Милошевич – от американския любимец до касапина на Балканите

Любопитна е историята на Слободан Милошевич като пълновластен владетел на остатъчна Югославия. Умел апаратчик той отрано започва да се катери по кариерната стълбица. Наричат го майстор на политическите интриги.

Това коментира във "Фейсбук" Калоян Методиев.

Западните дипломати казват, че винаги се опитва да се хареса на събеседниците си в частен разговор, да ги омае. Тонове мастило са изписани за болезнените му амбиции винаги да е първи. Млад става директор на „Беобанк“ и отговаря за клона на банката в Ню Йорк. Там се сближава с американските управленски кръгове (чест гост на Лорънс Игълбъргър и Дейвид Рокфелер).

Американците са очаровани от него и го виждат като свое протеже в края на 80-те и началото на 90-те години. Стратегически млад лидер или точният цитат е: енергичен и перспективен либерален комунист. Научава се да се прикрива по пътя към завземане на цялата власт. Политическата му кариера се изстрелва след посещение в Косово заради сблъсъците между сърби и албанци. Там прави прочутото си изказване: „Никой повече няма да посмее да ви бие“. С леко вдигнат юмрук. И сърбите му повярват и тръгват след него.

Постепенно взима цялата власт в страната. Разбива политическите партии.

Докато е президент съпругата му Мира Маркович дори си прави своя (Югославска обединена левица), която вкарват в парламента. Ясен знак, че законите и конституцията вече не важат за първото семейство. Довеждат парламента до насипно състояние, което контролират и поддържат вътре кресливи радикални шовинисти, които да ги правят да изглеждат умерени пред лицето на света. Овладяват изцяло медиите. Особено националната телевизия, която става основен рупор на режима чрез емблематичния ѝ директор пряко подчинен на съпругата на президента.

Същото важи и за повечето главни редактори на тогавашните вестници. Семейството много бързо развива вкус към парите. То се обгражда със свой бизнес кръг (нещо като кохорта) от съмнителни бизнесмени. Неясно с какви пари през 1991 купуват къща в центъра на Белград, която се ремонтира с държавни пари. Хората, които имат телефоните номера на Милошевичеви (бащата, майката, сина и дъщерята) в Сърбия се наричат „магическият кръг“.

Самозабравянето и преяждането с власт се простират и върху децата. Купуват им се апартаменти, осигуряват им се ресурси.

Синът Марко става собственик на най-голямата дискотека на Балканите - „Мадона“ , увеселителният парк „Бамби“ и фирма за търговия с цигари. За дъщерята, която има вкус към културата, е отредена радиостанция. Семейството започва брутална разправа с критиците на режима, като използва държавните институции, медиите и мафиотския си кръг за оказване на натиск върху инакомислещите.

Разследването след падането им от власт дори стига до поръчителство на няколко убийства на журналисти и политически лидери (най-известните на Иван Стамболич и Славко Чурувия). Президентът изцяло контролира службите за сигурност и започва да ги използва за събиране на компромати срещу политическите си опоненти, незаконно подслушване, за завземане на бизнеси и за организирането на екзекуции на противниците си. Семейството овладява съдебната власт, като води война със съдии и прокурори, докато не ги подмени с послушни.

Президентът прави същото в армията, където са уволнени всички генерали, които не са получили пагоните си от него, за да създаде собствена военна каста.

Международните и сръбски разследвания впоследствие разплитат мрежи за контрабандни канали, злоупотреби с държавни апартаменти давани на приближени, обществени поръчки на семейния бизнес кръг, служители на службите използвани като криминален контингент – същински октопод обвил държавата.

В първите години единственият посланик, който е приеман от президента Милошевич и разговорите продължават с часове е американският. Постепенно отношенията с американците, европейците, а и донякъде с руснаците се влошават правопропорционално на поредната война, репресии, политическите убийства и злоупотребите с власт в страната. Югославия изпада в политическа и икономическа изолация.

След години на агония режимът се срива под напора на улицата. Макар и късно, всички демократични сили се обединяват, за да го свалят. Цената за забавянето до ден днешен се плаща от самите сърби. Подценили са Милошевич. И са търпели, докато от американски любимец се е превърнал в касапина на Балканите. Откраднал е настоящето и бъдещето им. Уроците от историята трябва да се помнят и да не се допускат. Независимо дали ще се повторят като фарс.