1 7986

Македонски лекари успешно работят в българското здравеопазване от години

  • северна македония-
  • македонци-
  • лекари-
  • българия-
  • ес-
  • здраве-
  • медицина-
  • болници-
  • македонски лекари

Защо България, а не Северна Македония?

Македонски лекари успешно работят в българското здравеопазване от години - 1
Снимка: Shutterstock
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Не разбираш, че те лекува македонски лекар, докато не изтърве някоя различна думичка. После ти прави впечатление някак по-различното отношение към пациента, особено към възрастните. По имената не можеш да ги познаеш, същите като нашите са. С една малка разлика - те са само две. Лично и фамилно.

Д-р Мая Ристеска - гастроентеролог, д-р Васко Гръкланов - хематолог, д-р Панче Димитриевски - ортопед, д-р Ана Миовска- неонатолог, д-р Боновски - кардиохирург, хирурзите д-р Сърпанов и д-р Доневска, пластичният хирург д-р Костадин Гигов, д-р Борислав Иванов - акушер-гинеколог. Това са само част от македонските лекари, които работят в пловдивското здравеопазване. Македонски лекари работят и в другите градове с медицински университети у нас, но изглежда, че в Пловдив те са най-много.

Очевидно през годините от 2000 насам приемът на студенти в града под тепетата е бил най-голям. Лекари, стоматолози, фармацевти - те са получили образованието си у нас, специализирали са и се реализират успешно. Някои тръгват от България за други страни - Словения, Германия - най-малко като че се връщат в Македония. Една сериозна част избират България за постоянно жителство, растат в професията, създават семейства и успешно работят в българското здравеопазване. Трудно е да се установи колко са, защото още по време на студентството си те са придобили българско гражданство и записват специализация вече като българи.

"С езика не сме имали никакъв проблем, лесно ни беше"

"Аз съм родом от Струмица, само на 40 километра от Петрич. Диалектът ни е еднакъв, разбираме се", разказва кардиологът д-р Илия Янев, който живее в Пловдив. "Когато реших да следвам медицина, това можеше да стане единствено в университета в Скопие. Но местата бяха малко, а и в онова общество на връзки и привилегии трудно допускаха хора от периферията, а Струмица си е периферия". Той познавал хора, които учат медицина в Пловдив, включително братовчедка му. "Реших да опитам. Явих се на изпит по биология и на тест по български език и история. Изкарах високи оценки и бях класиран. За един ден само в Агенцията за чужденците в София заявих български произход и това ми даде възможност да уча по държавна поръчка, като българин."

"Тогава много лесно се доказваше произход - пишеш на един лист, че имаш български корени и се чувстваш като българин, подписваш се и това беше достатъчно. В полицията ти дават постоянен статут, така че не се налага да се вадят визи. Оттам нататък задвижваш процедура за българско гражданство, тя трае по-дълго, четири-пет години, но 90% от всички македонски студенти тогава го направиха и го получиха", спомня си доктор Янев. "После промениха реда и стана много по-сложно, искат се документи за произход. Но тогава беше лесно. Само двама от нашия курс не го направиха и още съжаляват."

В Пловдивския медицински университет учи заедно с други македонци. "Бяхме поне 20 македонци в нашия курс по медицина. Започнахме през 2004-а. И сред стоматолозите и фармацевтите също имаше. Бяхме си истински македонски клан, всички живеехме в общежитие, държахме се заедно, а от македонците от по-горните курсове имахме всички възможни тестове, записки." Както повечето чуждестранни студенти и те пристигат по-рано, за да учат езика. "Дойдохме един месец преди началото на учебната година, за да учим български. Но с езика не сме имали никакъв проблем, лесно ни беше. Още помня първия урок в ИЧС- "Бате Бояне, кой ден е днес?" - "Днес е петък"."

Защо България, а не Северна Македония?

Към края на следването много от колегите му избират да заминат. "Двама мои колеги учеха немски в шести курс и заминаха за Германия, други поеха за Словения, един чак за Австралия, но заради любов, иначе и той беше се установил тук. Аз реших да остана в България", казва д-р Илия Янев. "През 2010 година в Македония условията за работа бяха много по-зле, а то и сега не са много различни. Можеш да постъпиш в държавна болница само ако си политически ангажиран. Да ходиш на митинги, да викаш, да агитираш хора. Буквално за всички места е така, не само за лекари. Специализацията не беше постижима. Ако се бях върнал, можех да стана помощник личен лекар. Не това исках."

Д-р Янев започва работа в Пловдив в общинска болница, но само година по-късно постъпва в УМБАЛ "Св. Георги", специализира кардиология и работи в съответното отделение там. Днес е кардиолог в Клиниката по кардиохирургия. Има и своя лична практика, преглежда и в село извън Пловдив. Създава семейство, има дете. Казва, че не се интересува от политика, но просто няма как да не реагира на събитията.

