„Конвоят на свободата“ – канадският брат на вашингтонското въстание

Несгодите на тираджиите отиват и по-далече от общите за много физически работници несгоди на съвременния турбокапитализъм

Недостигът на шофьори прави автономните (безпилотни) превози все по-реални с всеки изминал ден

Нахлулите с камионите в Отава искат отмяна на ковид-мерките. Куриозното е, че Канада се нарежда сред най-ваксинираните страни в света и по данни на местната Асоциация за автомобилни превози мнозинството шофьори също са ваксинирани.

Страната губи не само стотици милиони долари, но и репутацията си на мирно, стабилно и уравновесено общество: „Канада се американизира!“

Спадането на изкуствено раздухваното напрежение около Украйна ни позволява да фокусираме и на поредното драматично действие на вече перманентното световно „селско въстание“ срещу либералния глобализъм.

Надминал по масовост европейските протести срещу ковид-мерките през последната година, жълтите жилетки във Франция, американските расови безредици от 2017 г. насам и други стихийни прояви на отчаянието на съвременните маси, протестът на канадските тираджии от 22 януари до днес просто смаза с мащабите си волята на властите за съпротива.

Въпреки изхвърлянето на премиера Трюдо, малко преди да потъне в нелегалност в бункера си, че протестиращите били маргинали, допитванията показват, че една трета от канадците се солидаризират с тях, 43% смятат, че протестът не смущава живота на гражданите, а половината от парите, събрани онлайн с краудфъндинг в полза на протестиращите, са с произход от страната.

Силна е подкрепата и на американските тръмписти, сред които видни фигури като Майкъл Флин и Бен Шапиро, на много други републикански политици, на международната десница. Свой „конвой на свободата“ подготвя и Франция.

При финансирането на конвоя става дума за значителни суми: само една кампания на платформата GoFundMe събра този месец близо 10,1 милиона канадски долара от 120 хиляди дарители, а други две кампании на платформата GiveSendGo – общо над 9 милиона. С тези пари протестът може да се финансира неограничено дълго. Това е много опасно за Трюдо, тъй като камионите пренасят над две трети от търговския обмен между Канада и САЩ и като нищо може днес-утре да се стигне и до недостиг на храни, лекарства и горива.

В понеделник Трюдо най-после обяви извънредно положение, засега без видим резултат. Преди това същото направиха и губернаторът на провинция Онтарио, дето е столицата Отава, и нейният кмет. Властите заплашват със сурови наказания: полицията щяла да конфискува автомобилите на нарушителите, нямало да им продават гориво, щели да им блокират банковите сметки.

Във вторник обаче шефът на столичната полиция подаде оставка; полицията, която е само 1500 души, се губи сред тълпата и не смее и да глобява нарушителите. Никой не се решава да повика армията. Собствениците на аварийни коли засега отказват да помагат за изтеглянето на паркираните камиони извън града, макар при извънредното положение да ги заплашва арест.

Трета седмица, от 29 януари, Отава е превърната в грамаден паркинг, в който, казват, не се живее от рева на клаксоните, фойерверките и пушеците от моторите. Грубоватите камионджии от провинцията плашат столичаните, някои от които се жалват и от расистки обиди или че домашните им любимци са в истерия. Собствениците на магазини пък треперят от евентуални грабежи като в САЩ преди две години.

Заведени са дела за милиони за вредите от шума. Блокирано е и движението, включително и по тротоарите, напъплени от камионите, и цялата местна икономика. В парковете са разпънати палатки, походни кухни и бани. За мнозина градът обаче сега е безкраен празник след двете години драконови ковид-мерки. Такова е положението и в други големи градове.

