Странникът Рахманинов никога не забравя Русия

За музиката му казват, че е звукът на руската душа. Така или иначе той е този руски композитор, чиито произведения се изпълняват най-често, сочи статистиката. Сергей Рахманинов е роден на 1 април 1878-а в обедняло буржоазно семейство, а смъртта го застига на 28 март 1943-а година, вече като световноизвестен композитор и пианист. Малко преди това приема американско гражданство.

Почти половината от съзнателния си живот, цели 25 години, той пребивава извън Русия - в Западна Европа и в САЩ. Първо е гражданин на света и странстващ виртуоз, по-късно става емигрант.

На кого принадлежи днес Рахманинов? Дори 80 години след смъртта му този въпрос не само отваря един допълнителен фронт на бойното поле между официалната руска културна политика и Запада - той е и от централно значение за самосъзнанието на руската култура.

Преди и след Октомврийската революция

Октомврийската революция от 1917-а година маркира важен вододел в биографията на композитора. "Малко преди Рождество 1917-а Рахманинов заедно със семейството си прекосява руско-финландската граница", пише Оскар фон Риземан, почитател и биограф на Рахманинов. "Влакът спира малко преди границата, всички пътници са принудени да слязат и да прекосят границата с шейни. Това правят и Рахманинов, неговата храбра съпруга и двете им дъщери с оскъдния си багаж. На тръгване Рахманинов коленичи и целува земята на своята родина, защото в живота си не е имал нищо по-ценно от нея."

С това описание авторът полага основите на мита за един творец, който е принуден да води някакво призрачно съществуване извън границите на родината. Често пъти едно изказване на Рахманинов бива интерпретирано не съвсем правилно: "След като напуснах Русия, изгубих желанието да композирам. Изгубвайки родината, изгубих самия себе си".

Емиграцията - огромна травма

Неговото творчество наистина е разделено на два радикално различаващи се периода - преди и след емиграцията. Това казва в интервю за ДВ Вера Валкова, една от водещите руски познавачки на Рахманинов. "Разбира се, емиграцията за него е била огромна травма. Освен това той е бил принуден да си изкарва хляба главно като пианист виртуоз и не е имал много време за композиране", пояснява музиковедката.

Рахманинов е щедър и скромен човек. Той се грижи не само за семейството, а помага с дарения и колети с храна на редица музиканти, останали в Русия. "Винаги е заделял една трета от приходите си, за да подкрепя колеги в Русия", казва Валкова. В същото време за Рахманинов се говори, че много е държал на изискания си външен вид - както личи от старите фотографии, на които често позира с цигара в ръка. Биографите припомнят и слабостта му към красивите автомобили, особено спортните.

Чужбина е и вдъхновение

Валова отхвърля слуховете, че в чужбина Рахманинов изпада в творческа криза. Да, на по-ранна възраст той наистина е бил по-активен като композитор - преди окончателното си заминаване от Русия е написал около 80 процента от всички свои произведения: две от трите симфонии, три от четирите клавирни концерта, всичките си три опери, 80 романса. Но и тук статистиката казва само част от истината. "Защото Рахманинов дължи идеите за някои от най-важните си произведения именно на своите пътувания в чужбина", обяснява Валкова.

така например между 1906-а и 1909-а година композиторът всяка зима живее известно време в Дрезден. Това са едни от най-активните му творчески периоди, през които създава "Островът на мъртвите" и Втората си симфония. А идеята за прочутото му произведение "Камбаните" възниква, докато слуша римските камбани.

Той сякаш предчувства ужасите на 20-и век

"Ако трябва да избера една фигура, която олицетворява руската култура, това ще бъде Сергей Рахманинов", казва известният съвременен писател Михаил Шишкин, който е и задълбочен познавач на класическата музика. В момента Шишкин живее в Швейцария и на фона на положението в своята родина казва за себе си, че е "убеден емигрант" - също както Рахманинов навремето.

Шишкин припомня, че Рахманинов се смята за руски композитор, но именно като част от световната култура. "Това е единственият начин, по който той мисли себе си и живота си като руснак", твърди писателят. Според него Рахманинов е притежавал абсолютен слух, включително за историята и за живота. В своите произведения той сякаш предчувства ужасите на 20-и век, ГУЛАГ и Холокоста, смята писателят и добавя, че в същото време тези произведения дават и утеха.

Русия се опитва да узурпира паметта за Рахманинов

"Не знам дали юбилеят на друг творец е бил отбелязван в такива мащаби, както двете сегашни годишнини на Рахманинов", казва Валкова. Всички симфонични оркестри, всички опери в Русия отдават дължимото на неговите творби, провеждат се безчет симпозиуми, излизат многобройни публикации, възроден е и клавирният конкурс на негово име. Юбилеите се отбелязват и с официално държавно тържество в някогашното семейно имение Ивановка, където през 1917-а година разбунтувалите се селяни изхвърлят от прозореца концертния роял на Рахманинов.

Писателят Михаил Шишкин е ужасéн от опитите на днешните руски властници да узурпират паметта за Рахманинов: "Античният цар Мидас превръща в злато всичко, което докосне, а всичко, което докосват те, се превръща в гадост. Тази държава по определение е враг на изкуството и културата", казва Шишкин.

В последните месеци преди смъртта си болният от рак Рахманинов разсъждава дали да не се върне в Русия и дори се свързва с руското посолство. "Смъртта спаси както него, така и нас от този позор", казва Шишкин. Сергей Рахманинов, който цял живот не забравя руския си произход, в крайна сметка взима американско гражданство - най-вече за да облекчи живота на семейството си.

Поради всичко това Вера Валкова смята за неправилна идеята неговите тленни останки да бъдат препогребани - проект, над който руското Министерство на културата работи вече от години.

Автор: Анастасия Бутско