Плячкосването на Европа – нови епизоди

През 1940 година Хитлер и Сталин се надлъгват, като демонстрират взаимно уважение и приятелство, но всеки гледа да заграби колкото може повече от Европа, която и двамата презират като мекушава и кекава. Хитлер е заграбил каквото е можал с изнудване и заплахи (Судетите, Чехословакия, Австрия) и вече е започнал Втората световна война, а Сталин му помогнал в Полша (срещу половината от страната) и е анексирал трите балтийски републики Литва, Латвия и Естония.

Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.

Европа е почти поделена между източния и западния колос и са останали само Балканите. Когато румънците пускат германците на своя територия като съюзници, руснаците, които има пакт за ненападение с Райха и де факто са съучастник в плячкосването на Европа, поставят въпроса за своето присъствие в България.

Но което германците отговарят – нас румънците ни поканиха. Ако българите ви поканят, няма проблем.

При това положение в края на ноември 1940 година Съветите пращат в България Аркадий Соболев, генерален секретар на Министерството на външните работи (средна ръка началник).

Той предлага на българското правителство договор със Съветския съюз, в който Москва дава гаранции за суверенитета, формата на държавно устройство (запазване на монархията) и обещава покрепа за българките аспирации в Македония, Беломорието и дори Северна Добруджа.

В замяна руснаците искали помощ в Черно море и две-три бази по крайбрежието. И добавяли, че ако стане, не възразяват България да се присъедини към Тристранния пакт на Германия, Италия и Япония.

Българите не вярвали много на съветските гаранции, понеже по същата схема само няколко месеца по-рано трите балтийски републики изгубили незавимостта си и станали съветски. И отхвърлили предложението, макар и деликатно.

Това отложило съветизацията на България, ама не с много – има-няма десетина години.

В онези години Хитлер е започнал инвазията си в Европа под предлог да обедини всички немци в едно отечество и заради нарушени според него права на немските малцинства в съседни държави.

После, като се свършили угнетените немци, Хитлер зарязал тази маска и вече не търсел оправдание.

Съветският съюз, напротив, като държава, която обединявала много националности, не се позововал на угнетени национални малцинства (за Москва всички, които живеели извън СССР, били угнетени), а прагматично си създавал зона за сигурност, буфер между себе си и Европа. Така били анексирани балтийските държави, половината Полша и започната войната във Финландия.

В наши дни Путин излиза с номера на Хитлер. Русия иска да събере под един покрив всички руснаци. Прибра Крим и сега подкрепя руснаците в Източна Украйна. Следващата цел ще е Приднестровието, рускоезичен анклав в Молдова, а после – не се знае.

Без значение от националистическия претекст Русия всъщност преследва същите цели като през 1940 – иска буферна зона между себе си и Европа и това ясно може да се види. В тази буферна зона ще съществуват държави или държавоподобни образувания, чиито ръководства са силно зависими от Москва и следват отблизо московската политика.

Въпросът е докъде Русия си представя тази зона. И докъде Западът е склонен да отстъпи.

И което е важно за нас, българите – склонен ли е Западът да похарчи част от новопривлечените си съюзници – като България и Румъния, и тези все още в процес на присъединяване – като Сърбия например, та да има мир с Русия?

И колко траен ще е този мир?

Послепис с днешна дата. Европа сякаш вече е осъзнала какво се случва. Катализатор стана нахлуването на Русия в Украйна. И има някаква надежда, че уроците от историята все пак не са напразни. Макар че и сега всичко става с много кръв и страдания.