Адв. Емил Василев за пияните шофьори: Държавата създаде поредно наказание със съмнителна ефективност

Държавата създаде поредно наказание със съмнителна ефективност. След отминаване на еуфорията покрай промените в Наказателния кодекс, според които се отнема автомобилът на пияния или надрусан шофьор, мнозина си помислиха, че полицията директно му взема ключовете и откарва колата му в неизвестна посока. Пък нарушителят за назидание си продължава бос по асфалта.

Да, ама не!

Отнемането на имущество /или присъждането на равностойността му/ може да стане само от съда. Т. е. с присъдата, която може да бъде постановена и след години. Тя от своя страна подлежи на обжалване на горна инстанция и т. н.

Възниква въпросът какво става с колата през този период?

Законодателят не е предвидил в НПК изричен механизъм, който да обезпечава, че макар и след години колата на пияния или надрусания наистина ще бъде реално отнета. Чл. 72 от НПК дава възможност на прокурора да поиска от съда налагането на обезпечителни мерки - запор върху автомобила /когато е собственост на нарушителя/ или запор и възбрана върху имуществото на нарушителя /банкови сметки, недвижими имоти/, когато не е негова собственост. Това обаче не е задължително и става по преценка на прокурора. Т. е. говорим за силно прокорупционен текст. Съдът от своя страна също има право на преценка дали да уважи това искане ако бъде направено.

Самите обезпечителни мерки дори да бъдат 1.поискани от прокурора и 2.допуснати от съда, са ВРЕМЕВО ОГРАНИЧЕНИ И СЛЕД НЯКОЛКО МЕСЕЦА ЩЕ БЪДАТ ВДИГНАТИ. Към този момент присъда обикновено все още липсва и пияндето или надрусаният пак ще могат да си продадат колата или да си опразнят банковите сметки /ако са били запоририрани, респ. да си прехвърлят апартамента /ако е бил възбранен/. Накрая държавата остава с пръст в уста, а нарушителите измислят вицове за ченгета и прокурори.

Някой ще каже, че при горните обстоятелства държавата може да води искове по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на такива сделки за относително недействителни, защото така нарушителят умишлено се е лишил от имущество, за да възпрепятства глобата и конфискацията. Това също ми звучи абсурдно, защото ще натовари прокуратурата с неприсъщи ѝ функции - да води хиляди граждански дела, вместо да си гледа основната работа - да гони престъпници.

Абсурд е някой да очаква, че въпросните МПС-та ще бъдат задържани като веществени доказателства на паркинги на МВР, защота такива огромни охраняеми няма, а и това задържане също не може да придължи до безкрайност. На неохраняеми терени можем да си представим какво оглозгване на автомобилите ще стане от автомафията, с последващи искове срещу държавата заради нанесените на автомобилите вреди.

Мисля, че проблемът лесно можеше да се реши, ако законодателят бе предвидил изричен текст в закона, по силата на който запорът и възбраната, съответно върху автомобила или друго служещо за обезепечение имущество на нарушителя се вписват служебно по искане на прокурора, който е длъжен да направи това с първия си акт по наказателното производство, като мерките се вдигат в случаите на оправдателна присъда или след приключване на конфискацията или инкасиране на глобата при осъдителна присъда.

Цялата тази история май ще се окаже поредна пушилка и хвърляне на прах в очите на гражданите с неработещи мерки, подобно на историята с "интимната връзка".