Защо Украйна ще победи

Коментар на политолога и писател Франсис Фукуяма, публикуван в Journal of Democracy:

Войната в Украйна, която вече е в седмия си месец, бележи критичен момент, който ще определи курса на глобалната демокрация. Има три важни момента с огромно значение.

Първият е въпросът защо изобщо се е стигнало до войната. Дори преди руската инвазия (на 24 февруари) беше изтъкнат аргументът, че Владимир Путин е бил воден от страх от разширяването на НАТО и е търсил неутрален буфер, за да защити страната си. Въпреки че Путин несъмнено не харесваше идеята Украйна да влезе в НАТО, това не беше истинският му мотив. Украинското членство никога не е било предстоящо. Разширяването на НАТО не беше заговор, измислен във Вашингтон, Лондон или Париж, за да прокара алианса възможно най-на изток. Разширяването беше движено от бившите сателитите на СССР, които бяха доминирани от тази страна от 1945 г. и бяха убедени, че Русия ще се опита да направи това отново, след като балансът на силите се обърне в полза на Русия. Освен това Путин много ясно обясни какъв е залогът. В дълга статия, написана през 2021 г. и в реч в навечерието на инвазията, руският президент разкритикува разпадането на Съветския съюз и заяви, че руснаците и украинците са „един народ“, но изкуствено разделен. В по-широк план, руските искания в навечерието на войната показаха много ясно, че Москва се противопоставя на цялото европейско споразумение след 1991 г., което създаде „цяла и свободна Европа“. Руските военни цели няма да бъдат удовлетворени от неутрална Украйна; този неутралитет ще трябва да се разпростре в цяла Европа.

Истинската заплаха, възприемана от Путин, в крайна сметка не беше за сигурността на Русия, а за нейния политически модел. Той твърди, че либералната демокрация като цяло не работи, но е особено неподходяща в славянския свят. Свободна Украйна опроверга това твърдение и поради тази причина трябваше да бъде елиминирана.

Втората критична точка се отнася до западната солидарност в подкрепа на Украйна. Продължаващите доставки на оръжия и икономическите санкции бяха абсолютно критични за способността на Украйна да се противопостави на руската мощ. Повечето наблюдатели всъщност бяха изненадани от степента на солидарност, показана от НАТО, и особено от обрата в германската външна политика. Сега обаче руснаците са прекъснали голяма част от газа, който доставят на Европа в отговор на санкциите на Запада, и има огромна несигурност относно това дали чуждестранната подкрепа ще продължи, тъй като времето става по-студено и цените на енергията продължават да растат в цяла Европа .

В този смисъл най-критичната променлива за наблюдаване е изходът от настоящия военен конфликт. Политическите анализатори обикновено вярват, че военните резултати отразяват политическите, но в Украйна днес е вярно точно обратното: политическото бъдеще на страната ще зависи преди всичко от нейния успех на бойното поле в краткосрочен план. През лятото, когато Русия се изтегли от първоначалните си усилия да окупира Киев и боевете бяха съсредоточени в Донбас, се появи общоприета мъдрост, че Украйна и Русия са вкарани в „дълга война“ (появи се дори на корицата на Economist). Мнозина твърдяха, че е неизбежно да има безизходица и война на изтощение, която може да продължи с години. Тъй като военната инерция на Украйна се забавяше, западни гласове твърдяха, че са необходими мирни преговори и териториални отстъпки от Украйна.

Ако този съвет беше последван, това щеше да доведе до ужасен резултат: Русия да задържи териториите от Украйна, които беше погълнала, оставяйки една малка страна да не може да изнася стоки от южните си пристанища. Подобни преговори не биха донесли мир; Русия просто ще изчака, докато възстанови армията си, за да поднови войната.

За разлика от това, ако Украйна успее да възвърне военната инерция преди края на 2022 г. (каквато се наблюдава през последните дни), ще бъде много по-лесно за лидерите на западните демокрации да заявят, че техните хора трябва да затегнат коланите си през идващата зима. Поради тази причина военният напредък в краткосрочен план е от решаващо значение за западната коалиция да се държи заедно.

Перспективата, че Украйна наистина може да възвърне военната инерция, е напълно възможна; наистина според мен това е вероятно и се разгръща, докато говорим. Украинският генерален щаб беше изключително умен в цялостната си стратегия, фокусирайки се не върху Донбас, а върху освобождаването на части от юг, които бяха окупирани от Русия през първите седмици на войната. Украинските сили са използвали оръжия, доставени от НАТО, особено ракетната система с голям обсег HIMARS, за да атакуват складове за боеприпаси, командни пунктове и логистични центрове по целия фронт. Те успяха да атакуват уж защитени руски тилови райони дълбоко в Кримския полуостров. В момента между 25 000 и 30 000 руски войници са хванати в капан около южния град Херсон, който се намира на западния бряг на река Днепър. Украинците успяха да премахнат мостовете, свързващи Херсон с Русия, и бавно затягаха обръча около тези сили. Възможно е руските позиции там да се сринат катастрофално и Москва да загуби голяма част от останалата си армия. По-общо казано, моралът от украинска страна е значително по-висок, отколкото от руска страна. Украинците се бият за собствената си земя и са видели зверствата, извършени от руските сили в райони, които последните вече са окупирали. За разлика от това, руските военни трябва да заменят работната сила, която вече са загубили, като набират затворници и хора от по-бедните етнически малцинства, за да водят битките, които етническите руснаци изглежда не желаят да водят сами.

Трето, руски военен провал - което означава най-малкото освобождаване на територии, завладени след 24 февруари 2022 г. - ще има огромен политически отзвук по света. Русия и Китай преди войната твърдяха, че либералните демокрации, особено Съединените щати, са в упадък. Те твърдяха, че техните авторитарни системи са по-добри в изпълнението на големи задачи и в решителните действия. Това, което се случи вместо това, е, че руският модел на централизирано вземане на решения, съсредоточен около един човек, извърши една от най-сериозните политически грешки в новата история. Путин, изолиран по време на пандемията и извън реалността както на собствената си армия, така и на общественото мнение в Украйна, вярваше, че ще бъде посрещнат там като освободител. Китай, от своя страна, вижда как темпът на растеж се понижава в резултат на политика на „нулев COVID“, от която неговият върховен лидер Си Дзинпин изглежда решен да не се отклонява. Западните демокрации, напротив, изглеждат обединени и решителни пред това предизвикателство.

Ако украинците не просто се противопоставят на Русия, а наистина победят огромната руска армия и я принудят да отстъпи, положителният отзвук ще се усети по целия свят. Популистки националисти по света, от Виктор Орбан до Матео Салвини, през Марин Льо Пен до Доналд Тръмп, изразиха възхищение от стила на управление на Путин (на силната личност в техните очи). Едно руско поражение и унижение ще разбият този мит за предимствата на авторитарното управление и може да доведат до възраждане на демократичната увереност. За обществеността в западните демокрации беше лесно да приеме за даденост мира и просперитета, донесени от либералния световен ред. Може да се окаже, че всяко поколение трябва да научи отново урока, че алтернативите на либералната демокрация водят до насилие, репресии и в крайна сметка икономически провал. Това е урок, който виждаме и в Украйна. Светът вижда смели украинци, които се бият за страната си, и се борят да успеят извън всички очаквания.

Украйна ще спечели. Слава Украини!

Превод: ФАКТИ