Защо Зеленски отказа да приеме германския президент

В момента украинците явно гледат с лошо око на Германия. Доказва го вчерашният дипломатически скандал: президентът Зеленски в момента не желае да се среща в Киев с германския държавен глава, най-високопоставения представител на ФРГ.

Това сигурно е шокирало германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, който заедно с полския президент Дуда и с президентите на трите балтийски държави се подготвяше за посещение в Киев, държано в дълбока тайна до последния момент. Когато на вчерашната му пресконференция във Варшава беше повдигнат този въпрос, Щайнмайер първоначално избегна прекия отговор. Малко по-късно обаче най-големият булеварден вестник в Германия излезе с новината и президентът отново застана пред микрофоните. "Бях готов (за посещението - бел.ред.). Но очевидно - и аз трябва да се съобразявам с това - в момента съм нежелан в Киев", каза Щайнмайер.

Причините за "необичайната" реакция

Германското правителство даде едно рамо на държавния глава. "Федералният президент ясно и еднозначно подкрепя Украйна", каза правителственият говорител и припомни, че в международен план тъкмо Германия е сред най-горещите застъпници на Украйна.

Косвено го доказва фактът, че трима депутати от Бундестага, представители на трите управляващи партии, по същото време бяха сърдечно посрещнати в Западна Украйна. Сред тях беше и Мари-Агнес Щрак-Цимерман от Партията на свободните демократи, според която реакцията на Киев към плановете за посещение на Щайнмайер е "необичайна". "Не е дружелюбно, но нервите навсякъде са оголени. Ето защо препоръчвам случаят да се изясни зад кулисите."

Но защо Зеленски отказва да се срещне със Щайнмайер? Наблюдателите смятат, че според Киев германският президент през последните години е водил прекалено приятелска политика спрямо Русия. Още докато беше министър на външните работи, Франк-Валтер Щайнмайер непрекъснато насърчаваше изграждането на тръбопровода "Северен поток 2". И миналата седмица беше принуден да признае грешката си: "Вярно е, че трябваше да се отнесем по-сериозно към предупрежденията на нашите източноевропейски партньори. Особено в годините след 2014-а и при изграждането на "Северен поток 2". Беше грешка да държим на този проект."

Независимо от това признание, от допуснатите грешки и заблуди - едва сега става ясно в каква степен германската политика по отношение на Русия е разтревожила и ядосала Киев. Немалко критици в Берлин предупреждават, че на този фон в момента Германия е длъжна най-после да се отърве от проруския си имидж и да окаже на Украйна онази помощ, която ѝ е необходима, за да отблъсне руската агресия. Двете по-малки партии в управляващата коалиция - Зелената партия и Партията на свободните демократи, вече са убедени, че на Киев спешно трябва да се доставят тежки оръжия, а по-конкретно танкове. Особено пред лицето на задаващата се мащабна руска офанзива в Източна Украйна.

Позицията на Германия остава сдържана

Но правителственият ръководител, канцлерът Олаф Шолц от Социалдемократическата партия, явно още не е готов да прегърне този възглед. Молбите от Киев напоследък стават все по-настойчиви, но въпреки това Шолц се държи на дистанция. Критиците го обвиняват, че удря спирачката на така важните оръжейни доставки, докато лидерът на социалдемократите в Бундестага Ролф Мюцених защитава канцлера и свой съпартиец с обяснението, че Шолц проявявал разумна умереност. Мюцених припомня, че Германия е сред държавите, вече доставили голямо количество оръжие на Украйна, и прави едно важно уточнение: "От друга страна ние обещахме на гражданите във Федералната република, че няма да ставаме страна в тази война. Движим се по острието на бръснача."

Канцлерът и неговият екип навярно имат и друга причина за сдържаното си поведение. Те може би не желаят да затръшват и последната открехната дипломатическа вратичка. Само дето украинците вече нямат никакво време. Впрочем, и германското правителство няма време, защото скоро може да се окаже, че най-близките партньори на Германия за пореден път оценяват политиката на Берлин с думите "твърде малко, твърде късно".