България и еврото: кой "продаде мача"

Обърне ли се колата, пътища много: България не успя да направи последните няколко най-важни крачки от “чакалнята”, за да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2024 година. Какво попречи? Анализ на Емилия Милчева:

Най-краткият отговор гласи: попречиха всички - и политическите сили, и служебната власт на президента. Всички те проявиха параден ентусиазъм и занулена активност, движени от различни подбуди.

Инфлацията можеше да бъде преглътната

Факт - от четирите Маастрихтски критерия България не покрива този за ценовата стабилност. Мери се чрез инфлацията, която не трябва да надвишава с повече от 1,5% най-ниската в държава-членка на еврозоната. Инфлацията за декември на годишна база достигна 16,9% и нареди България сред държавите с най-голямо поскъпване като Унгария, Латвия и Литва, където тя надхвърля 20 на сто. По bTV вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвини за “помпането” ѝ в последните две години бившия финансов министър Асен Василев.

Инфлацията обаче показа и неспособността на управляващите (все едно кои) да противодействат на нелоялните търговски практики. Необосновано спекулативно поскъпване на отделни стоки бе констатирано в последната присъединила се към еврозоната държава - Хърватия, въпреки мерки, въведени преди година.

Но българските институции се славят с това, че са на каишка на властта и не са особено активни в защита на потребителите, а липсва и законово определение що е то спекула и/или нелоялна търговска практика. Как да се справяш с нарушение, което го няма в правния мир? Единственото, което успя да измисли служебното правителство в опит да замаскира неумението да се справи, беше наблюдение и информиране за цени. Редовният кабинет пък въведе нулева ставка по ДДС за хляб и брашно, запазена и през тази година, която нямаше никакъв ефект върху поскъпването на хлебните изделия.

Така че преди еврото институциите в България имат нужда от укрепване - на своя административен капацитет, интегритета на служителите си и усъвършенстване на правните норми, приоритетно на Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията.

Нито един законопроект не помръдна

Провалено беше и приемането на четирите законопроекта, изисквани преди еврозоната. Когато от “Демократична България” (ДБ) обвиняват ГЕРБ, БСП, ДПС, подкрепени от “Български възход” и “Възраждане”, че са саботирали промените в Кодекса за застраховане, са прави. Внесеният от Министерството на финансите и съгласуван с Европейската комисия проект предвиждаше незабавно и безусловно плащане при пътни инциденти в чужбина от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи към другите национални бюра. Според ДБ - заради интересите на две застрахователни компании, които имаха и проблеми с плащанията по “Зелена карта”. Както каза тогава депутатът Мартин Димитров (ДБ): “На думи много хора в този парламент се изказваха какви горещи привърженици са на влизането на България в еврозоната, а всъщност “продадоха мача”.

Прави са и ГЕРБ, когато обвиняват “Продължаваме промяната” (ПП), че четиримата им депутати в икономическа комисия са отсъствали от обсъждането на промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари за второ четене. Този законопроект засяга много интереси. Промените предвиждат идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление, както и процедури за проверките им (включително от ДАНС), които да установят надеждност и пригодност на адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др. Предлага се и вписването им в публичен регистър към министъра на правосъдието.

Проектът разширяваше и обхвата на идентификацията - не само клиентите-юридически лица, но и собствениците им юридически лица. (А настоящият Закон за мерките срещу изпирането на пари дефинира като действителен собственик само “физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание”.) Проектът допускаше и възможност в Търговския регистър да се отбелязва, ако е установено несъответствие в данните за действителния собственик.

Не помръднаха след първо четене в пленарна зала и промените в Търговския закон, свързани с производството по несъстоятелност. България се “слави” с неговата продължителност, тъй като се проточва средно 3,3-3,5 години, а при държавите членки на ОИСР е средно два пъти по-късо. Същото е и съотношението при събираемостта на вземанията в рамките на тези производства - 37,7% срещу 70,2 процента.

Законопроектът за БНБ пък, който трябва да разпише правомощия на централната банка, когато България приеме еврото, изобщо го няма.

Последствията

Още от приемането на България в ERM II през 2020 г., по време на третия кабинет на Бойко Борисов, необходимостта от тези закони беше известна - имаше план за техническа подготовка. Знаеше се, че конвергентният доклад, който трябваше да поискаме от Брюксел - но сега няма да поискаме, ще оценява Маастрихтските критерии и правната съвместимост.

Въпреки декларативните изявления липсваше политическа воля да бъде следван пътят към еврозоната. Отсъствието на системна и последователна политика няма как да бъде компенсирано от ударна работа на 48-ия парламент преди да се разпусне. Но тъй като отново предстоят избори, на дневен ред са обвиненията, модният писък на всяка кампания. Служебният кабинет се оправдава, че си е свършил работата - внесъл е проектите през декември, но парламентът така и не е успял да ги гласува.

Министърът на финансите Росица Велкова предупреди вчера, че “ако няма ясен целеви период за замяната на лева с евро, кредитният рейтинг на България ще се влоши, което ще има негативно отношение и по лихвите по дълга”. Това означава също, че ако България реши да емитира нови облигации, обслужването на този нов дълг ще е по-скъпо.

Политическата несигурност допълнително влошава ситуацията. Ще има или няма да има стабилно правителство и работещ парламент след 2 април, който да приеме законопроектите, за да поиска България конвергентен доклад?

Засега изглежда, че “Възраждане”, които събират подписи за референдум за запазване на лева до 2043 г., получиха нов импулс. Лидерът на партията Костадин Костадинов си приписа заслугите за отлагането. “Вчера (четвъртък, б.а.)... обявихме, че до момента сме събрали 247 000 подписа, призовахме българското правителство да не изпраща искане за конвергентен доклад към ръководството на еврозоната”. И ето, че на следващия ден правителството е направило точно това, както отбеляза сам Костадинов.

Левът се възражда.