Инж. Иванов: Нужен е закон за ВиК

Интервю на в. "Строител"

Инж. Иванов, за трета поредна година Камарата на строителите в България и Българската асоциация по водите организират съвместна научнопрактическа конференция „Предизвикателствата при изграждането и експлоатацията на пречиствателни станции за отпадни води“. Какви са резултатите от досега провежданите събития? С какво ще се различава тази година дискусията?

Преди три години възникна идеята да направим в края на годината форум, който да е насочен към предизвикателствата, свързани със строителството и експлоатацията на ПСОВ. Но на практика той се явява като заключително събитие, обобщаващо всичко, което се е случило по ОП „Околна среда“ до този момент. Оперативната програма е основният източник на инвестиции във водния сектор. С конференцията искаме да привлечем вниманието върху това какво е направено, къде сме извършили добре нещата, къде имаме пропуски, какво може да бъде подобрено. През тази година отново се стараем да изградим програмата на форума така, че да вървим по логиката на целия цикъл на усвояване на средства по ОПОС. Първо ще представим позицията на всеки от участниците в процеса на изграждане на ПСОВ. Ще акцентираме и върху конкретни проблеми при експлоатацията, тъй като преди три години бяхме в началото на строителството, а сега вече има и готови обекти. Важно е все повече да говорим какви са предизвикателствата при ползването на съоръжението и как самото то може да бъде оптимизирано, защото е свързано с цените на услугите, които хората плащат.

Поканили сме представители на институциите, основно отговорни в сектора – министерствата на регионалното развитие, на околната среда и водите, на инвестиционното проектиране и на Държавен фонд „Земеделие“.

Новото е, че се надяваме МОСВ да направи представяне на темата, свързана с остатъчния материал от тези пречиствателни станции. Преди дни имаше семинар, организиран от ведомството, на който се представи проектът за национална програма за оползотворяване на утайките. Видя се, че има идеи как остатъчните вещества трябва да бъдат правилно съхранявани, съответно използвани или унищожавани. Стана ясно, че към момента много малко ВиК оператори го правят, т.е. проблемът зрее. Това е нова тема в конференция, но има и други интересни неща, които се надявам да чуем.

Около 140 съоръжения трябва да бъдат изградени у нас. Около 40-50 ПСОВ са в процес на изпълнение или на търгуване в момента. Имам доста сериозно притеснение относно ВиК компаниите откъде ще намерят човешкия ресурс, който да експлоатира тези съоръжения. Заплатите са доста ниски и много трудно се намират експерти. Работата на пречиствателна станция е като тази в един завод. Почти всички нови проекти предвиждат и изграждането и експлоатацията на метан танкове, които са важни и трудни за експлоатация съоръжения и изискват подготвени ръководители на ПСОВ и персонал. Трябва да се мисли и за това. Имаме център за професионални обучения, който проведе няколко курса, но към момента или няма интерес, или готовност да се предлагат хора, които да се обучават, което не само мен, но и всички членове на Управителния съвет на БАВ сериозно ни притеснява.

Тук искам да споделя и за сътрудничеството с Камарата на строителите в България. Голяма част от нашите членове са част и от КСБ. От самото начало като председател на БАВ се уча от това, което се случва в Камарата, и се стремя да следвам нейните добри практики.

Какви са проблемите при изграждането на ПСОВ?

Ще оставим да ги разяснят по-детайлно самите строители. Поканили сме водещи компании в сектора, които да представят тяхната позиция. Наблюдението ми е, че по цялата верига има неща, които трябва да бъдат изчистени, като се започне от самото проектиране, което е свързано със събирането на данни, после се премине през възлагането, строителството, експлоатацията. Целият процес е взаимообвързан. Една грешка в него неизбежно води до натрупване на нередности до края. Потърпевши ще са клиентите, защото те ще плащат цената на корекцията или на неправилната експлоатация. Затова е много важна подобна конференция, за да могат да се съберат всички, които имат отношение, и всеки по най-откровен начин, без да се притеснява, че ще обиди някого от другите, да каже наистина къде вижда проблемите. Не искам да предсказвам какво ще чуем, но очаквам откровено експозе от поканените и потвърдили участници.

