "гилдията" не им пука, когато поместват в "специализираното издание" откровен плагиат, копиран от чужд труд ведно с печатните грешки, но негодуванието им тутакси избухва, щом съзрат откривателски текст без "научната лепка"? Ето така се насърчават плагиатори и некадърници. Всички сфери на българския обществен и културен живот са инкубатори за некадърници и са създадени по калъпа на некадърността.
Този калъп трябва да се строши, иначе България ще загине като лъв, изяден от кърлежи.
Единственото, което авторът на даден труд би трябвало да оповести, са конкретните извори, които е използвал в текста и имената на хората, чиито идеи е продължил. Така ще утихнат както бушуващият у нас плагиаторски ураган, така и разплисканите вълни на убийствената посредственост.
Много пъти съм писала, че трябва да се забрани със закон на хората без обща култура, лишени от дар слово, да пишат трудове по история. Скудоумията, поднесени по непростимо досаден начин, са отблъснали цели поколения от историческата книжнина.
Историята е муза - Клио - най-взискателната от покровителките на изкуствата. Тя не търпи фалшификати.
Четете ни и в Google News
