Казусът „Гардиън-Сноудън“ или натискът на правителството върху медиите

Съществуват ли все още свободни медии и свобода на словото? Или това е само илюзия, която пазим в съзнанието си, за да не се чувстваме измамени или ощетени от към най-ценното ни, а именно правото да бъдем информирани?

Тези въпроси възникнаха в съзнанието ми след като британският в. „Гардиън“ беше принуден да признае, че бил подложен на натиск от страна да правителството да предаде или унищожи секретна информация, с която разполага.

Всеизвестен факт е, че едно от основните права, които всеки човек по света има, е правото на информация - достоверна, обективна и подробна. Медиите са основният източник на тази информация за обществото и когато бъдат заглушени или репресирани, заради функцията си на информатор, това до някаква степен нарушава правата на отделния индивид, който получава информацията.

Тази година се разрази поредният скандал, подобно на „Уикилийкс“, свързан с изтичане на секретна информация.

Един млад служител на американските тайни служби предостави стотици файлове със секретни данни на журналист от британския вестник „Гардиан“. Част от информацията бе публикувана, общественият гняв се надигна срещу САЩ, а изнеслият секретната информация Едуард Сноудън бе обвинен в шпионаж. И докато всички се суетяха около американеца, който реши да се укрие в Русия, никой не се сети за журналистите и медията, която публикува секретните документи.

Във вторник стана ясно, че британското правителство е указало натиск върху вестник „Гардиан“ да унищожи харддисковете, съдържащи копия на някои от секретните файлове изтеклите от Едуард Сноудън. Това съобщи редактор от престижното британско издание, като уточни, че екипът му е бил заплашен със съд, в случай че не изпълни молбата на правителството. Алан Ръсбриджър разказа, че с него се свързала високопоставена личност от правителството от името на министър-председателя Дейвид Камерън.

В статия, публикувана в британското издание, Ръсбриджър твърди, че буквално му е казано: ”Вие се позабавлявахте добре. Сега искаме да ни предадете материалите.”

Редакторът неведнъж бил привикван на разговори, но отказвал да сътрудничи на британските власти. "Обясних на властите, че има и други копия в Америка и Бразилия, така че те няма да постигнат нищо", разказва той. "Но след като видях, че те ще следват закона предпочетох да унищожа нашите копия, отколкото да ги дам в ръцете на правителството или да позволя на съдилищата да замразят нашите статии."

Всяко предаване на получената информация би означавало предателство на източника - Едуард Сноудън, обяснява Ръсбриджър. Файловете в крайна сметка можеше да бъдат използвани за неговото преследване.

”Тогава се случи един от най-дивашките моменти от дългата история на „Гардиън".

Двама експерти по сигурността в британските тайни служби наблюдаваха унищожението на харддисковете в мазето на вестника, за да са сигурни, че няма да остане нищо, което да може да представлява някакъв интерес да бъде предадено на китайски или руски агенти", разказа редакторът. Така на 20-ти юли спецслужбите унищожили журналистически компютри пълни със секретната информация.

Този акт на репресия спрямо един от най-уважаваните вестници не само в Обединеното кралство, но и по света, дава тема за размисъл относно свободата на словото и свободната журналистика днес.

Журналистите в Америка са защитени от Първата поправка на конституцията,

гарантираща свободата на словото, но наистина ли е така?

От съдебно дело за публикуването на секретни документи на Пентагона от Ню Йорк Таймс през 1971 г., става ясно, че правителството няма да успее в опитите си да ограничи публикуванетио на информация. Случаят е аналогичен на сегашната ситуация със Сноудън. Изтеклите документи предоставени от Даниел Ълсберг, бивш сътрудник на Съвета за национална сигурност на САЩ, подронват доверието на американската и световната общественост към властите в САЩ.

Преди публикуването, „Ню Йорк таймс“ търси юридически съвет. Юристът заявил, че пресата има първото право да публикува тази информация, тъй като само така хората ще разберат каква е политиката на тяхното правителство. Правителството обаче не е доволно от публикацията и започва дело по обвинение в шпионаж. Вестникът не се отказва и продължава да пуска публикациите. Не след дълго "Вашингтон поуст" започва своя поредица със секретните документи. Не след дълго петнадесет други вестници, получили копия от документите започват да ги публикуват. В последствие държавата губи делото срещу медиите.

На този случай се позовават и от „Гардиън“, докато спорят с властите дали да унищожат информацията, предоставена от Сноудън.

Унищожените секретни копия

Компромисът в крайна сметка отвежда екипът на в. „Гардиън“  и група служители на службите за сигурност в мазето на редакцията в горещата съботна сутрин, за да унищожат хард дискове, съдържащи секретните файлове. Това е твърде необичаен компромис за нуждите на националната сигурност и свобода на словото.

Но това до голяма степен е символичен акт. И двете страни са наясно, че други копия съществуват извън Обединеното кралство и че изнасянето на информация през 21-ви век ще продължи. Властите смятат за ефективно унищожаването на техника, за да спрат разпространението на информацията. „Ние ще продължим упорито и усърдно да публикуваме документите, получени от Сноудън, само че няма да го правим в Лондон“, обобщава Расбриджър.

Дванадесет дни след унищожаването на файловете „Гардиан“ съобщи официално за финансираните от САЩ подслушвателни операции на Британската разузнавателна агенция (GCHQ) и публикува портрет на трудовия живот на агентите за сигурност в Челтнъм.

Британското правителство се опитва да засили натиска върху журналисти, след като задържа на летище Хийтроу в неделя партньора на журналиста Глен Грийнуолд, Давид Миранда, който ръководил публикуването на досиетата.

Миранда беше задържан в продължение на девет часа от властите по закона, приет през 2000 г., за терористи.

"Надявам се това, което се случи с Давид Миранда да накара хората да прочетат историите, които толкова разстроиха британската държава, защото има много статии за това, което GCHQ и NSA са правили. Това, което Сноудън се опитва да направи е да обърне внимание на степента, в която сме на път към постоянно наблюдение. "

Според годишната класация на „Репортери без граници“ Великобритания се нарежда на 29-то място по свобода на словото пред 2013 година.