Държавата, брат, държавата…

Катастрофата на пътя Плевен – Луковит, при която загина 12-годишната Сияна, за пореден предизвика много коментари. А глупавия въпрос, който ще зададем, е: „И какво от това?“

На кой в държавата му пука, че едно невръстно дете загина. На премиера ли? На транспортния министър ли? На регионалния министър ли? На вътрешния министър ли? На кого… Нещо за оставка да се заговори. Ей така, от морал бе, брат. От морал?

Иначе със сигурност им пука на семейството на Сияна. Трудно е да се мисли какво изживяват родителите ѝ. Поредните, които губят рожба. Винаги казваме, че трябва да се дава гласност, за да може войната по пътищата да спре. Така беше и при инцидента с Филип в София, на метри от МВР, така беше и Ани и Явор, така беше и с много, много други.

И какво от това? Пак глупавият въпрос. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов съобщи пред журналисти, че е разпоредил да се предприемат незабавни действия за обезопасяването на участъка от пътя Бяла - Ботевград, където загина 12-годишната Сияна. Той напомни, че е разпоредил отстраняването на цялото ръководство на ОПУ - Плевен и проверка в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за изясняването на цялостната ситуация и посочи, че до седмица се очаква да има резултати от нея. Проверка, резултати – и какво от това.

Иванов каза още, че е добре да се въведе нова практика и допълни, че в отсечката, в която стана инцидентът, трябва да има сигнализация в памет на загиналото дете. За да знаят всички, които се движат, че там има убит човек.

За 5 години в този участък са станали 34 катастрофи, ранени са 10 души, а загиналите са трима. Сред тях вече е и 12-годишната Сияна.

Съвсем скоро имахме…
Съвсем скоро пак имаше жалейки след нелепата смърт на 18-годишен водач, ученик в пловдивска гимназия, който с огромна скорост се удари в дърво в с. Ягодово и загина на място. Преди това пак е имал катастрофа с превишена скорост - от преди 6 месеца, но явно е обещал на мама и на тате вече да не прави така.
След това 18-годишен водач от Ямбол, който е с книжка от 4 месеца, но опитал да направи дрифт на оживена улица посред бял ден и се блъснал с висока скорост в ограда – поне никой не е пострадал.

Ето тук е мястото на семейство – на мама и на тате. Ако го има, де. Защото в семейството се разбира смисълът на думата отговорност. Училището, приятелите – да, те са друг фактор от живота на всеки младеж. Но семейството, то е едно. Децата не си избират мама и тате, нали.
Ако семейството, респективно родителите на загиналия 18-годишен ученик от Пловдив, още след първата катастрофа бяха ударили по масата, че няма да има кола, докато не стане на 21, 22, 23 или колкото там, днес той щеше да е в клас, а не в …

И ето така някак смъртта на пътя просто стана част от ежедневието ни. Говорим, пишем, обсъждаме, коментираме и така до следващия инцидент. Просто такова някак стана ежедневието ни, но пак стигаме до глупавия въпрос - на кого му пука.

Държавата, брат, държавата… Трябва да я събудим. Само така ще спрем лошо, което се случва по пътищата ни.