В края сме на първия програмен период за страната. Какви са поуките и какво трябва да се направи през следващия, за да не се допускат грешки?

От проекта за стратегия за отрасъл „Водоснабдяване и канализация” става ясно, че и към момента, а и в бъдеще ще разчитаме до голяма степен на парите от ОПОС за изпълнение на необходимите инвестиции в сектора. Оказва се, че те могат да осигурят около 30-40% от нужните средства. В момента те са насочени основно към отвеждане и пречистване на отпадъчни води. За съжаление въпреки голямото желание на предишното правителство и опитите на сегашното да ускори процеса на усвояване ние няма да отчетем добър процент по ОПОС до края на периода. Това са изводите, които мога да направя въз основа на последните доклади, с които се запознах. Има голямо договаряне, около 156%. МОСВ е дало съгласие на общините в този процент да търгуват и съответно да изпълняват проекти по ОПОС. Но малка част от обектите преминава към изпълнение, а още по-незначителна са завършени. Една от причините е, че стартирахме работата по проектите късно.

На второ място бих отбелязал, че нямаше добра организация при планирането. Даде се възможност на всеки да кандидатства, без да има приоритетност при обектите. Това пък задръсти в един момент институциите, които трябваше да одобрят работните проекти. Следващата причина бе липсата на капацитет в общините. Той лека-полека започна да се изгражда, но процесът отнема време. Не трябва да се забравя и един от основните проблеми – Законът за обществените поръчки, който блокира част от процедурите. Всичко това може да бъде подобрено, така че през следващия програмен период да сме много успешни. Аз лично съм голям оптимист за след 2014 г. Първо защото сме по-подготвени, а тези проекти, които не са започнати сега, могат да бъдат построени през следващия програмен период.

Когато говорим за ОПОС 2014-2020, виждам, че програмата се отваря не само към съоръжения за отвеждането и пречистването на отпадъчни води, но ще има и възможност за кандидатстване на проекти, свързани с водоснабдяване, включително и за утайките.

Има програма, по която се изграждат много канализационни проекти, но която остава скрита от погледа на хората, включително и от експертите. Там нямаме добро наблюдение какво и защо се случва. Това е Програмата за развитие на селските райони. По нея има изключително много проекти, свързани с канализирането и водоснабдяването на малки населени места.
Важно като цяло за сектора и най-вече за ВиК операторите е да имат сериозен поглед върху този процес, защото в един момент се оказва, че те трябва да поддържат и експлоатират новоизградена мрежа в малко населено място. Това увеличава техните разходи, съответно води до повишаване на цените. В обема на инвестиции при изграждането на ПСОВ не отчитаме комулативния ефект от обектите в тези селища.
ПУДООС е един възможен източник на средства. В момента се търсят проекти, които да се реализират след него, защото в интерес на истината, което се отбелязва и в стратегията, са необходими много средства за инвестиции. От тях, ако 40% са покрити от ОПОС, другите трябва да бъдат получени или чрез цената на услугите, или чрез субсидия от държавата.

Държавата, твърдейки, че няма пари в отрасъла за нови вложения, в същото време настоява да си взима дивидентите от ВиК дружествата, вместо те да бъдат инвестирани в подобряване на мрежата. Това е нещо, което много бързо може да бъде променено от Министерския съвет.

Споменахте стратегията за ВиК отрасъла. Какво е вашето становище по нея?
Този документ наистина се хареса на експертите в частта за анализи и отчитане на реалното състояние на сектора. Посочено е за първи път в официален документ къде са слабостите на отрасъла. Но се спира дотам. Има много плахо дадени предложения за решения на проблемите. На мен лично ми се губят приоритетите.
Целият документ в един момент привлича вниманието върху факта, че има недостиг на средства. Но за мен е важно приоритетите да се основават върху по-краткосрочни действия като подобряване на регулирането в отрасъла, на обучение на всички нива на служителите и редица други мерки, които ще уверят потребителите, че ако плащат повече, парите ще бъдат изразходвани рационално и полезно за подобряване на услугите. Когато се представи стратегията, се фокусирахме върху това, че цената в цялата страна трябва да скочи драстично през следващите 10 години, за да се покрият нуждите от инвестиции. Това само по себе си няма да реши проблема, ако продължим да действаме в същия дух – без добра система за сравняване на разходите между отделните ВиК и т.н.

