Истината за Банско скрита под тонове документи в МОСВ

Автор: Мирослав Валентинов

Върховният административен съд взима под внимания неверни държавни документи 12 години. Точно толкова са минали от решението на правителството на Симеон Сакскобургготски, взето на 3 юли 2001 година да предостави на концесия ски зона в Национален парк Пирин. От тогава се случиха десетки събития. Банско жънеше европейска и световна слава, като домакин на  престижни международни състезания по ски. България жънеше негативен образ в европейските институции, заради постоянни препирни между еколози за лифтове, вековни дървета, изкуствен сняг. Нищо ново под слънцето ще кажем всички. От както има инвестиции в планините в целия свят бушуват битки между инвеститори и еколози. Само че ако човек повдигне малко завесата ще открие крещящи факти, които обясняват тази 12 годишна борба, в която се забъркаха правителства, Европейска комисия, протестиращи, а само преди седмици и Върховния административен съд (ВАС).

Всъщност последното решение на 5-членния състав на ВАС бе, че концесионерът Юлен е излязъл от границите на концесията в Парк Пирин, построявайки ново съоръжение в местността Платото до връх Тодорка. И това разпали полемиките отново. На пръв поглед и вещи лица, и съдии за взели очевидно решение, базирайки се на параметрите в концесионния договор, разписан през 2001 година между българската държава и Юлен.

Но всъщност може ли да се окаже, че Върховният административен съд у нас взима решение на база неверни документи?

И тъй като институции, работни групи и съдилища, анализират документи от преди 12 години, всички трябва да се върнем назад и да повдигнем килограмите документация в Министерство на околната среда и водите, за да открием истината.

На 3 юли 2001 година Министерски съвет на Република България приема решение, с което предоставя на концесия с особено право на ползване върху територия изключителна държавна собственост Ски зона с център Банско, част от територията на Национален парк Пирин, определена с Териториален Устройствен план (ТУП), одобрен със заповед на кмета на Банско от 1 март същата 2001 година. В това решение на Министерски съвет е записано още, че се определя площта на ски зоната от 99,55 ха, съгласно ТУП, а именно по чупките на външната граница на ски зоната.

Всъщност от тук произтича цялата истина или неистина за нарушенията на концесионера Юлен.

Министерски съвет от една страна записва, че площта на ски зоната е в размер на 99,55 ха, а от друга че тя съставлява чупките по външната граница на ски зоната или казано с други думи по границите на Териториално устройствения план. Само че какво се получава ако границите на ТУП, определени със Заповед на Кмета на Община Банско през март 2001 година не е 99,55 ха? Всъщност по силата на този документ външната граница на ски зоната обособява площ от 1 156 ха. До ден днешен обаче в документите на различните институции се повтаря по-малката цифра и никой не си прави труда да отвори аналите, в които са записани първоначалните намерения на двете страни – държавата и концесионера – при подписване на концесионния договор. От една страна в решението на Министерски съвет е заложена цифрата от 99,55 ха, а от друга словесно изрично е отбелязано, че границите на зоната отговарят на законния ТУП или 1 156 ха.

Няколко месеца след взимането на решение за отдаване на ски зоната на концесия, на 21 декември 2001 година министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова сключва договор за концесия с Юлен за изграждане на спортна инфраструктура. Само че в чл. 1 от този договор остава записано, че на концесионера се предоставя площ от 99,55 ха, граници на ТУП. С малката разлика, че по документи тази площ е по-малка от реалните граници на ТУП.

Една грешка никога не остава сама.

Оказва се, че в концесионния договор от 2001 година има още проблемни моменти, които носят вина за днешните последствия и полюсните обществени настроения. В чл. 1 ал. 2 от Договора между държавата и Юлен, се казва, че Териториално устройствения план на ски зона с център гр. Банско съставлява Приложение 1 от контракта. Това Приложение 1 описано в чл. 1 ал. 2 трябва да представлява така важния Териториално устройствен план с 252 геодезични точки. Всъщност именно това Приложение 1 трябва да доказва словесно изказаната по-горе граница на зоната, която не е 99,55 ха. 12 години по-късно обаче се оказва, че Приложение 1 всъщност не съдържа ТУП-а от 1 155 ха, дори не съдържа цифрата от 99.55 ха, а съдържа скица, на която вещото лице на Върховния административен съд е направило коректни замервания и е написало, че показаната площ е в размер на 817 ха!? Въпрос: коя от трите цифри е вярна? Някой знае ли всъщност точно коя територия е обект на концесия и се стопанисва от Юлен?
Всъщност в тази изключително неприятна действителност, в която са замесени ВАС, МОСВ, неправителствени организации, работни групи, вещи лица, архитекти и всеки един от тях има какво да каже по темата. Само дето всички становища си противоречат. Най-накрая, 12 години по-късно, се оказва че последната инстанция на Съда у нас, е принудена да прави съждения върху неверни документи.

В момента в Министерство на околната среда и водите трябва да работи работна група по казуса, назначена от доскорошния служебен министър Юлиан Попов. Тази работна група трябва да излезе с доклад и да сложи точка на спора: колко е голяма ски зона Банско, в която Юлен прави инвестиции в спортна инфраструктура. Въпросът е ясен – налице е грешка. Както и да го гледа работната група с невъоръжено око се вижда. Въпросът е, че след като е налице грешка следва да има и поправка на грешката. От грешки никой не е застрахован, но е глупаво те да стоят така и да не се поправят. Именно това е проблемът – защо грешката не се поправя и дали това е угодно някому ? Все пак след изтичане на този договор земята и съоръженията остават за държавата. Държавата трябва да знае на какво точно е стопанин и какво точно трябва да регулира и следи.