В уестърн стил САЩ отложиха фалита

В безпрецедентен холивудски стил от най-добрите години на уестърните в САЩ беше постигнато споразумение за избягването на фалита, който заплашване да повлече в бездната световната икономика, отбелязват световните агенции.

След няколкочасови преговори беше постигнат компромис, който дава време за глътка въздух и нови преговори между президентската администрация и конгреса, така и между демократи и републиканци.

Сенатът одобри споразумението с 81 гласа „за“ и 18 „против“, час по-късно доминираната от републиканците Камара на представителите също със 285 гласа „за“ и 144 „против“ даде зелена светлина за отдалечаване на опасността от фалит.

Постигнатото споразумение се определят нови срокове, в които законодателите да приемат решение за дългосрочен курс на фискалната политика:

финансирането на правителството ще бъде продължено до 15 януари,

а таванът на държавният дълг ще бъде повишен до равнище, позволяващо на политиците да не се връщат към този въпрос до 7 февруари.

От министерството на финансите заявиха, че се обмислят нови мерки за управление на дълга на САЩ.

Постигната договорка ще позволи на над 800 000 федерални служители, останали по домовете си от 1 октомври насам, да се върнат на работа.

Здравната реформа, която бе в основата на сегашната фискална драма, ще претърпи само козметични промени. Създава се също така специална комисия за дългосрочно разрешение на бюджетните проблеми на САЩ с краен срок за излизане с план за това 15 декември.

Очаква се таванът на дълга да скочи от $16,750 трлн. на $17,500 трлн..

Федералните служители ще получат заплащане за шестнайсетте пропуснати дни, заетите в подизпълнителни фирми обаче нямат такъв късмет. Сред малкото наистина спечелили са щатите Кентъки и Колорадо, когато федерални средства за тях неочаквано се оказаха включени в сделката. Кентъки взема $2,92 млрд. за конструкция на шлюзове и язовирна стена на реката Охайо. Колорадо, който пострада от големи наводнения, ще получи до $450 млн. помощ.

Законопроектът беше подписан от президента Обама в 0:30 часа.

Президентът предварително беше обещал, че няма да отлага парафирането и ще сложи подписа си възможно най-скоро след приемането на споразумението.

Повечето републиканци в Камарата на представителите гласуваха против законопроекта, но 87-те републиканци, които го подкрепиха, бяха достатъчно да мине в Камарата.

По този начин лидерите на републиканците показаха, че са склонни да нарушат своето неофициално правило - да се приема законопроект, който няма подкрепата на мнозинството. Всички 198 демократи гласуваха в полза на мерките.

Обама говори след вота на Сената. Той похвали Конгреса, но подчерта, че се надява, че няма да се повтори същата случка.

„Трябва да изоставим навика да се управлява с криза", подчерта той и призова Конгреса не само да преговаря за бюджета, но и за имиграционните промени и за закона за селското стопанство.

След като гласуваха в Камарата на представителите от бюджетния офис към Белия дом обявиха, че федералните работници трябва да се върнат на работа днес.

Северните щати срещу южните щати - така беше едно време,

припомня в коментар Дойче веле. Според някои наблюдатели обаче гражданската война в САЩ продължава и днес. Стивън Рихтер, издател на интернет-списанието "The Globalist", твърди, че "хората, които днес са против здравната реформа на Обама и се опитват да блокират бюджета, произхождат от същите щати, които едно време бяха поддръжници на робството".

Навремето това бяха общо 11 южни щата. Днес в битката срещу Обама участват 10 федерални щата, които са противници на идеята за въвеждане на здравни осигуровки за по-бедните. С изключение на Арканзас, всички тези щати са от американския Юг.

Истината, що се отнася само до икономиката, е, че не е толкова трудно да се оправят дългосрочните финансови проблеми на страната. Вярно е, че при сегашната политика едно застаряващо население и растящите здравни разноски ще доведат до увеличаване на разходите.

Но САЩ имат много по-високи здравни разходи от всяка друга развита страна и много ниски данъци в международен аспект. Ако успеем да се придвижим дори само донякъде към международните норми в тези две направления, нашите бюджетни проблеми ще бъдат решени, отбелязва в анализ Нобеловият лауреат за икономика Пол Кругман. .

Започналият на 1 октомври

„шътдаун" на САЩ е струвал на икономиката $24 млрд.,

съобщава Си Ен Ен.

Кризата е предизвикала забавяне на икономическия ръст на САЩ с 0,6%, пресметна рейтинговата агенция Standard & Poor's.

Нейните експерти се опасяват, че потребителската активност по време на предстоящите празници може да се окаже по-малка от очакваната.

Министърът на финансите на САЩ Джейкъб Лу приветства компромиса, постигнат в Сената. „САЩ са котвата на международната финансова система и световната резервна валута”, припомни Джейкъб Лу.

Предварителните оценки за „шътдауна" сочеха, че той би струвал $12,5 млн. на час, $300 млн. на ден и $1,6 млрд. за седмица.

От своя страна международната рейтингова агенция Fitch заплаши конгресмените във Вашингтон, че първокласният кредитен рейтинг AAA на САЩ е застрашен заради кризата с тавана на дълга. Преразглеждането на рейтинга на водещата световна икономика можело да стане още в първото тримесечие на следващата година.

Предупреждението от рейтинговата агенция оказа малко влияние на пазарите. Отчетени бяха слаби колебания в индексите и леко повишение на цените на златото.

Разрешаването на дълговата криза в САЩ помогне на черното злато да компенсира загубите от последните дни.

Фючърсите поскъпнаха с близо 1% на борсите в Ню Йорк и Лондон. Сортът Брент поскъпна с $0,9 до $110,86 за барел. Американският лек суров петрол отбеляза покачване от $1,08 до $102,29 за барел.