В момента се отчитат над 60% загуби по водоснабдителната система. Това означава, че тя е в силно критично състояние, защото те се дължат основно на течове, немалка част на кражби и неотчитане на потреблението. Ясно е, че след като етернитовите тръби в страната са над 50%, всички те трябва да бъдат заменени, и то бързо. Допълнителните мерки като рехабилитация на резервоари, на довеждащите водопроводи също са изключително необходими, защото ще попаднем в ситуацията на Омуртаг. Градът е много ярък пример как, ако не се изгради довеждащ водопровод  до определено населено място, то остава без вода или е на режим дълго време.

Моето очакване е на базата на документа да бъде ясно разписана програма какво ще се случва. При разговори с представители на Световната банка те ми казаха, че това е стратегически документ, но следващата стъпка, която трябва да предприеме правителството,  е да подготви план как ще се решат тези проблеми. Тук се връщаме на ОПОС. Не е тайна, че ние сме получили ултиматум от ЕК, че за да не ни спрат средствата през 2015 г., трябва да покажем програма за реформиране на сектора. Стратегията е първата стъпка, затова се бърза с нейното приемане и прилагане.

Необходими ли са законови промени в сектора?

Крайно време е да се изготви специализиран закон за водоснабдяване и канализация. В момента секторът се управлява на основание на два закона и една наредба. Първият нормативен акт е Законът за водите, който е толкова обемен, че в него трудно се намират текстовете, които касаят отрасъла. Той се отнася за всички видове води – морски, подземни, минерални и т.н. Някъде там в параграф 131 има изредена цялата азбука и тя се отнася за отрасъл ВиК. Отделно Законът за регулиране на ВиК услугите според мен е подчинен на Закона за енергетиката. Наредба 4 урежда отношенията между оператор и клиент. Тези три неща трябва да бъдат подобрени и вкарани в специализиран нормативен акт.

Законът за водите предвижда да се направят асоциации между общините, които да определят кой ще е операторът на определена територия. Те не функционират повече от четири години, защото не е уточнено как към тях ще бъдат прехвърлени публичните активи, които по стечение на обстоятелствата в момента са собственост на ВиК. Внесен е текст в Народното събрание в ЗВ, който да уреди въпросът. Тази промяна се бави в парламента вече четири месеца между първо и второ четене. Това показва, че всяко изменение, независимо от какво естество е и колко е спешно, ще отнеме доста време. Един от аргументите да се отложи приемането на специализиран закон за отрасъла е, че той ще бъде одобрен много бавно. Според мен е по-добре да го направим, защото неговото изработване и утвърждаване е полезно и трябва да се случи, вместо за всеки малък текст в сегашната нормативна уредба да се чака по четири месеца. Нашите експерти са готови да участват във всякакви работни групи, за да подпомогнат създаването на закона. Вече обмисляме възможността да подготвим проект, който да предложим на МРР и на Министерския съвет.
Законът за обществените поръчки не е перфектен. Смятам, че МОСВ трябваше да стандартизира самите процедури и най-вече критериите за избор на изпълнител. Уеднаквяването на условията в документацията щеше да спести много проблеми. Те няма как да бъдат оспорвани при всяка процедура, т.е. първите два-три търга щяха да бъдат атакувани пред Комисията за защита на конкуренцията. Ако от антимонополния орган обсъдят, че са проведени правилно, няма повече да бъдат дискутирани.

Не трябва изпълнителите да се избират по най-ниска цена, защото това също е голям проблем за ОПОС и за всички по веригата. Дъмпинговите стойности довеждат до некачествено строителство. По-добре е да се възползваме от евросредствата и да изпълняваме с качествени материали и технологии обектите, отколкото да правим икономии от всичко само и само да се вместим в цените, които сме предложили.