Анамнеза: „Задържан луд за извозване!“ Психиатърът д-р Васил Урумов пред ФАКТИ

В кабинета ми идват хора с подтиснато настроение, емоционална лабилност, нарушен сън, лесна раздразнителност и напрежение. Винаги съветвам да се отделя време за грижа за себе си. Причинявайте си уют в този живот! Всеки си има собствен начин и метод, по който го прави. С какво се сблъсква в ежедневието си… Пред ФАКТИ говори психиатърът д-р Васил Урумов.

- Д-р Урумов, скоро публикувахте много интересен пост, който бяхте онагледили с медицински протокол от Бърза помощ, в който като анамнеза бе посочено: „Задържан луд за извозване“… Как гледате на това?
- Изненадах се, стана ми неприятно... През деветте ми години работа в психиатрични болници съм ставал свидетел на всякакъв вид отношение към хората с психични проблеми - от техните близки, които невинаги подхождат с разбиране, до непознати хора и дори служителите на реда. Просто ме жегна, когато видях така написана анамнезата на лекар от Спешна помощ. Разбира се, анамнезните данни би трябвало да се записват дословно, по думи на сигнала, но, според мен, тук е имало възможност да се формулират нещата по сходен, но не толкова жаргонен начин. Много често аз и други колеги описваме нещата с „психично влошено състояние; психично нестабилен; съмнение за психично заболяване; неадекватно поведение, и т.н.“ Тези изрази носят същото значение, но същевременно показват по-ангажирано и задълбочено отношение към болния. Никому няма да стане приятно, ако се изразяват така за него или негови близки.

- Все пак в Бърза помощ също работят лекари. Няма как да кажем, че това е практика, но защо се случва?
- За щастие, наистина не е практика и не се случва често - точно затова ми направи и впечатление. Колегите от Спешна помощ са едни от най-натоварените. Много често попадат в ситуации с риск за собственото си здраве и безопасност и са подложени на изключително голям стрес и напрежение ежедневно. Това крие сериозен риск от професионално изпепеляване. Признавам си, лично аз вероятно не бих се справил с такъв тип работа в дългосрочен план. Изпитвам голям респект към колегите в тази сфера и не виждам лошо в даването на обратна връзка - че така написано (поне за мен) не е удачно. По такъв начин може да се изрази жената във фризьорския салон, мъжът в кръчмата, но като лекари сме длъжни да подходим с повече разбиране.

- Ако излезем извън този казус, който дори можем да наречем хумористичен, кое е най-често срещаното психическо разстройство на българина?
– Чак хумористичен не знам дали бих го нарекъл... Най-често в кабинета ми, ако говоря за личната си практика, идват хора с изявена тревожност, панически пристъпи и депресивни оплаквания. Като засегнати са хора и в зряла възраст, и по-млади - на по 20-25 години.

- На какво го отдавате…
- Различни фактори – натоварен и същевременно заседнал начин на живот, забързаното ежедневие, постоянното присъствие на технологиите в живота ни. Ковид пандемията също се отрази тежко на голяма част от населението.

- Как ни се отрази Ковид и изолацията...
- Стресиращо. Много стресиращо. Пандемията ни показа колко всъщност сме неподготвени и колко трудно можем да се адаптираме динамично към променящите се изисквания на средата. Повечето хора не знаеха какво да очакват. Не знаеха какво е нивото на опасността, а и много голяма част от медиите не помогнаха, за да се мине през това по-леко. Те търсеха сензацията и гонеха рейтинг. Този ефект от затварянето се отрази особено на тези, които са по-чувствителни, които имат по-особен поглед, по-загрижени за собственото си здраве и тяло. И днес допълнително виждаме ефектите от тази изолация заради Ковид дори и при по-малките - при децата и тийнейджърите, които се чувстват като загубени. Загубили са свойствата си за комуникация, след няколкогодишно домашно обучение и относителна социална изолация тези умения много по-трудно се структурират в училище. Имам различни приятели педагози в различни места в България и те казват абсолютно едно и също - много по-трудно се въвеждат и структурират децата в час, забелязват нарушения в общуването им едни с други - някак са като „… диви, изтървани“.

