Радикалната реторика на крайнодесните в Израел

Итамар Бен-Гвир се обявява за въвеждането на смъртно наказание за палестинските екстремисти. "Ако приемем закон за смъртното наказание за терористите, Хамас ще има какво да загуби. Ако приемем закон за смъртното наказание за терористите, това ще помогне да..."

Роднини на израелските заложници, държани от Хамас, го прекъсват. Според тях животът на близките им би бил в опасност, ако Израел разшири обхвата на смъртното наказание. Засега то се прилага единствено при престъпления срещу човечеството или по време на война. Тази сцена от изслушване в израелския парламент в понеделник, описана в публикация на германската обществено-правна медия АРД, показва колко силно поляризираща фигура е Итамар Бен-Гвир. Той е израелският министър на националната сигурност и член на крайнодясната партия "Еврейска сила".

Поляризиращи фигури и крайни решения

От началото на войната ръководеното от него ведомство издава по около 1700 разрешителни за оръжие дневно. Лично Бен-Гвир раздава автомати на граждански отряди по сигурността - най-вече в граничните райони, в израелските селища в окупирания Западен бряг и в градове с многобройно арабско население, отбелязва АРД.

Но и други министри предизвикват сериозни вълнения. Например министърът на културното наследство Амихай Елияху, който е съпартиец на Бен-Гвир. На въпрос, зададен му в радиопредаване в началото на ноември, гласящ дали върху ивицата Газа не трябвало да се хвърли атомна бомба, той отговори: "Да, това би била една възможност". И продължи: "Трябва да разберем какво ги плаши. Защото само да ги заплашваме, че ще ги убием - това не е достатъчно. Те не се страхуват от смъртта."

В това радиоинтервю Елияху отхвърли каквато и да е хуманитарна помощ за хората в Газа и нарече палестинците "чудовища от Газа". Те трябвало да "заминат за Ирландия или за пустинята", заяви още той, цитиран от АРД. Крайнодесният финансов министър Безалел Смотрих подкрепи пък идеята арабските страни да получават пари, за да приемат палестинците от ивицата Газа.

Как реагира Нетаняху?

Министър-председателят Бенямин Нетаняху често оставя изявленията на крайнодесните си коалиционни партньори просто да отшумят. Но дори и за него изказването за атомната бомба прекрачи границата. Затова Нетаняху изключи Елияху временно от заседанията на кабинета. "Това, което министър Елияху каза, бе грешно, без връзка с реалността и не отразява политиката ни. Аз го порицах и го наказах. Ако го направи отново, той вече няма да бъде част от правителството", заяви израелският премиер.

Решението на военния кабинет за доставки на гориво за Газа обаче показва, че Нетаняху все пак не остава безразличен към изказванията на крайнодесните си партньори и техните поддръжници. Бен-Гвир нарече това решение "хуманитарен подарък" за врага. Нетаняху побърза да обясни, че доставките на гориво за ивицата Газа били в интерес на Израел. Това давало на правителството известен международен комфорт и защитавало израелските войници в района - иначе те биха се оказали в епидемичен район, след като водните помпи и канализационната система откажат. Нетаняху съвсем накратко спомена и факта, че горивото само минимално подобрява хуманитарното положение на хората от Газа.

Какво предстои за кабинета след края на войната?

Премиерът все още може да взима най-важните си политически и военни решения в тесен кръг - съвместно с министъра на отбраната Йоав Галант и опозиционния политик Бени Ганц. Крайнодесните му коалиционни партньори обаче вероятно ще поискат отново да имат по-голямо влияние след края на войната. Опозиционният лидер Яир Лапид вижда само един изход от ситуацията - цялото правителство да подаде оставка. "Имаме нужда от правителство, на което можем да се доверим", заяви той. "Не можем в дълъг период от време да водим война, ако хората не се доверяват на министър-председателя." В Израел всъщност има неписан закон да не се поставя под въпрос политическото ръководство на страната по време на война. Но дори и това явно бавно се променя след травмата от 7 октомври, посочва АРД.

Автор: Бьорн Даке ард