Ще успее ли Санчес да постигне сложния баланс, необходим за сформирането на правителство

Миналия петък лидерът на испанската десноцентристка Народна партия Алберто Нунес Фейхоо не успя да си осигури достатъчно гласове в парламента, за да състави правителство. След като парламентът окончателно отхвърли кандидатурата на Фейхоо за министър-председател, сега испанският крал Фелипе Шести ще свика политическите лидери и отново ще ги попита кой според тях трябва да бъде премиер. Очевидният кандидат е служебният премиер и лидер на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) Педро Санчес, посочва сп. "Политико".

Санчес сега ще разполага с два месеца и два опита, за да спечели подкрепа, преди парламентът да се разпусне на 27 ноември и да бъдат насрочени нови избори за януари.

Партията на Фейхоо спечели предсрочните избори през юли, но се очакваше, че той няма да успее да състави правителство тази седмица. Той се опитваше да събере подкрепа за кандидатурата си на фона на критиките, които бяха отправени срещу него заради съюза му с крайнодясната партия "Вокс", чиито възгледи включват противопоставяне на правото на аборт и отричане на климатичните промени, коментира телевизия "Си Ен Би Си".

Самият Санчес трябва да поддържа внимателен баланс при потенциалните си контакти с живеещия в самоналожено изгнание бивш каталунски лидер Карлес Пучдемон от партията "Жунтс пер Каталуния" ("Заедно за Каталуния"). Издирван в Испания след неуспешен опит за отделяне на провинцията преди шест години, Пучдемон поиска на 5 септември "да се елиминират всички съдебни действия срещу независимостта на Каталуния".

На фона на поредицата от избори в страната политическата нестабилност и сложността на изграждането на коалиции се превърнаха в повтарящи се теми за обсъждане в четвъртата по големина икономика в ЕС, отбелязва телевизия "Франс 24".

"Това е всичко, за което чуваш - в пресата, по телевизията или от хората на улицата", казва Жан-Марк Санчес, френско-испански адвокат и наблюдател на испанската политика, базиран в Барселона.

На Санчес и неговите леви съюзници не им достигат 24 депутатски места за мнозинство в раздробения парламент, сформиран в резултат на изборите от 23 юли, което означава, че лидерът на социалистите се нуждае от подкрепата на двадесет и петте депутати, представляващи каталунските и баските националистически партии.

"Санчес е в деликатна позиция: той се нуждае от подкрепата на всички сепаратистки партии, тъй като е далеч от това да има мнозинство сам", казва Мария Елиза Алонсо, политически анализатор в Университета на Лотарингия в Източна Франция, която специализира в изследването на испанската политика.

Лидерът на ИСРП обаче има опит в постигането на компромиси и поддържането на сложни съюзи, и може да посочи неотдавнашен прецедент, който да подкрепи аргументите му.

На 17 август неговият кандидат за председател на парламента, Франсина Арменгол, получи подкрепата на 178 депутати в долната камара. Сред тях бяха и седем депутати от "Заедно за Каталуния", представляващи най-твърдолинейните сепаратисти в каталунската политика.

Пучдемон, който избяга в Белгия, за да избегне съдебно преследване заради произвеждането на противозаконен референдум за независимост, предостави подкрепата си при условие, че Санчес амнистира и "прекрати всички съдебни производства" срещу каталунските сепаратисти. Междувременно лявата "Е Ере Се" (ERC), друга каталунска сепаратистка партия, поиска нов референдум за самоопределение - този път законен - в замяна на подкрепата си.

"Лидерите на "Е Ере Се", които бяха осъдени във връзка с референдума за независимост през 2017 г., вече бяха помилвани (от Санчес) и освободени, докато бегълците от "Заедно за Каталуния" все още са обявени за издирване", посочва Барбара Лойе, професор и експерт по Испания в университета "Париж-8". "Една обща амнистия ще изчисти картата за всички", добавя тя.

Подобни искания предизвикаха множество протести от целия политически спектър, включително и от видни членове на собствената партия на Санчес.

"Не можем да се оставим да бъдем изнудвани", заяви Фелипе Гонсалес, бивш министър-председател от социалистическата партия, управлявал Испания през 80-те и 90-те години на миналия век. "На 23 юли казахме на избирателите, че в нашата конституция няма място за амнистия", добави Емилиано Гарсия-Паге, председател на ИСРП в региона Кастилия-Ла Манча, южно от Мадрид, като той отбеляза и риска от отпор от страна на избирателите.

Сега Санчес се намира между два огъня, тъй като се опитва да спечели сепаратистките депутати, без да отчужди тези от собствения си лагер.

"Той ще трябва да убеди избирателите и депутатите си, че амнистията, която беше невъзможна - и противоконституционна - само преди няколко месеца, сега е по някакъв начин възможна", казва Алонсо, подчертавайки, че Санчес разполага с "много малко пространство за маневриране".

По време на кампанията си преди изборите през юли изпълняващият длъжността премиер на Испания ясно заяви, че "амнистията е несъвместима с Конституцията". Ако иска да повлияе на сепаратисткия лагер, той ще трябва да използва по-примирителен тон - нещо, което неведнъж му се е удавало в миналото.

"Санчес умее да прави семантични пируети и да представя привидно невъзможни ходове в добра светлина", казва Лойе. Тя отбелязва, че лидерът на социалистите старателно избягва думата "амнистия", като вместо това предпочита да изведе от правната рамка разправията между Барселона и Мадрид.

Откакто дойде на власт през 2018 г. след неуспешния опит за обявяване на независимост на Каталуния, Санчес се стреми да облекчи хроничното сепаратистко напрежение в страната. Той възобнови преговорите със сепаратистките партии, помилва девет от техните лидери и реформира испанския закон за държавната измяна, за да намали присъдите за лишаване от свобода.

Лидерът на ИСРП отрича, че реформите са отстъпки пред сепаратистите, но критиците отдясно осъждат тези негови стъпки като циничен опит да се задържи на власт.

Тъй като анализаторите посочват като най-вероятен изход насрочването на нови избори през януари, последният опит на Санчес да събере мнозинство в парламента може да има висока политическа цена. Алонсо предупреждава, че "избирателите могат да се опитат да го накажат на изборите, ако той предложи амнистия" за хора като Пучдемон.

Макар че нови избори биха удължили политическата безизходица, Испания остава по-добре подготвена от други страни да се справи с блокирането на работата на властите в столицата, коментира Лойе. "Трябва да се има предвид, че Испания е силно децентрализирана страна, в която автономните региони разполагат с много власт", обяснява тя. "Подобно на Белгия, голяма част от ежедневните дела могат да продължат безпрепятствено, дори когато централното правителство е в криза", пояснява експертката.