Твърде добре не е на добре – за ефекта от пре-добряването

Изследване на Банчо Банов, Финансов експерт

Понякога в живота човек изпада. Пада надолу. Свободно падане. Седи в някаква компания, някакво обкръжение, представя се мислено в огледалото, оглежда членовете на компанията – в класи под него и се пита: „Какво стана? Къде сбърках?“
Друга случка. Родителите гледат сина, дъщерята си – вече на 18-19 години – коренна противоположност от това, което са влагали (според тях) като средства, енергия, възпитание. После родителите се поглеждат един друг недоумяващо и се питат: „Къде сбъркахме?“
Може обяснението да е в пре-добряването. Да започнем обяснението с втория пример. Понякога (най-често се случва в семействата с възможности, богатите семейства) родителите объркват нужните за детето неща със свръх-доброто му третиране. Не го възпитават, не му се карат, не работят така щото детето да порасне в здравословна среда. Задоволяват всичките му капризи. Дават му много повече пари от колкото детето има нужда. В резултат детето се събира с хулиганчета, финансира ги да купуват цигари и пиячка, движи се из пропаднали компания, не дай си боже да заболее от нещо заради алкохола и цигарите, дори и това да не е случая, си остава пропаднало дете и по-късно младеж. Това е заради разглезването, пре-добряването. (Вижте и „Мамино детенце“ от Любен Каравелов). Знаете ли какъв е парадокса? Парадоксът е че 80-90% от хулиганчетата в неговата компания се оправят в живота – в казарма ли ще влязат (за преди 20 години), ще пораснат и ще се наложи да работят ли – начини има – но ще влязат в пътя. Разглезеното дете ще продължи с поразиите си, защото мама и тате ще го поддържат догдето са живи – и няма да се оправи.
Има и другата крайност от пре-добряването – ученик от 4-5 клас, дете на свръх амбициозни родители. Записват го на английски, после на втори език, после на пиано, после на солфеж – детето се подчинява, навиват го да има само 6-ици, курсове по литература, курсове по математика – и като една пружина – навиваш, навиваш и най-накрая се скъса от навиване. Или болт и гайка – затягаш, затягаш, затягаш и най-накрая скъсаш резбата. Детето, а може и да е студент получава депресия, къде ще оздравее, къде ще я влачи дълги години, но вече няма вече да е същото.
Можем само да гадаем, но има книга: „Гении, лудост, слава: Художници и скулптори.“ Има книга също: „Гении, лудост, слава: Поети и писатели.“ Можем също да предположим и за учените. Ще приложим два цитата: Сенека: “Не е съществувал велик гений, който да не е докоснат от лудостта” и още: Джон Драйдън: “Великите умове са със сигурност близо до лудостта и границата която ги дели е тънка.”
Без да сме изчерпателни, тук можем да заподозрем пак ефекта на пре-добряването. Ученият, писателят, художникът става по-добър в своята област – и прибавя още мозъчно натоварване, още по – добър -още повече натоварване на мозъка, и докато най-накрая „предобрява“ нещата и изперква – малко, средно или много зависи от конкретния човек.
Несъмнено най-добрият пример за предобряване е този на американският президент Уилям Хенри Харисън. Той е най-кратко управлявалият президент на САЩ. Точно 32 дни, 12 часа и 30 минути. Защо? Ами най-добре прочетете сами, но според мен тук има пръст ефектът от предобряването: „С пристигането на Харисън във Вашингтон, той се фокусира върху задачата да докаже, че все още си остава онзи военен герой, спечелил битката при Типекано, така както се е представял по време на кампанията. Полага клетва на 4 март 1841 година – изключително студен и ветровит ден. Като пренебрегва това, той се явява без палто и изнася най-дългата в американската история реч по встъпване в президентство – почти два часа (неговият приятел от партията на вигите Даниел Уебстър я редактира, за да намали дължината). Като последица от това той получава настинка, която се развива в пневмония и жълтеница, а всичко това довежда до мащабно отравяне на кръвта. Така той става първият американски президент, умрял по време на мандат.“
Вместо заключение – нямам какво да добавя, освен да цитирам българската поговорка: „Прекален светец и Богу не е драг.“ И още една пак за конкретния случай: „На студа юнаци няма!“.