"Много е тъжно това, което става сега. Лошото е, че има голямо напрежение в Македония. Аз си бях последно за Великден, не беше още толкова напрегнато. Трудно е, защото Македония може би очакваше една братска ръка. По отношение на историята не споря, защото не разбирам история. Ясно е, че една голяма част от историята ни е преплетена. Няма как да не е преплетена, защото една територия е била там, взели, върнали, няма как да не е преплетена."

"Гоце Делчев и прочее - няма как да не са и мои, и твои"

"И този период, тези всички, които се борят - Гоце Делчев и прочее - няма как да не са и мои, и твои", смята д-р Янев. "Не знам, аз и Македония не мога да разбера - защо толкова много държат да се каже: тия са наши, тия са ваши, като нищо няма да получат. Както не получихме 20 години в спора ни с Гърция за името. Накрая пак легнахме и сега всичко се нормализира. Те може би не го очакваха от България този ход. И сега има голямо напрежение. Особено в Скопие". Той казва, че в Струмица никой не таи злоба към България. "Но в Скопие е друго. Там има една просръбска настройка, сръбското влияние все още го има там."

"Аз вече се чувствам повече българин", признава кардиологът. "Тази страна ми е дала много - семейството ми е тук, детето ми се роди тук, тук вземам заплата и тук плащам данъци."

"Впрочем аз не мога да разбера Европа защо натиска толкова много Македония да влезе в ЕС", споделя той. "В пограничните райони като Струмица, а и не само, голямата част от хората имат българско гражданство. Когато се разчу колко е лесно, за някои хора си стана бизнес. И голяма част си изкараха българско гражданство на същия принцип: аз искам, защото се чувствам така. Тези хора в момента нямат ограничения с нищо - те си ходят в чужбина, работят там без никакъв проблем, получават работни визи".

"Зорът е да избягат от Македония"

Според него най-голям интерес Северна Македония да влезе в ЕС имат хората, които искат да напуснат страната. "Една малка част от македонците са останали ей така, хаотично настроени, не знаещи къде, защото нито имат българско гражданство, нито могат да излязат да работят в чужбина, а в Македония не ги свърта, нямат образование", казва той. "Зорът е да избягат от Македония. Иначе тези с българското гражданство масово са навън. Поне половината от моите набори в Струмица са извън страната, защото имат българско гражданство и си работят без никакъв проблем в Европа. И не се вълнуват изобщо в момента от казуса "Македония - България", никой от тях. Казвам го с абсолютна сигурност".

Доктор Янев допълва, че тези с български паспорт работят свободно в чужбина и "никой не ги закача за нищо". "В пограничните райони едни 70% имат гражданство. Кой го показва, кой го крие, това не е ясно. Ако тръгнеш да си развяваш българския паспорт, може и да се намери някой луд , но чак пък толкова..."

Големият наплив на македонски студенти у нас започва около 2000 година. Със заявяването на българския произход те учат на принципа, на който учат българските студенти и плащат същите такси. Има един период преди 7-8 години, когато в Медицинския университет в Пловдив таксите рязко поскъпват и няколко години няма дори един македонец сред новопостъпилите. В този период се откриват и два университета в Северна Македония - в Щип и Тетово, в които таксите за обучение са по-ниски. После обаче интересът се връща.

В момента във втори курс медицина има около 15 македонски студенти. Колко от тях ще останат, още е рано да се каже. Решението им зависи от много фактори, включително развитието на казуса Северна Македония- България.

Автор: Веселина Божилова


Поставете оценка:
Оценка 4.4 от 15 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Боко

    6 1 Отговор
    Защо България, а не Германия?
  • 2 Стига бе

    10 4 Отговор
    Как работят в задравеопазването, като от 25 години здравеопазване в България няма

    Коментиран от #3

  • 3 911

    2 2 Отговор

    До коментар #2 от "Стига бе":

    За това нямаме щото за важните постове са сложени все Българолюбци.....
  • 4 Deutsche WC пропаганда

    4 2 Отговор
    Абе, гнили зелки сopocоидни, тези хора са си българи, дори имат български паспорти. Стотици хиляди хора в Бъргария, ако не и милиони, са наследници на българи, пресерири се в Бъргария от Добруджа и отвъддунав, Егейска Тракия, Македония, западните покрайнити. И дареч не всички българи от тези земи се се преселили в Бърлария след беълинския конгрес, ньойския договор и други спогодби, за които западните колонизатори имато сновен принос да се раздели народа ни.
  • 5 Горан

    4 0 Отговор
    Арабските лекари също работят в българското здравеопазване, както и лекари от Мали и Гана.
  • 6 Анис Алия

    5 1 Отговор
    Знаем ги ние македонските студенти, вечно с пищовите и слушалките в ушите. За съжаление в опоскан университет като пловдивското "му" стигат дори до асистенти и професори...