Блокирани бяха и ГКПП-тата към САЩ: Онтарио – Детройт, важна снабдителна линия за световното автомобилостроене, Албърта – Монтана, отдето върви на юг нефтът от катранените пясъци, и други. Много от блокиращите ги са въоръжени, някои с автоматични оръжия. Страната губи не само стотици милиони, но и репутацията си на мирно, стабилно и уравновесено общество: „Канада се американизира!“

Конвойният протест, както и вашингтонското въстание от м.г., страда от илюзорно съзнание. Тъй като още няма данни за канадските протестиращи, ще си послужа с аналогия с американските им колеги от миналия януари. Нахлулите в Капитолия искаха да „спрат кражбата“ на изборите и да не позволят на Конгреса да потвърди изборните резултати. Това очевидно беше кауза пердута, но беше ясно, че протестиращите имат много по-сериозни лични причини за недоволство от изборната загуба на Тръмп.

От 125-те от тях с обвинения за участие в безредиците, 60% бяха със скорошни финансови проблеми: гонене от квартири и отнемане на жилища от банки, неплатени дългове и данъци. 18% бяха наскоро банкрутирали – два пъти над средното за САЩ. В мнозинството си бунтовниците бяха напълно прилични хора – работници, дребни бизнесмени, военни. Това личеше от пръв поглед от видеокадрите с лицата им при нахлуването. Ексцентричните персони сред тях бяха нищожно малцинство.

Грамадно мнозинство бяха лицата на непредставената, нечутата от Конгреса Америка – американската работническа класа и дребните предприемачи – и бели, и черни, и латиноамериканци. И 90% от българите и източноевропейците в САЩ бяха с тях! Както и мнозинството българи в България.

Нахлулите с камионите в Отава пък искат отмяна на ковид-мерките – първо при преминаване на границата със САЩ, после и въобще. Куриозното е обаче, че Канада се нарежда сред най-ваксинираните страни в света и по данни на местната Асоциация за автомобилни превози, която се дистанцира от протеста, мнозинството шофьори също са ваксинирани. Освен това по цял свят вече започва разхлабване на мерките.

Класовият характер на тези протести не буди ни най-малко съмнение. Те са протести на бедни трудещи се, губещи, разбира се, и от ковид мерките, но най-вече от глобализацията, от техническия прогрес в условията на либералния капитализъм. Ковид е най-вече повод недоволството им да изригне.

Но канадското правителство, както и американският естаблишмънт миналата година, и властите в ЕС ще ни продънят ушите с лицемерни вайкания за американската и канадската демокрация и за участието в протестите на крайнодесни, расисти, ислямофоби и „теоретици на конспирацията“. Някои ентусиасти, разбира се, намериха и руска следа в „конвоя на свободата“.

Разбира се, „селското въстание“ и в Канада, като в САЩ и в Европа, засега е без глава. Без ръководство и сериозна идейна платформа то няма да постигне дългосрочно решение на икономическите и социални проблеми на протестиращите и след премахването на ковид мерките.

А несгодите на тираджиите отиват и по-далече от общите за много физически работници несгоди на съвременния турбокапитализъм. Тяхната професия е сериозно застрашена от изчезване, съвсем както някога предачната машина ликвидира поминъка на предачите, а механичният тъкачен стан – на тъкачите.

Парадоксално, но именно недостигът на шофьори – не само в пост-Брекзитна Великобритания, дето миналата година той стигна катастрофални размери, но и в САЩ и Канада, пък и в Европа и Евразия, прави автономните (безпилотни) превози (autonomous trucking) все по-реални с всеки изминал ден.

Не само гиганти като „Алфабет“, компанията-майка на „Гугъл“, но и стартъп компании като „TuSimple“ вече осъществяват пробни превози по американските пътища без участието на шофьори – и световният превозвач „DHL“ вече им е поръчал сто камиона, с което поръчките на „TuSimple“ били станали 6875 към края на м.г.

А „Waymo“, поделение на „Алфабет“, оперира автономни „роботаксита“ във Финикс (Аризона) вече от 16 месеца.

Материалът е публикуван във в. "Труд"