Търпеливият Борисов срещу „мълчанието“ на демокрацията

Демократично ли е да мълчиш!? Физическото присъствие достатъчно ли е, за да кажеш, че участваш в нещо. Или изглеждаш гузен, неразбран, донякъде прецакан, но истински смълчан.

Лидерската среща, на която станахме свидетели, показа няколко неща. Опит за диалогичност от страна на ГЕРБ-СДС. Те заявиха ясно: „Опитахте се да ни изчегъртате, ама не стана. Дайте тогава да мислим за държавата!“

Определено се видя, че ГЕРБ-СДС бяха по-подготвени за срещата. След като мина размяната на любезности, в която всеки каза какво може и какво не може, Борисов „застреля“ ПП-ДБ директно с въпроса: „Дайте имената на премиера и министрите си, за да помислим дали да ги подкрепям. Да видим дали има неприемливи за нас личности. Не е просто любопитство да ви видим министрите. Ако кажем - правим само с вас, изпускаме нашия влак и идваме при вас. Може да ни предложите правителство, което заради личности не може да приемем и тогава директно отиваме на избори."

Със сигурност в този момент през главата на Борисов е минала мисълта, че Бойко Рашков няма как да е вътрешен министър пак. Но него каза. А така поставен въпросът му е свързан точно с това.

Явно ПП-ДБ не бяха готови за този въпрос, а съпредседателят на ПП Асен Василев отклони искането, но без да „затваря вратата“.

"Трябва да се разработи законодателна програма и ясна управленска подкрепа, която да казва правителството какво трябва да свърши. Ако ние трябва да предлагаме състав на кабинет, който да ви ориентира за първия мандат, трябва да водим процеса и този кабинет каква програма ще трябва да изпълнява", заяви Василев.

И ако някак като че ли оптимизмът остава, какво видяха хората, драгите зрители, които са гледали тази среща.

Търпелив Бойко Борисов! Доста нетипична роля. Но и той разбра, макар и 2 години по-късно след протестите, че няма как да управлява пак. ГЕРБ е стегната партия, но хората не им дават нужната власт чрез гласовете си, за да имат мнозинство. „Изчегъртването“ и арестите някак леко отиват в миманса, а ГЕРБ си връща образа на партия, която търпи еволюция към диалог, откритост, понякога показва и признаци на покаяние – предвид съгласието да участва в съдебната реформа. Показва желанието за някаква промяна. Въпреки че думата „промяна“ фигурира в абревиатурата на опонента.

Кирил Петков и Асен Василев си издекламираха стихчето, че са непреклонни за подкрепа на правителство с ГЕРБ. Нищо ново и съвсем очаквано. И тук стигаме до „мълчанието“ на демократите. Христо Иванов – мълча. Пътят от вицепремиер на Борисов до негов политически противник днес е извървян, но остана определено дистанциран от разговора. Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов също мълча.

Мълчанието в един диалог показва най-малкото несигурност. А фактът, че ПП и ДБ в комбинация загубиха гласове, няма как да ги радва и също създава неудобство.

На изборите на 2 април 2023-а ПП-ДБ взеха 619 592 гласа, което означава 73 035 гласа по-малко в сравнение с предходните избори – 2 октомври 2022-а, когато двете формации се явиха поотделно. Тогава ПП събра 506 099, „Демократична България“ 186 528, а сборуван резултатът им е 692 627.

„Демократична България“, която сама по себе си е коалиция, е интересно как определя тежестта и приноса си за резултата на вота – дали е с мълчание… „Мълчанието“ при демокрацията не е типично нещо, но е факт.

Иначе ГЕРБ не пропуснаха да кажат, че имат и вариант „Б“, защото ДПС и БСП изпитват някаква готовност да се включат в кабинет, а "Има такъв народ" също.

Корнелия Нинова обяви, че "ще пита структурите", но ясно заяви, че Кирил Петков няма как да е премиер повече. Тя каза това, след като Петков изгони 70-те руски служители и дипломати.

ГЕРБ каза за план „Б“, но тогава не е ясно как ще се приемат законите, за които говорят сега с ПП-ДБ.

ПП-ДБ имат ли план „Б“…