Изборите на 2 април: защо смениха правилата на играта

Коментар на Петър Чолаков:

На финалната права - около месец преди предсрочните парламентарни избори мнозинство в ЦИК на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН промени отчитането на протоколите от СИК. Беше прието в протоколите да се вписват сумарно данните от машинните и хартиените бюлетини, вместо поотделно. Въпросното решение в 12 без 5 увеличава рисковете за честността и прозрачността на вота на 2 април 2023.

Опитът от 2021 година

Преди две години – на 4 април 2021, когато се гласуваше смесено - по избор на хартия или с машина - се стигна до хаос, грешки и напрежение в изборните комисии. Аргумент срещу съчетаването на двата метода на гласуване са и европейските избори през 2019, когато в 40% от избирателните секции останаха неотчетени преференции.

Един съвестен инженер би казал: колкото повече инструменти, показатели, контролни дисплеи има, чрез които да хванем отклоненията във функционирането на една система и на нейния механизъм, толкова по-добре. В случая с промените, наложени от мнозинството в ЦИК, обаче е налице точно обратното на тази етика – това е целенасочен акт, насочен към това да се „счупи“ контролът върху грешките и манипулациите.

Оттук следва, че изборите на 2 април 2023 се очертават като срамно политическо дежавю. Те изглежда са програмирани като завръщане в изходната точка – т.е. преди ИТН, ДБ и ИСМВ да наложат машинния вот като доминиращ навсякъде, с изключение на малките секции под 300 избиратели. Завоят на 360 градуса е повторно прегръщане на алгоритъм, за който опитът показа, че не работи добре – освен за тези, които обичат да ловят риба в мътна вода.

Как бе „неутрализирано“ машинното гласуване

А ето и кои са „програмистите“: в последния 48-и парламент ГЕРБ, ДПС и БСП фактически неутрализираха машинното гласуване. Те го обезсмислиха, превръщайки машините в принтери. Действията на техните представители в ЦИК изобщо не са изненадващи, те са пълен съпорт за курса на тези три партии. За две от тях – ДПС и, в по-малка степен, ГЕРБ – има сериозни съмнения, базирани на емпирични данни, че в продължение на години експлоатират дефектите на хартиения вот.

След като се вдигна шум, който може да им навреди, от ГЕРБ си измиха ръцете и побързаха да се разграничат от скандала в ЦИК. С оглед на политическото поведение на тази формация е трудно да приемем уверенията ѝ за чиста монета.

Скандалът в ЦИК сигнализира също за експанзия на лагера на „хартиените“ демократи. ИТН преминаха (и по тази тема) на другия бряг. Много любопитно е и поведението на президента Радев, който иначе бе твърд привърженик на машинното гласуване. Назначеният от него за служебен министър на вътрешните работи Бойко Рашков (в двете правителства на Стефан Янев през 2021) отчете значителен спад на опитите за изборни измами, тъкмо като резултат от машинния вот (и добрата работа на МВР).

В края на 2022 обаче машинната "революция" бе отменена. Г-н Рашков отдавна е в ПП, които заедно с ДБ осъдиха действията на мнозинството в ЦИК, а г-н Радев се заигра с бившите си заклети врагове от ГЕРБ и ДПС по редица въпроси.

Безпристрастен ли е Радев

От една страна президентът зае позата на безпристрастен, външен наблюдател по отношение на скандала в ЦИК. Той подчерта, че ЦИК е „независим орган и не трябва да има външно вмешателство в него“. От друга страна обаче пак Радев каза, че не мисли, че промените „застрашават изборния процес”.

По този начин президентът фактически обвини ПП-ДБ и Левицата (АБВ, „Движение 21”, „Изправи се БГ” и пр.) в параноя и разпалване на страхове. Като отчитам влиянието на ДПС и ГЕРБ в съдебната система, не мисля, че е особено вероятно Административният съд да се съобрази с жалбите на ПП-ДБ и Левицата срещу промените, наложени от мнозинството в ЦИК.

Кой печели от хаоса?

Изборите на 2 април ще бъдат много оспорван мач, а силните на деня през последните месеци направиха всичко необходимо той да се играе по техните правила. Най-вероятно замисълът им ще проработи. Но дали от това би спечелила демокрацията у нас?