Парламентарните избори заплетоха още повече политическата интрига в Испания, каталунският въпрос отново излезе на дневен ред

Състоялите се в неделя предсрочни парламентарни избори в Испания заплетоха още повече политическата ситуация в иберийското кралство. Вотът, завършил без категорична победа за нито един от двата основни блока – този на левицата и този на десницата, постави повече въпроси, отколкото отговори, и след дълго прекъсване отново извади на дневен ред каталунския въпрос.

Въпреки че консервативната Народна партия на испанския опозиционен лидер Алберто Нунес Фейхоо спечели най-голям брой депутатски места на изборите, тя няма да има абсолютно мнозинство. Сега Испания е изправена пред сложната задача за съставяне на правителство, след като произведеният в неделния ден предсрочен вот не излъчи ясен победител, отбелязва ДПА.

Дори и НП да се коалира с дясната популистка формация „Вокс“, тя пак няма да си осигури достатъчно депутатски места, за да управлява.

Математически Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) на премиера Педро Санчес би могла да сформира управленско мнозинство с помощта на няколко по-малки партии – но е много малко вероятно да се стигне до ново издание на сегашната му управляваща коалиция.

Наблюдателите вече заговориха за нови избори.

Санчес ще се нуждае от подкрепата на каталунската сепаратистка партия на бившия премиер на Каталуния Карлес Пучдемон, но и това се смята за малко вероятно да стане факт.

За напълно изключена се смята и възможността за коалиция между двете най-големи партии НП и ИСРП поради голямата поляризация между двата лагера.

Ето защо четвъртата по големина икономика в Евросъюза, която до края на годината ще бъде и ротационен председател на Съвета на ЕС, вероятно е изправена пред политически блокаж – а може би и пред нови избори, отбелязва ДПА.

В изборната нощ Фейхоо не се отказа от аспирациите си да бъде следващият премиер, въпреки че реалните шансове за това не са никак големи.

„Заемам се със задачата да започна преговори за съставяне на правителство“, обяви той пред хилядите свои ликуващи привърженици в Мадрид.

Въпреки че НП увеличава броя на депутатите си с 47 и сега ще има общо 136 народни представители, това е далеч от необходимите 176 депутатски места за самостоятелно управление.

Дори и 33-те депутати крайнодясната партия „Вокс“ няма да бъдат достатъчни, тъй като при хипотетичната дясна коалиция между тях пак няма да им достигнат седем места за мнозинство.

ИЗДИРВАН КАТАЛУНСКИ ЛИДЕР МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ НОВИЯТ БАЛАНСЬОР В ИСПАНСКАТА ПОЛИТИКА

Повечето социолози виждаха в ролята на новия балансьор в испанската политика крайнодясната партия „Вокс“ и на никого не му минаваше през ума, че в нея може да влезе каталунският сепаратистки лидер в изгнание Карлес Пучдемон, отбелязва Франс прес.

Ако иска да продължи да управлява, Санчес ще трябва да се коалира с по-малки регионални партии, тоест с баските и каталунските политически формации. Решителна в този смисъл ще се окаже подкрепата на твърдолинейната сепаратистка партия на Пучдемон „Жунтс пер Каталуния“ („Заедно за Каталуния“), чиито седем депутатски места държат ключа към получаването на вот на доверие в парламента от евентуално ново правителство на социалистите.

Ако Пучдемон наистина се окаже новият балансьор в испанската политиката, иронията ще бъде пълна, защото тъкмо той като регионален премиер на автономната област Каталуния беше в основата на неуспешния опит за референдум за независимост на Каталуния през 2017 г., предизвикал най-голямата политическа криза в съвременна Испания.

Тогава срещу него и други водещи каталунски политици бяха повдигнати съдебни обвинения за организиране на метеж срещу испанската държава, но той избяга в Белгия, където живее и до днес.

„Единия ден си от решаващо значение за съставянето на правителството на Испания, а на следващия Испания издава заповед за твоя арест“, написа Пучдемон на английски в социалната мрежа Туитър по повод поредната заповед за ареста му, издадена от Мадрид само броени часове след като станаха ясни изборните резултати.

ГЛАВОБОЛИЕ ЗА БРЮКСЕЛ

Липсата на ясен победител на изборите в Испания и неяснотата около това как ще се развие политическата ситуация там, несъмнено буди безпокойство в Брюксел - най-вече с оглед на факта, че Мадрид в момента е ротационен председател на ЕС, отбелязва „Евронюз“.

Проблемът за Брюксел с възможна продължителна управленска криза в Испания – страна с брутен вътрешен продукт от 1,3 трилиона евро и население от 47 милиона души – е свързан с това, че политическите кризи в най-големите и влиятелни държави членки на Евросъюза винаги крият опасност от замразяване на работата по важни за Брюксел инициативи.

Що се отнася до европредседателството, макар и то да не дава изпълнителни правомощия на страната председател, то все пак ѝ дава привилегирования статут да задава дневния ред на съюза, да организира министерски срещи и да изготвя компромисни текстове, които да удовлетворяват всички на масата за преговорите по даден въпрос.

Когато предизвика предсрочните избори, Санчес настояваше, че резултатите от тях няма да се отразят на европредседателството. Но надеждите на премиера то да се окаже голям международен успех за Испания изглежда все по-малко вероятно да се оправдаят.

Засега Санчес ще продължи да бъде премиер, но вече начело на служебно правителство с ограничени правомощия. Очакваните тежки преговори с малките регионални партии и най-неприятната възможност – нови избори – означават, че вниманието му поне на този етап ще бъде погълнато изцяло от вътрешната политика.

Същевременно европейските институции се намират в решителен момент, тъй като те се борят за прокарването на свои знакови инициативи като реформиране на енергийния пазар и на фискалните правила в ЕС и приемането на първи в света регламент за изкуствения интелект. Но Брюксел няма време, защото изборите за Европарламент през 2024 г. чукат на вратата и затова сегашният ръководен състав на евроинституциите бърза да приключи с приемането на тези инициативи преди вота догодина.

Реализирането на всяка от тях няма да е лесно с оглед на сложността на тези въпроси, мащабните им измерения и големите разминавания в позициите на държавите членки по тях. Поради това за Брюксел е изключително важно в този момент да разполага с надежден председател на Съвета на ЕС, който да е в състояние да води и да задава посоката.