Поведението на България беше вредно. Но големите проблеми пред Западните Балкани са други.

Те са отчаяни: досегашните кандидатки за прием в ЕС от Западните Балкани, които чакат на опашката от десетилетия. Открай време им обещават членство в Общността, но поради много и различни причини процесът не помръдва. А ето, че сега изневиделица ги задминават дори Украйна и Република Молдова, които рекордно бързо получиха статут на кандидатки. Фрустрацията на държавите от Западните Балкани е разбираема, но тя почива на грешни предположения. При бъдещото разширяване на ЕС става дума за геополитика - за отпор срещу империалните мечти на руския президент. А не за сближаването на политическите и икономически стандарти на приеманите страни с тези на ЕС - и това важи както за държавите от Западните Балкани, така и за особения случай с Турция.

С историческото решение, че има воля да приеме огромната по територия и обзета от война Украйна, ЕС даде изцяло нова насока на своето бъдещо развитие. Това е политическа смелост, заяви люксембургският външен министър Жан Аселборн. Да, и то необходима смелост. Онези, които не бяха готови чак на такава смелост - като Франция, Нидерландия, Португалия, а и Германия, се утешават с това, че въпросната стъпка засега поне не струва нищо, а действителното присъединяване на Украйна към ЕС след дълги години на преговори остава някъде далеч в мъглявото бъдеще.

Не може България да взима за заложник разширяването на ЕС

Историческото решение на ЕС обаче ще се отрази положително в средносрочен план и на кандидатките за прием от Балканите. В момента приоритетът на ЕС е поставен върху това да изтласка руското и китайско влияние от този регион. Затова критериите за прием в Общността, които досега трябваше строго да бъдат спазвани, ще бъдат явно до известна степен смекчени.

Вредното и напълно ненужно блокадно поведение на България трябва да бъде бързо преодоляно. Напълно непростимо е една страна в ЕС да пренася своите вътрешнополитически трудности навън, взимайки за заложник процеса по разширяването на Общността. Все пак трябва да припомним, че не само България, но и Гърция и Франция в миналото са налагали свое вето там, където им е било удобно.

Само че досегашните проблеми по присъединяването на Западните Балкани са причинени - в най-добрия случай - само отчасти от страни в ЕС. Истинските и големи препятствия по пътя си напред тези кандидатки са длъжни да разчистят сами: да установят стабилна демокрация, правов ред, да решат конфликтите си със съседни държави - всичко това ЕС няма как да им спусне отгоре. Това са задачи, с които те трябва да се справят сами. Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия и Албания имат да решават още доста проблеми.

Щеше да е хубаво, ако 26 страни-членки на ЕС се бяха наложили над България, за да започнат преговорите за присъединяване със Северна Македония и Албания. Принципът за взимането на решенията с единодушие, за съжаление, не позволи подобно нещо. В този смисъл срещата на върха в Брюксел беше поредният пропуснат шанс да се даде нов тласък на усилията, които полагат страните от Западните Балкани. Затова пък тази среща излъчи силен сигнал, адресиран към Русия: Въпреки всички трудности ЕС е готов да преодолее своите опасения и да обещае прием на Украйна. А Москва няма как да осуети този процес.

Това ще промени ЕС

Ясно е, че тази смела стъпка ще промени ЕС. Съюзът е длъжен да улесни взимането на решения, в противен случай няма да е в състояние да приема нови членове. Този извод не е нов, само че в последните години не бе направено нищо по този въпрос. Поради финансовата, дълговата и бежанската криза през последните години броят на евроскептичните популисти в ЕС се увеличи. Това развитие също намали способността на ЕС да приема нови членове. Дали геополитическият шок, предизвикан от нападението на Русия над Украйна, ще промени тази тенденция, или пък обратното - ще я задълбочи, засега остава неясно.

ЕС обаче е длъжен този път да се справи по-добре, отколкото в случая с Турция. Това също е гигантска държава - потенциална членка на ЕС, която по силата на - отчасти геостратегически съображения - трябваше да бъде приета в Общността още през 2005 година.

В процеса на трудните присъединителни преговори Турция се плъзна към автократични тенденции и в момента няма никакви шансове да стане член на ЕС в обозримо време. Това не бива да се случи и с Украйна.

Автор: Бернд Ригерт