- Можем ли да говорим за генетична предразположеност, когато става въпрос за психични проблеми и заболявания?
- Да, има генетична предразположеност, но това е както при всяко едно заболяване и не е задължително при фамилна обремененост винаги да се развие психично заболяване. По принцип в медицината, а и в частност в психиатрията, разглеждаме заболяването и отделния индивид на принципа на био-психо-социалния подход. Био е биологичното - наследствеността - какво заболяване са имали майка ми, баба ми, вуйчо ми, баща ми – това е един компонент. При психологичното е заложено какво аз имам като темперамент, като характер. Как съм склонен да отреагирам на нещо. Дали, например, като се ядосвам ще започна да крещя на човека срещу мен, дали ще се напия с цел да потисна емоцията, дали ще премълча, ще ми стане тъжно, ще си задържа няколко дни тази емоция в мен и т.н. Социалният момент е мястото, където човек живее, неговата социална среда, какво е учил, дали е в условия на война, дали е бил малтретиран като малък, дали е израснал в дом с психическо и физическо насилие, дали е бил свръхобгрижван или пък незабелязван и е бил на ръба на физическото оцеляване. Тези три фактора, но вече в комбинация, могат да доведат до някакъв вид психично заболяване в даден момент. Не е задължително, когато бабата и майката са имали шизофрения, и детето да има. Да, има повишен риск, но в медицина използваме този термин на „заредения пистолет“ - trigger mechanism. Патронът е биологичната предразположеност, но нещо трябва да „щракне“, за да се задвижи цялата реакция. Реално трябва да има някакъв външен стимул или фактор, който да даде тласък за отключването на този болестен процес. Това може да е стресогенно събитие, злоупотреба с психоактивни вещества и др. Тук науката епигенетика тепърва има да дава отговори на много въпроси.

- В последно време ставаме свидетели на много катастрофи, предизвикани от млади шофьори. Когато са тествани, в организма им се откриват стимуланти. Какво е вашето обяснение. Защо младите хора прибягват до психоактивни вещества – най-често амфетамини и метаамфетамини. Комплекси ли избиват?
- Отговорът ми сигурно няма да си хареса на много хора, но защо говорим само за младите? Много възрастни приемат психоактивни вещества, така ще ги нарека, а не наркотици. Питате за млади хора, които употребяват амфетамини, но също така има много възрастни, които редовно употребяват или злоупотребяват с алкохол - той също е психоактивно вещество. Никотинът в цигарите също е психоактивно вещество, кофеинът - също! Но най-общото определение и отговор на „защо“ е, че така търсят начин за справяне с проблемите, бягство от реалността или прост начин за самолечение.

- Елементът „да опитам“ при младите…
- И това го има. Интересът, за да видят какво ще им се случи в главата. Елементът на търсене на социална принадлежност и одобрение от приятелите им. Опитът за бунт срещу авторитетите също е много характерен на тази възраст. От гледна точка и на приятелския кръг, защото целта е да се впишат и това е разбираемо, но рисковете са огромни. Особено с оглед на това, че някои части на мозъка се развиват до 25-26 годишна възраст и употребата на какъвто и да е психоактивен субстрат преди това нарушава ключови сегменти в поетапното му развитие. Ако първият път употребата е импулсивна, интересна, с времето тя става хронична, компулсивна и се превръща в проблем. Амфетамините и почти всички психоактивни вещества създават каскада в мозъка поради рязкото увеличение на дейността на някои невротрансмитери - в случая допамин. Той задейства мезолимбичния път – „пътят на удоволствието“ и активира нуклеус акумбенс, което предизвиква много рязко крайно и силно удоволствено изживяване, а впоследствие силна мотивация и търсене на веществото. С това обясняваме склонността към лесно увличане и създаване на зависимост на невронално ниво. Амфетамините и метамфетамини действат директно като агонист на рецептора допамин и засилват адски много възбудата и удоволствието. Също така обаче те могат и да доведат до психотични симптоми - зрителни или слухови халюцинации, параноидни налудности и силно агресивно поведение. Най-често младите хора, които търсят такъв вид удоволствие, компенсират по някакъв начин неудоволствието в живота си - преживявания в личен план, които им липсват. Дори липсата на социализация. Когато човек – дали ще е младеж, или възрастен, няма значение, употреби някакъв вид алкохол или психоактивна субстанция, му става по-лесна комуникацията. Понякога задръжките падат, чувства се по-спокоен и може без усещането за заплаха, срам или страх от „излагане“ да комуникират с хора от противоположния пол. По този начин дадени хора могат да самолекуват депресивните или тревожните си изживявания.

- Ако видим човек в неадекватно поведение, какво трябва да направим. Какви съвети бихте дали?
- Зависи в каква ситуация сме или говорим общо.

- Да приемем, че говорим общо...
- Ако забележите човек, който има неадекватно поведение, проявява агресия, но и е опасен за себе си или околните, е важно да предприемете няколко стъпки. Уверете се, че самите вие сте в безопасност от непосредствена заплаха. Обадете се на тел. 112 и обяснете на диспечера какво се случва. Дайте точно местоположение и конкретно описание на лицето - как е облечено и какви действия извършва. Ако има други хора наоколо, се опитайте да ги предпазите/изведете от опасната ситуация, ако прецените, че това е безопасно за вас. НЕ предприемайте самостоятелни действия и не влизайте в конфликт, ако изключим случаите на неизбежна отбрана.