Ще се обърне ли в гроба Николаус Ото, когато ЕС забрани двигателите с вътрешно горене?

Когато през 1875г. Николаус Ото проектира първия четиритактов двигател с вътрешно горене (ДВГ), надали е предполагал, че век и половина по-късно именно този метод на задвижване ще е преобразил света и все още ще доминира. На практика ще е създал изцяло нов метод за масово придвижване, който за пръв път в човешката история не включва впрегатни животни. Ще е извършил скок, който е съизмерим с най-значимите човешки достижения като откритието на пеницилина и рефлекторния телескоп.

Надали Ото е предполагал, че точно 147 години по-късно един континент - по-точно Европейският съюз, ще мисли да забрани неговото изобретение. С помощта на евродепутата Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) повдигаме завесата на решенията, които се обсъждат в европарламента.

Евродепутатите искат зарядни станции за автомобили на всеки 60 км

„ДВГ или електромотор?“ е шекспировото „Да бъдеш или не...“ Или поне тази представа ни създава през последните години.

Да отвориш прозореца на колата си и да слушаш двигателя, докато караш е удоволствие, защото това е единствената машина, която превръща въглеродния диоксид в радост, в музикално произведение. Също така е удоволствие и да усетиш мигновено максимален въртящ момент на електромотора от нула обороти и при почти пълна тишина. Но в същото време батериите все още не предлагат енергийната плътност на бензина и дизела, което намалява пробега при електромобилите. От друга страна, дори и най-големите фенове трудно биха харесали пушеците и течовете от амортизирани двигатели.

Защо ЕС иска зарядни станции на всеки 60 км! Евродепутатът Исмаил Ертуг пред ФАКТИ

В днешно време въпросът дали едното, или другото - малко е като шекспировото „Да бъдеш или не...“. Зависи от заплатата ти, от транспортните ти нужди, от това дали общината/държавата предлага облекчения, от това дали има къде да заредиш батерията, както и от това дали Русия напада Украйна.

От практическа гледна точка въпросът по-скоро трябва да е дали електротранспортът е по-привлекателен за хората. Привлекателен = евтин + с голям пробег + зарядна станция зад ъгъла + дълъг живот на батерията + безплатно паркиране + данъчни облекчения... Лека-полека се движим в тази посока, но все още не сме в зоната на привлекателността.

И тук идва и също толкова шекспировият въпрос - как да направим електротранспорта привлекателен, а не задължителен. Дали забраната е решение, или по-скоро стимулите и алтернативите са такова? Отговорът е стимули и достъп до алтернатива. Хората знаят по-добре как да похарчат парите си и какво да си купят с тях.

Регламентът за определяне на по-строги стандарти за емисиите на СО2 от новите леки автомобили и леките търговски превозни средства беше и остава една от най-обсъжданите теми в Европейския парламент, а обсъжданата забрана за производството на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене предизвика много спорове между държавите членки.

„Това предложение цели да ускори прехода към устойчива мобилност с ниски и нулеви емисии, поставяйки нови и по-стриктни изисквания за леките и лекотоварните автомобили, които са отговорни за около 15% от общото количество на СО2 емисии в ЕС. Според мен свръх амбиция, за която не сме готови. Според предложението паркът от новорегистрирани автомобили трябва да намали емисиите си с 55% до 2030 г. и със 100% до 2035 г. в сравнение с 2021 г. За новите търговски превозни средства целите за намаление ще бъдат съответно 50% за 2030 и 100% за 2035 г. Затова аз гласувах против“, казва по темата пред ФАКТИ евродепутатът Андрей Новаков.

Той обръща внимание и на факта, че красноречиви бяха обаче резултатите от гласуването в парламентарната комисия по околна среда - предложените промени бяха приети с крехко мнозинство (46 на 40), което още веднъж показва разделението в европарламента.
Преди гласуването в пленарна зала, през юни тази година, бяха обсъждани различни компромисни предложения. Едно от тях дойде от групата на Европейската народна партия (ЕНП), а именно цел за 90% намаление на емисиите за 2035, вместо 100%. Отново втори изключително амбициозна цел, но по-разумна от първоначалната идея за практическата забрана на ДВГ.

„За съжаление, по време на юнската пленарна сесия, парламентът гласува и подкрепи забраната за производство на нови автомобили с ДВГ от 2035 г. Не смятам, че определянето на крайни срокове е начин за промяна в нагласите на пазара или поведението на потребителите. Също така съм на мнение, че е прекалено рано за определяне на толкова крайна мярка. От изключителна важност е да дадем възможност и време на индустрията за развитието на други технологии и алтернативни горива, което пък ще намали зависимостта ни от страни като Русия и Китай“, допълва Новаков.

Според него, имайки предвид, че има държави, които са резервирани спрямо определения краен период за 2035 година, той намира за положителна стъпка предложението Европейската комисия да изготви доклад до 2026 година относно технологичното развитие на хибридните автомобили и СО2 неутралните горива (синтетични). Преговорите с държавите членки започват, така че окончателната позиция, включително дали ще има, или не забрана, предстои да бъде формирана.

Анализът сочи, че имаме куп несвършена домашна работа. „Трябва да направим анализ в няколко посоки, за да оценим ефектите от евентуална забрана. В уравнението на този анализ трябва да включим наличностите и цените на суровините, материалите и чиповете; рисковете при веригите за доставки; екологичните, климатичните и социалните аспекти в трансформацията на производството; наличната инфраструктура за електротранспорта. Резултатът от такъв анализ може да бъде отгатнат доста лесно“, казва още евродепутатът.
Пазарът на суровини, материали и чипове, както и веригите за доставки са чупливи.

Какви са причините? Наблюдава се и географска свръхконцентрация. Ако можеш да си купиш литий, избирайки между 50 доставчици, е едно. Но ако имаш само няколко източници, повечето от които контролирани от недемократични режими, доста лесно можем да се озовем в ситуация като днешната с доставките на газ. В днешната ситуация разпалваме наново въглищните централи, а в бъдеще ще въведем отново ДВГ?

Надеждите, че ще може да произвеждаме тук, в ЕС, достатъчно евтини материали и компоненти, за да са достъпни за широка група потребители, са все още в полето на утопията. Поради европейския стандарт на живот и развитата икономика, производството тук не кореспондира с икономическата логика. И така години наред доста от производствата ни са изнесени предимно в Азия и то доброволно. Последното те поставя в условията на зависимост.

Следва…